Решение № 5771 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 544/2021 г.

Решение № 5771 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 544/2021 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Авто-Ванг-В. А. " от гр. Г., чрез пълномощника си адв. А. против решение № 200/04.12.2020 г., постановено по адм. д. № 294/2020 по описа за 2020 г. на Административен съд – Г., с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди в размер на 1007, 50 лв. срещу Агенцията по вписванията – С.. Касаторът твърди неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, тълкувателната практика на ВАС и ВКС и практиката на смесени петчленни състави на същите съдилища. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и осъждане на ответника да заплати исковата сума, както и разноски пред настоящата касационна инстанция. Ответникът Агенция по вписванията, в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Ч. взема становище за неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Г. е отхвърлил иска. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, като част от охранителното производство по арг. от чл. 538 от ГПК е и оспорването на отказа за издаването му. Поради това е прието, че е налице друг ред за защита по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Правилно съдът е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Касационната инстанция споделя мотивите на административния съд. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно-изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай като вреда се претендират направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от незаконосъобразен отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенцията по вписванията за обявяване на обстоятелства по партидата на ЕТ "Авто-Ванг-В. А. ", отменено с влязло в сила решение на Габровски окръжен съд. За да бъде уважен искът за обезщетение на вреди от незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, следва да бъде доказана вреда от постановения акт и тя да е в пряка и причинна връзка с него. В първоинстанционното производство ищецът не е доказал наличие на претърпени вреди от отменения отказ, нито причинната връзка с твърдените от него вреди. Правилно тълкувайки приложимата нормативна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че разноските, направени от ищеца остават за негова сметка, включително и в случаите на отказ или последваща отмяна на отказа от съда. Вредите в това производство не се презумират, а подлежат на пълно доказване. Предявеният иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на това производство. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. Разноските, направени в хода на търговско или гражданско производство не представляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, нито по смисъла на ЗОДОВ. Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или юридическото лице, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При този процесуален ред, няма основание за възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение в посоченото производство чрез исковата защита, основано на принципа на отговорността за вреди. При този изход от спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200/04.12.2020 г., постановено по адм. д. № 294/2020 г. на Административен съд - Г.. ОСЪЖДА ЕТ "Авто-Ванг-В. А. " с ЕИК[ЕИК], с адрес за призоваване: гр. С., [улица], ет. [номер], адв. М. А. да заплати на Агенция по вписванията, с адрес: гр. С., ул. "Е. Б." .№... сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.