Решение № 52 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13406/2014 г.

Решение № 52 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13406/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ангел Атанасов Младенов, жив. в гр. Благоевград, чрез процесуален представител, срещу решение № 10122/17.07.2014 г. по адм. дело № 14770/2013 г. на Върховния административен съд /ВАС/, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед с рег. № 30-С-3703/30.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи за председател на Държавна агенция "Технически операции" /ДАТО/. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения за неправилна преценка на съда за наличие на необходимите фактически и правни основания на оспорения административен акт, спазване на установената форма и издаването на акта от компетентен орган като е прието, че заповедта е издадена от министъра на вътрешните работи, а актът изхожда от председателя на ДАТО. Неправилни са изводите на съда за наличие на изискуемия стаж за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО. Не са изложени мотиви за нарушение на чл. 25, чл. 26 и чл. 34 от АПК във връзка с липсата на образувано административно производство. Неправилно са кредитирани доказателствата относно отсъствието на служителя от работа във връзка със здравословното му състояние и наличие на болничен лист. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на обезщетение на основание чл. 121, ал. 3 от ЗДСл. Ответникът по касационната жалба - Министър на вътрешните работи, не взима становище. Ответникът по касационната жалба - Председател на ДАТО, в писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Тричленният състав на ВАС е бил сезиран с жалба по оспорване на Младенов - разузнавач IV степен в ДАТО, категория Г-I степен, срещу заповед с рег. № 30-С-3703/30.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи, той и председател на ДАТО, с която на основание чл. 19е, ал. 3, § 29, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, § 31, ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/, вр. с чл. 245, ал. 1, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР - отм. ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г./, е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. За да отхвърли оспорването на Младенов тричленният състав на ВАС е приел, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с наличието на обективни данни относно реализиран осигурителен стаж на служителя. Съдът приема за недоказани твърденията на Младенов относно прекратяване на служебното правоотношение по време на отпуск поради временна нетрудоспособност. Така постановеното решение е правилно . Неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка на съда за издаване на административния акт от компетентен орган . Законосъобразен е изводът на тричленния състав, че административният акт е следвало да изхожда от министъра на вътрешните работи за председателя на ДАТО, предвид действащата към момента на издаване на процесната заповед нормативна уредба - § 31, ал. 2 от ПЗР на ЗСРС. Видно от данните, по делото е приложен официален заверен препис от административния акт който е четвърти екземпляр от същия. Младенов не е оспорил автентичността на заповедта пред тричленния състав. Копие на оригиналната заповед с подпис на министъра на вътрешните работи е представен пред настоящата инстанция на основание чл. 219, ал. 1 от АПК и също не е оспорен по смисъла на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, с което настоящата инстанция приема довода за некомпетентност на издателя, респ. нищожността на акта, за неоснователен. Неоснователен е доводът, че в официалния заверен препис също следва да се вижда графичното изображение на подписа, който освен, че се прави за пръв път в писмените бележки в касационното инстанция - извън срока по чл. 194 от ГПК, не намира и оспора в разпоредбите на ГПК. Удостоверяването в официално заверения препис, че е положен на оригинала подпис на издателя на акта има доказателствената сила на оригинала с положения върху него подпис съобразно чл. 179, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Неоснователни са твърденията на касатора за липса на необходимите фактически и правни основания за издаването на заповедта и пропуски във формата му. В същата са посочени правните основания на чл. 19е, ал. 3, § 29, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, § 31, ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/, вр. с чл. 245, ал. 1, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР - отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014 г./ и чл. 69 КСО, както и фактическите основания придобиване на право на пенсия и по инициатива на органа по назначението. Неоснователни са наведените доводи на касатора относно установеността на реализирания осигурителен стаж. Относимите нормативни текстове не предвиждат конкретното съдържание на справката за осигурителен стаж. Съдържанието на представената справка за осигурителен стаж е оспорено пред първоинстанционния съд в заседание, проведено на 26.03.2014 г. Настоящата инстанция споделя изложеното от тричленния състав, че Младенов не е реализирал своевременно правото си за оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК относно истинността на изложените данни и срокът за оспорване е преклудиран, поради което тричленният състав е направил обосновани изводи относно продължителността на осигурителния стаж, вида му - 29 години, 11 месеца и 5 дни общ осигурителен стаж, от които 20 години, 1 месец и 19 дни - осигурителен стаж по чл. 69 КСО и наличието на предпоставките по чл. 69, ал. 2 КСО. Неоснователни са съображенията на касатора за връчване на оспорената заповед по време на реализиран отпуск за временна нетрудоспособност. От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства по делото е установено, че служителят се е намирал на работното си място в деня на връчване на административния акт. Затова свидетелства приложената електронна справка за работата на служителя на служебния му компютър, посочените в нея данни за извършвана дейност по часове, както и факта, че само той оперира на служебния си компютър до който има достъп с персонален код. Същите факти се подкрепят и от кредитираните гласни доказателства пред първоинстанционния съд, който е мотивирал в достатъчна степен защо дава вяра именно на тези данни, вместо на твърденията, че по същото време служителят се намира в лечебно заведение. Правилна е преценката на съда за липса на твърдените процесуални нарушения по чл. 25, ал. 1, чл. 26 и чл. 34 от АПК относно образуването и уведомяването за административното производство, до колкото съгласно чл. 245, ал. 6 от ЗМВР (отм.) редът за прекратяване на служебното правоотношение се урежда в ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.) - тоест налице са специални процесуални правила, които дерогират общите и цитираните от касатора правни норми са неприложими в производството по издаване на оспорената заповед. Решението като правилно следва да се остави в сила. На ДАТО следва да бъде присъдено на основание на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия