Решение № 13837 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6736/2017 г.

Решение № 13837 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6736/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Пътна полиция" – СДВР, срещу решение № 3168/05.05.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 10554/2016 г., с което е отменена негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-4332-002302 от 28.06.2016 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението не кореспондира със събрания доказателствен материал, като същият не е обсъден и преценен в пълнота. Счита, че съдът е достигнал до необосновано заключение, че водачът е бил в невъзможност да даде проба за алкохол, поради което е отменил заповедта. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С. П.. Ответникът, С. П. от [населено място], чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, същата е основателна: Производството пред АС С.-град е образувано по жалба на С. П. от [населено място], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-4332-002302 от 28.06.2016 г. на началник отдел "Пътна полиция" – СДВР, с която на Парапанов е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: На С. П. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 540384/24.06.2016 г. за това, че на 23.06.2016 г., около 22: 10 ч. като водач на МПС марка "ВОЛВО" модел "С 80" с peг. [рег. номер на МПС], движейки се от бул. Христо и Е. Г. към ул. Ч., поради несъобразена скорост с интензивността на движението, реализира ПТП със спрелия в най-дясната част на платното за движение лек автомобил марка "Мицубиши", "Еклипс" с peг. [рег. номер на МПС]. След произшествието Парапанов е пострадал и напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР. В АУАН е отбелязано, че водачът на лекия автомобил марка "Волво" е управлявал без СРМПС, без полица за гражданска отговорност, отказал е да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, както и отказал да му бъде взета кръвна проба за алкохол в Пирогов. Въз основа на цитирания АУАН, на водача е издадено Наказателно постановление /НП/ № 16-4332-010801 от 11.07.2016 г., издадено от началник отдел "Пътна полиция" – СДВР. С цитираното НП на лицето С. П. са наложени пет административни наказания "глоба", в т. ч. и глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право на управление на MПC за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. З от ЗДвП. Със заповед № 16-4332-002302/28.06.2016 г. на началник отдел "ПП" при СДВР на Парапанов е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. От доказателствата по делото се установява, че след реализиране на ПТП, Парапанов е ударен по главата от другия участник в произшествието, в следствие на което се е наложило незабавното му транспортиране в УМБАЛСЛ "Н. И. Пирогов" ЕАД. С оглед изложеното съдът е счел, че водачът е бил в невъзможност да даде проба за алкохол, предвид състоянието му към момента на проверката. Приема, че не са били налице предпоставките за прилагане на ПАМ, тъй като не е установено по надлежен ред управлението на МПС, в нарушение на разпоредбите на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. По изложените съображения е отменил процесната заповед като незаконосъобразна. Решението е неправилно. При анализа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до неправилен извод, относно липсата на предпоставки за налагане на ПАМ. При установено нарушение по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП в относимата редакция към датата на извършване на нарушението – при отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, възникват материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ – "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца". Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Основание за прилагане на мярката е отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, както и отказът да му бъде взета кръвна проба за химически анализ в УМБАЛСЛ "Н. И. Пирогов" ЕАД. За реализиране на състава на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е достатъчна и една от посочените хипотези. Така обективирано нарушението на ЗДвП е основание за прилагане на процесната мярка от компетентния орган, като последният действа при условията на обвързана компетентност. Анализирайки представената с първоинстанционната жалба епикриза, изготвена от д-р Юруков (л. 24 от делото) АС С.-град е достигнал до погрешен извод за недоказаност на отказа за вземане на кръвна проба в Пирогов. Съдът е посочил, че лицето е постъпило с диагноза Комоцио церебри; Контузио ет екскориацио регио; и др., което безспорно водило до извод за липса на извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Първата инстанция обаче не е посочила и останалите диагнози, една от които е "Узус алкохоликус" – употреба на алкохол, не е отчела и описанието на хода на заболяването, от което става ясно, че през цялото време на болничния престой пациентът е бил в ясно съзнание, без отпаднала неврологична симптоматика. Освен това лекуващият лекар е описал в изготвената анамнеза, съдържаща се в същия документ, че Парапанов е отказал да му се вземе кръв за алкохолен тест. Представената от първоинстанционния жалбоподател епикриза, е погрешно възприета от състава на АССГ, като настоящата инстанция след цялостния й анализ счита, че описаното потвърждава изложеното в неоспорения акт за установяване на административно нарушение, а именно, че водачът е отказал да предостави кръвна проба за изследване. Същото от своя страна е достатъчно основание, за да бъдат налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП. Нарушението е обективирано в съставен на място АУАН бл. № 540384 с дата 24.06.2016 г. Заповедта е мотивирана с конкретни прояви на лицето като водач на МПС, установени с писмени доказателства, съдържащи се в приетата по делото административна преписка. Мярката е съответстваща на деянието, за което е определена. Правната квалификация е съответстваща на изписаните фактически установявания. Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Парапанов не ангажира доказателства за опровергаване на констатациите по акта, нито относно управлението на посоченото МПС на изписаната дата, място и час, нито относно установения отказ. Процесният АУАН е редовно съставен, като удостоверява констатираното от компетентните автоконтрольори факти досежно посочения отказ. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за налагане на ПАМ на жалбоподателя. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което спорът да се реши по същество. Тъй като обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, жалбата на Парапанов срещу него, следва да се отхвърли като неоснователна. Реализираното от фактическа страна деяние от С. П., правилно е квалифицирано от административния орган като основание за прилагане на процесната ПАМ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд