Решение № 1393 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8614/2015 г.

Решение № 1393 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8614/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Десислава Петрова, против решение № 351 от 12.06.2015 г., постановено по адм. дело № 875/2014 г. на Административен съд Пазарджик. С него по жалба на "Агроимекс" ООД е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/7606 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от програмата за развитие на селските райони /ПРСП/ 2007-2013 г. за кампания 2013 г., в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по отношение на деклариран парцел с идентификатор 02837-2-8-1, с площ 12.2 ха, като е приета за недопустима площ в размер на 1.58 ха. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Ответникът - "Агроимекс" ООД, чрез пълномощник адв. Петър Петров, в съдебно заседание счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/7606 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП" от ПРСП 2007-2013 г. за кампания 2013 г., в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по отношение на деклариран парцел с идентификатор 02837-2-8-1, с площ 12.2 ха, като е приета за недопустима площ в размер на 1.58 ха. С обжалваното решение № 351 от 12.06.2015 г., постановено по адм. дело № 875/2014 г. на Административен съд Пазарджик, е отменено уведомителното писмо в обжалваната му част, като е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издателят на уведомителното писмо е допуснал нарушения на реда, предвиден в чл. 24, ал. 4, чл. 28, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, тъй като не е предприел изискваните по тези разпоредби други подходящи административни процедури, в т. ч. проверка на място, както и не е изискал от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. С това той допуснал нарушения на чл. 28, чл. 34 и чл. 35 от АПК. Приел е, че в случая нарушението на административнопроизводствените правила се е отразило пряко и върху съответствието на административният акт с относимите материалноправни разпоредби. В тази насока е изложил мотиви, че въпреки че е установено, че имотът граничи с гора, извършената проверка чрез дешифриране на ортофотокартата не позволявала да се прецени точно с каква площ гората навлиза в парцела, тъй като било невъзможно да се разграничат дърветата от хвърляната от тях сянка. По този начин с обжалваното уведомително писмо били приети за недопустими площи в произволен размер, които не можело да бъдат установени по друг начин освен с извършване на проверка на място. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение не са изложени мотиви по съществото на спора нито от фактическа, нито от правна страна. При неизяснен от фактическа страна спор първоинстанционният съд не е изложил и относими правни изводи по съществото на спора. Основно мотивите на административния съд касаят неспазване на реда по Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Този регламент обаче е отменен от 01.01.2010 г. с Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. (ал. 107 от преамбюла на последния). Тъй като искането за финансово подпомагане на жалбоподателя е било подадено след 01.01.2010 г., то разпоредбите на отменения Регламент № 796/2004 г. не могат да намерят приложение. Но дори отменения Регламент № 796/2004 г. няма чл. 24, ал. 4, на която се е основал административния съд. Дори да се приеме като техническа грешка, и че съдът е имал предвид чл. 24, ал. 2 от него, то няма нарушение и на тази разпоредба, нито на останалите сочени от него разпоредба на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30, ал. 4 от регламента. Мотивите на административния съд са свързани с неизвършване от административния орган проверка на място, както и това че административният орган не съставил доклад за извършената проверка на място и не запознал с него земеделския производител. Проверката на място е един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП (изм.) на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Същото е и съдържанието и на чл. 26, т. 1 от неправилно приложения отменен Регламент № 796/2004 г., както и чл. 30, т. 1 от относимия Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая заявлението на касационния ответник не се спори, че не е попаднало след 5 %-вата квота за проверка. Затова като не е извършена проверка на място, не е допуснато нарушение на процедурата по ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. Административният съд не си е изяснил предмета на спора и не е събрал и обсъдил относими доказателства за конкретния спор. Според изложеното в уведомителното писмо - колони 4 и 6 от таблицата на л. 2 и обяснителните бележки към тях, се установява, че частичният отказ за финансово подпомагане е на две основания: Първото от тях /колона 4 от таблицата на л. 2/ е по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Застъпването касае площ от 0,11 ха и за него са събрани необходимите доказателства в административното производство - както заключението на вещото лице по СТЕ, така и писмени доказателства по установеното застъпване и доказателствата за ползването на имота /и най-вече писменото доказателство на чл. 55 от делото за отказ на заявителя за подпомагане на площта от 0,11 ха/. Всички тези доказателства обаче не са обсъдени от първоинстанционния съд. Не са изложени и правни изводи относно това основание за частичния отказ за подпомагане. Второто основание за отказа от финансово подпомагане е по колона 6 от таблицата на л. 2 и обяснителните бележки към него. То е по чл. 43, ал. 3, т. 4 (изм.) от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/ - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Посочено е, че това основание е установено след извършени административни проверки и касае площ от 1,47 ха /разликата между заявената за подпомагане площ на имота и установената площ от 10,73 ха/. По тези фактически и правни основания административният съд също не е изложил мотиви за цялата приета за недопустима площ. СТЕ по делото е установила, че площта от 1,47 ха касае два вида изключена площ. Първата от тях е за изключване от северозападната част на имота, където е изключен полски път. За това основание липсват мотиви на административния съд. Втората изключена площ СТЕ установява, че е от източната част на имота, където са изключени участъци, които обхващат част от гора. За тази част са изложени частично мотиви в обжалваното решение, но те са при неизясняване на спора от фактическа страна. СТЕ не е дала еднозначен отговор дали правилно е разчетена цифровата ортофотокарта за имота в тази му част и дали правилно са изключени части от имота, които граничат с гората и каква част е правилно изключена. Вещото лице не е дало и отговор на въпроса каква част от площта от 1,47 ха е изключена защото представлява полски път и каква част заради това, че представлява гора. Този въпрос е важен с оглед определяне на допустимата за подпомагане площ. Освен това вещото лице не е обсъдило писмото на л. 128 от делото, установяващо че след възражението на "Агроимекс" ООД е извършена повторна проверка на приетата за недопустима площ, като са уважени част от възраженията на "Агроимекс" ООД. Не е ясно дали уважената част касае съобразяване със сянката от короната на дърветата, расп. дали гората навлиза частично в заявения за подпомагане имот. За тази част от уведомителното писмо касационният съд не може да се произнесе освен поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК, но и защото трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно - чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК. Като не е разгледал приложените към делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалваното уведомително писмо и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Това налага отмяна на неговото решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да назначи нова експертиза, която да даде отговор на посочените по-горе въпроси. След това административният съд следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство. Той следва да ги съпостави с мотивите в уведомителното писмо. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в оспорваната част на уведомителното писмо, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение