Решение № 10965 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение 11028/08.07.2024г., постановено по адм. дело 4920/2024г., на Административен съд София град, с което, по жалбата на Алегре ЕВ ЕООД, е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-Р-22221422006184-091-001/09.10.2023г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, в частта потвърден с Решение 463/05.04.2024г. на касатора и преписката е изпратена на директора на ТД на НАП София за извършване на нова ревизия при спазване на указанията по приложимото право. В касационната жалба са наведени основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че спорният РА е нищожен като издаден от органи извън компетентната по отношение на дружеството ТД на НАП. Моли решението да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба, Алегре ЕВ ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва основателността й, по доводи наведени в писмен отговор. Моли за оставяне на решението на АССГ в сила и претендира присъждане на разноски. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, и основателна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Първостепенният съд е приел за установено, че ревизията е започнала въз основа на ЗВР Р-22221422006184-020-001/09.11.2022г., издадена от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, връчена на адресата си по реда на чл. 29, ал. 4 ДОПК на 17.11.2022г. ЗВР е изменена със ЗИЗВР Р-22221422006184-020-002/16.02.2023г. на същия орган, с която е определен нов срок за приключване на ревизията. Със Заповед 3-ЦУ-753/05.05.2022г. и Заповед З-ЦУ-2020/09.11.2022г., на заместник изпълнителният директор на НАП на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които от ТД на НАП Велико Търново К. Чанев началник сектор Ревизии в ТД на НАП Велико Търново. Със Заповед РД-01-245/05.05.2022г. директорът ТД на НАП - София на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е наредил функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, да се изпълняват от поименно изброени служители, сред които които и посоченото по-горе лице. За да достигне до този резултат съдът е приел, че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново по отношение на юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр. София. Съдът е посочил, че делегирането на правомощия от заместник изпълнителния директор на НАП към орган на приходите от териториална дирекция, която не е териториално компетентна спрямо ревизираното лице, противоречи на нормата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК. Посочена е нормата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП /в сила от 01.01.2021 г. /, но според решаващия съд тази разпоредба изисква обосноваване на причината, поради която се е наложило органите по приходите при ТД на НАП Велико Търново да извършат ревизия на юридическо лице със седалище в гр. София, а такива мотиви в заповедта липсват. В заключение, според решаващия състав на съда, ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи, не разполагащи с компетентност за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол по отношение на ревизираното лице при условията на чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 12, ал. 6, чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Решението е неправилно. Въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция, е разрешен с решение, постановено по тълкувателно дело 2/2024 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия. С решението по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е намерило за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на ВАС, съгласно която в случай като процесния ревизионният акт е действителен административен акт. Според мотивите на тълкувателното решение, при действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. А що се отнася до преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК, според мотивите на ТР, тя е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. Предвид изложеното и с оглед задължителността на постановеното тълкувателно решение по тълкувателно дело 2/2024 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обжалваното решение на АССГ се явява неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на АССГ, като съдът на първо място извърши преценка относно редовността на подадената до него жалба. Видно е, че в обстоятелствената част на оспореното решение АССГ е посочил, че на оспорване пред него подлежи РА 22221422006184-091-001/09.10.2023г., с който на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 173 568.96лв. главница и 37 616.73лв. лихви за забава и задължения за корпоративен данък в размер на 51 383лв. главница и 1 253.57лв. лихви за забава, без да отчете факта на Решение 463/05.04.2024г., на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с което частично РА е отменен. Следва новия състав на АССГ при разглеждане на делото на първо място да остави без движение подадената до него жалба като изрично укаже на жалбоподателят да уточни в коя част оспорва РА, като има предвид както посоченото по-горе решение на решаващия орган, така и нормата на чл. 156, ал.1, изр. 1 от ДОПК и да наведе доводи и съображения за незаконосъобразност. Едва след изправяне нередовностите по жалбата, следва съдът да укаже на страните доказателствената им тежест, изхождайки от обхвата на подадената до него жалба и наведените в нея доводи, като извърши и съответните процесуални действия за изясняване на спора от фактическа страна, чрез събиране на доказателства, вкл. при необходимост да назначи ССЕ и едва тогава да изложи правни изводи относно законосъобразността на оспорения РА. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,