Решение № 15542 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3183/2010 г.

Решение № 15542 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3183/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Деко - Биас" ООД - гр. Смолян, представлявано от управителя Бисер Ясенов Бисеров, чрез пълномощника адв. Петя Ненова Кирова, гр. Пазарджик, против Решение № 1416/04.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2392/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, първи състав, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 210800197 от 11.08.2008 г., издаден от Филип Георгиев Карапиперов, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Смолян, потвърден с Решение № 809 от 21.11.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който на търговското дружество е отказано право на данъчен кредит както следва: в размер на 59048,91 лв. за отчетни периоди м. юни 2007 г. до м. януари 2008 г., включително, по двадесет и седем броя фактури с издател "Лес капитал" ООД, гр. Пловдив; в размер на 10870,20 лв. за отчетни периоди м. август и м. септември 2007 г. по шест броя фактури с издател ЕТ "Влади стил 68 - Владимир Вазов", с. Чавдар, община Доспат и са начислени лихви за просрочие съобразно преобразуваните за отчетните периоди резултати в размер общо на 7748,98 лв., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата моли Решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания Ревизионен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: С обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Деко - Биас" ООД - гр. Смолян против Ревизионен акт № 210800197 от 11.08.2008 г., издаден от Филип Георгиев Карапиперов, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Смолян, потвърден с Решение № 809 от 21.11.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който на търговското дружество е отказано право на данъчен кредит както следва: в размер на 59048,91 лв. за отчетни периоди м. юни 2007 г. до м. януари 2008 г., включително, по двадесет и седем броя фактури с издател "Лес капитал" ООД, гр. Пловдив; в размер на 10870,20 лв. за отчетни периоди м. август и м. септември 2007 г. по шест броя фактури с издател ЕТ "Влади стил 68 - Владимир Вазов", с. Чавдар, община Доспат и са начислени лихви за просрочие съобразно преобразуваните за отчетните периоди резултати в размер общо на 7748,98 лв. Не се спори от страните по фактическата обстановка, намерила отражение в атакувания пред Съда РА. В жалбата е посочено като касационно основание за обжалване "неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост". Изложени са доводи с цитирани Решения на Съдът на европейските общности, като се твърди, че тези решения имат задължителен характер за Пловдивският административен съд, а съдът не е приложил същите. Настоящата инстанция счита, че решението изцяло е постановено съобразно безспорно установените факти и съответните правни норми, както и при спазване на съдопроизводствените правила. Съгласно Договора за присъединяване на Република България и Румъния към ЕС в сила от 01.01.12007 г. държавата ни привежда в съответствие с европейското законодателство ЗДДС. Това е наложило отмяна на ЗДДС действащ до 31.12.2006 г. и приемането на нов. В подкрепа на това е § 26 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС, съгласно който законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване, т. е. от 01.01.2007 г. Видно от § 1 на Допълнителните разпоредби, са дадени пояснения за изразите "територия на държава членка", "лице установено на територията на общността" и др. Регламентирани са режими на "вътрешнообщностно придобиване" - чл. 13, "вътрешнообщностна доставка" - чл. 7 доказващи, че действително законът е съобразен с европейското законодателство, респ. и със Шеста директива 2006/112/ЕС от 28.11.2006 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки. Към ЗОДФЛ и ЗКПО законодателят е вписал съответните релевантни актове от Европейското законодателство, с посочените Директиви и Регламенти, докато по ЗДДС това не е направено. Това е така, защото за целите на ДДС са уредени режимите на доставки в територията на общността и извън нея, а за да стане това е приложено европейското право. Т. е, не е налице противоречие между националния закон - ЗДДС и Шестата директива на ЕС досежно ДДС. С въвеждането на VIES декларациите е реализирана възможността за контрол и обмен на информация между държавите членки /т. 44 от § 1 на ДР ЗДДС/ . След като националния закон е в съответствие със Директивата, след като не е налице противоречие, следва да се приложи националния закон, респективно действащия ЗДДС. Цитираните решения на Съдът на европейските общности в касационната жалба са неотносими към спора и за това, че същите обсъждат наличието на измама. За престъплението "измама" се прилага чл. 209 от НК, който в случая е неприложим. Видно от мотивите в процесния Ревизионен акт № 210800197/11.8.2005 г. за доставките от "Лес капитал" ООД и ЕТ "Влади Стил 68 - Владимир Вазов" органът по приходите е направил изводи, че не са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а това е значимото за правото на приспадане на данъчния кредит съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Релевантните факти, довели до отказ правото на приспадане на данъчния кредит на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 69, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС са неосъществени доставки, както и това, че органът по приходите е установил тези факти по предвидения от ДОПК ред - с проверки в базата данни на НАП - за сключени трудови договори, по дневниците за продажби на доставчиците. По реда на ДОПК са били връчени Искания на доставчиците, но същите не представят данни досежно извършването на доставките. Изпратено е било искане и до "Деко-Биас" ООД с № 2672/07.04.2008 г. за предоставяне на доказателства досежно доставките но видно от записаното в ревизионния акт, както за доставките от "Лес капитал", така и за доставките от ЕТ "Влади стил-68-Владимир Вазов" ревизираното лице не е представило данни, документи, доказващи извършването на доставките. В тази връзка, следва да се има предвид и нормата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК, в случай, че субектът - ревизираното лице не представи изисканите от него доказателства, органът по приходите приема, че те не съществуват. Това е прието и за двамата доставчици. Формиран е извод, че при липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС правомерно органите по приходите отказват право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Реалността на доставката несъмнено представлява условие за признаване право на данъчен кредит. Неправомерно начисляване на данъка "по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е налице, когато не е осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС". Съдът е допуснал съдебно - счетоводна експертиза, която не се е извършила, поради невнасяне на таксата за вещо лице от страна на "Деко Биас" ООД. Делото е отлагано по тази причина многократно, след което Съдът е постановил определение за заличаване на назначената експертиза. Т. е от страна на жалбоподателя не са представени доказателства по извършването на доставките. С писмо изх. № 2359-2 Д/28.4.2009 г. в с. з. На 25.05.2009 г. от данъчните органи са представени справки - декларации и РА досежно доставчика ЕТ "Влади стил 68-Владимир Вазов", с. Чавдар и писмо с изх. № 66-19-137/22.4.2009 г. от ТД на НАП гр. Пловдив досежно "Лес капитал" ООД гр. Пловдив. Установено е, че на "Деко Биас" ООД, гр. Смолян не са издавани АПВ за процесния период - м. юни 2007 г. -31.01.2008 г. Събраните данни не доказват извършването на доставките, а напротив, водят до извода, че такива не са извършвани. По доставките с "Лес капитал" ООД, "Деко Биас" ООД е ползвал данъчен кредит, но фактурите не са включени в дневниците за продажби, от което следва, че не са посочени и в СД. За периодите - октомври и ноември 2007 г. ползван е ДК по 11 фактури, а видно от СД за периодите декларирани са показатели "0" - т. е. не е упражнявана дейност за периодите. За 2008 г. не е подавана и ГДД по ЗКПО. Органът по приходите е събрал данни възоснова на проверка извършена в база данни на НАП, че дружеството не разполага с човешки ресурс за извършване на доставките. "Дико Биас" ООД не е представило доказателства за извършването на доставките, въпреки изисканите му по реда на ДОПК документи. Относно доставчикът ЕТ "Влади стил 68-Владимир Вазов" "Деко Биас" ООД отново не представя доказателства. От проверката за едноличния търговец по реалността на доставките, установено е, че лицето не разполага с човешки ресурс. На Вазов с искането е указано какво да представи като документи, доказващи произхода на иглолистните детайли, превозни билети, дневник за постъпилия, преработен и експедиран дървен материал и др. Такива доказателства не са представени. Превозните билети са изискуеми съгласно чл. 59, ал. 16 от Закона за горите и удостоверяват произхода, качеството на асортиментите и се издават за всяко транспортно средство. Така, че ако бяха извършени доставките, то едноличният търговец или "Деко Биас" ООД е следвало да представят такива. Ето защо, с оглед безспорно установеното и при условията на чл. 6 от ЗДДС, чл. 69 , чл. 68, ал. 1, т. 1, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС органът по приходите правомерно е отказал правото на приспадане на данъчния кредит. Не са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, следователно не са възникнал данъчни събития съгласно чл. 25 от същия, не е налице изискуем данък, за да бъде начислен, така както изисква чл. 86 от същия, следователно не е следвало да бъдат издавани фактурите с посочване на ДДС, а това представлява неправомерно начисляване на данъка. Това е правното основание съгласно чл. 70, ал. 5 за отказ на правото на приспадане на данъчния кредит. Не е основателно искането за прилагане на цитираното в жалбата Решение на ЕС, имайки предвид, че в случая също не е налице противоречие с правото на ЕО, а от друга страна става дума за интереси на дружеството, а не на физическото лице Бисер Бисеров. В случая дружеството не е "изряден получател", защото той не е получил доставките. Изследвайки фактите и приложимото право съдът е формирал извод, че щом юридическия факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материално-правна норма свързва с неговото проявление, а това подкрепя изводите на органът по приходите досежно реалността на доставките. Въз основа на констатираните в хода на административната процедура, факти и обстоятелства във връзка с упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит по всички процесни фактури, органите на приходна администрация са приели, че при липсата на каквито и да е конкретни доказателства в тази насока, не е възможно да се приеме, че процесните стоки са били налични, че те са били транспортирани и предоставени от доставчика на получателя по сделките. Крайният извод е, че във всеки от процесните случаи не се установява наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и съответно не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на приходна администрация са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалния закон. Според, разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС - Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, като данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съответно според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС - Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Приобщените в хода на производство доказателства, както поотделно, така и в съвкупната им преценка не позволяват да се направи извод, че процесните стоки са съществували или съществуват като обекти - носители на вещни права. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и наличието на претенция за разноски от страна на ответника, настоящата инстанция счита, че в полза на Националната агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 2003,36 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение