Решение № 7245 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13900/2013 г.

Решение № 7245 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13900/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по касационната жалба на Валентин Георгиев Христов против решение № 5443 от 09.08.2013 г., постановено по адм. д. № 10668 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - неприлагане на относимите материалноправни норми, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в писмено становище и чрез процесуалния си представител по делото оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - София град се е произнесъл по същество по предявения от Валентин Георгиев Христов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с който се иска присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.07.2012 г. до 31.07.2012 г. - последица от незаконосъобразна заповед № 528 от 13.07.2012 г. на началника на затвора град София за налагане на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 14 дни" спрямо ищеца, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода". Съдът е приел, че въпреки наличието на предпоставки за разглеждане на спора по същество, поради отмяна по съдебен ред на заповед № 528 от 13.07.2012 г., не са били установени настъпването на твърдените от ищеца вреди и наличието на причинно-следствената връзка между тях и отменения акт. От фактическа страна съдът е приел, че със заповед № 528/13.07.2012 г. на началника на затвора по отношение на ищеца . е наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 14 дни" за нарушаване на чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС. Заповедта е обжалвана от ищеца по реда на чл. 111 от ЗИНЗС и с протоколно определение на Софийски районен съд от 26.07.2012 г., постановено по нчд № 13857/2012 по описа на СРС, 122 състав, наложеното дисциплинарно наказание е отменено. Определението е влязло в сила на датата на постановяването му като необжалваемо съгласно чл. 111, ал. 4 от ЗИНЗС /ред., действаща преди изм. с ДВ, бр. 103/27.12.2012 г./ От представеното по делото удостоверение рег. № 807/12.02.2013 г. на началника на затвора, лишеният от свобода е бил настанен в наказателна килия за времето от 23.07.2012 г. до 31.07.2012 г. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства във връзка с установяване на медицинския статус на ищеца, във връзка с установяване на твърдените като понесени неимуществени вреди, обсъдил е и показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът е достигнал до извод, че ищецът, по време на престоя си в наказателната килия, е изпитвал дискомфорт, притеснения и нервност, но те не се дължат на чувството му за несправедливо наложеното наказание, а, както се посочва мотивите на решението - по-скоро подобно състояние е резултат от лошите условия в килията, установени от разпита на свидетелите. Съдът е направил извод, че настъпването на тези неимуществени вреди не може да бъде обвързано с исковия период, предвид липсата на конкретни данни в показанията на свидетелите относно периода, за който са възприели пряко или косвено състоянието на ищеца. Според съда не са били ангажирани и други доказателства - включително и съдебно-медицинска експертиза, с които да се установи дали престоят в наказателната килия е влошил здравословното състояние на ищеца и по какъв начин. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В мотивите на съдебното решение съдът дължи обсъждане на всички фактически обстоятелства, на които е основана исковата претенция, като следва да посочи кои факти и обстоятелства счита за доказани, въз основа на кои доказателствени средства. Спрямо тях съдът следва да приложи всички намиращи приложение правни норми, както от вътрешното законодателство, така и от международните договори, които, по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията са част от вътрешното право и имат върховенство спрямо националните норми. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че неимуществени вреди, като стрес, дискомфорт ищецът е претърпял от обстоятелството, че наложеното наказание е било фактически изпълнено от администрацията на затвора за срок от 10 дни, въпреки подадената срещу заповед № 528/13.07.2012 г. заповед жалба. В мотивите на съдебното решение съдът се е ограничил, по твърдението за настъпване на вредоносния резултат и от факта на предварителното изпълнение на незаконосъобразната заповед, само да констатира, че такова предварително изпълнение не е предвидено със закон според действащата редакция на чл. 111 от ЗИНЗС, но не е обсъдил дали този факт се е осъществил и какво е отражението му върху физическото и емоционално състояние на ищеца. Обсъждането на това обстоятелство и самостоятелното му влияние върху ищеца, както и на кумулативния му ефект, ведно с другите обстоятелства, свързани с понесени болки и страдания от други заболявания, би могло да наведе съда на друг извод относно основателността и доказаността на исковата претенция. Обсъждането единствено на здравното състояние на ищеца, в контекста на получени преди лишаването от свобода заболявания, без да се обсъжда факта дали в хода на изпълнение на незаконосъобразната заповед, с оглед условията на това изпълнение, това здравно състояние не се влошава и какви са последиците за ищеца, представлява съществено нарушение на изискването за всестранно и пълно изясняване на фактите и обоснованост на правните изводи. При обсъждане на основателността на исковата претенция, съдът е нарушил изискването да подведе установените факти под приложимите норми освен на националното законодателство и тези на ЕКПЧ. Съдът не е обсъдил това, дали фактите, свързани с начина и условията на изтърпяване на незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание изискват констатация дали е налице и нарушение и на нормите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, с оглед установената практика на Европейския съд по правата на човека, включително и по българските дела за условията в местата за лишаване от свобода. В случай, че съдът установи нарушение на правата по Конвенцията, дължи отговор и на въпроса дали ищецът е понесъл вреди от това и как следва да бъдат доказани същите . В тази връзка съдът следва да се съобрази с практиката на ЕСПЧ. Предвид изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се отмени, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд