Решение № 210 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4811/2017 г.

Решение № 210 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4811/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Л. Тодорова от [населено място] срещу заповед № 8121 К-838 от 02 февруари 2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта с която при назначаването й за държавен служител на длъжност – главен експерт (ГДГП), в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при Министерство на вътрешните работи й е определен ранг IV младши и съответната й основна месечна заплата. В жалбата се развиват доводи, че заповедта, в оспорената й част, е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли за отмяната й досежно атакуваната част и връщане на делото като преписка на административния орган за издаване на нова заповед, с която да й бъде определен по-висок ранг и съответстващата за него месечна заплата, считано от 02 февруари 2017 г. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрисконсулт Василева, в писмена молба до съда от 28 септември 2018 г. и приложените към нея писмени бележки, изразява становище за неоснователността на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Съдебното производство, образувано по жалба на Л. Тодорова срещу процесната заповед, първоначално е образувано пред Административен съд София – град, който с определение № 2509 от 19 април 2017 г., постановено по адм. дело № 2290/2017 г., на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, е прекратил образуваното пред него съдебно-административно производство и е изпратил делото по компетентност на Върховния административен съд, предмет на настоящото разглеждане. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от чл. 140, ал. 2 от АПК двумесечен срок предвид липсата на указания в заповедта в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване е заповед № 8121 К-838 от 02 февруари 2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта с която при назначаването й за държавен служител на длъжност – главен експерт (ГДГП), в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с § 69 от ПЗР от ЗИД на ЗМВР (ДВ., бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), й е определен ранг IV младши и съответната й основна месечна заплата. По делото е приложена кадровата справка на Л. Тодорова от 01 март 2017 г., от която е видно, че е със завършено висше образование – магистър, специалност: "Български език и руски език". В същата са описани по времеви периоди длъжностите, които е заемала в структурите на МВР от първоначалното й назначаване със заповед № 1254 от 18 август 1994 г., считано от 01 септември 1994 г. до последната заповед № 8121 К-838 от 02 февруари 2017 г., с която е назначена на длъжността, заемаща и към момента на частичното оспорване на административния акт – главен експерт /ГДГП/ в отдел "Говорители на структури на МВР" при дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" – МВР, считано от 01 февруари 2017 г. Със заповед № 8121 з-253 от 13 февруари 2017 г. министърът на вътрешните работи, в сила от 01 февруари 2017 г., на основание чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 145, ал. 2 от същия закон, е допълнил свои заповед № 8121 з-214 от 24 февруари 2015 г., относно определяне на ред за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 37 от ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 33, т. 7 от ЗМВР, изменена и допълнена със заповеди № 8121 з-1046 от 01 септември 2015 г. и № 8121 з-166 от 26 януари 2017 г. Посочил е, че се създава точка 7 а: "При изготвяне на щатовете, след наименованието на длъжността, може в скоби да се изписва пояснение. Пояснението не е длъжност от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ЗМВР или от Класификатора на длъжностите в администрацията, а носи допълнителна информация за длъжността (специфика на дейността, срок за заемане на длъжността, месторабота на служител, когато същата е различна от структурното звено, в което е включена длъжността и/или други.)". С друга заповед № 8121 К-3743 от 31 март 2017 г., издадена от административен секретар на МВР, на основание § 69 от ПЗР от ЗИД на ЗМВР (ДВ., бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) на жалбоподателката е присъден V ранг, считано от 01 февруари 2017 г. Заповедта, в разглежданата й част досежно нейната законосъобразност, е издадена от компетентния орган по назначаването – министърът на вътрешните работи, при спазване на административно-производствените правила и в изискуемата от закона писмена форма. В процесния административен акт фигурира оспореният ранг - IV младши. С оглед приложимото материално право § 69, ал. 5 от ПЗР от ЗИД на ЗМВР, в сила от 01 февруари 2017 г., на служителите, преназначени по реда на § 69, ал. 1 от ПЗР от ЗИД на ЗМВР, каквото е и Л. Тодорова, се присъжда определения в Класификатора на длъжностите (КДА) минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по – висок ранг. Няма спор по делото, а и видно от приобщения доказателствен материал по него, се установява, че жалбоподателката не притежава по–висок ранг по Закона за държавния служител. Също така, при прилагане на Класификатора на длъжностите, за длъжността главен експерт в отдел "Говорител на структури на МВР", на която е преназначена Тодорова, минималният ранг е IV младши. Следователно при издаване на оспорената заповед е спазено приложимото материално право, обективирано в разпоредбата на § 69, ал. 5 от ПЗР от ЗИД на ЗМВР относно ранга, който следва да бъде определен на жалбоподателката. Законодателят не е определил материалноправна норма, според която да бъде определен по-висок ранг в зависимост от предходния й стаж като държавен служител по ЗМВР и получените индивидуални оценки за изпълнение на длъжността по време на този стаж по същия специален закон. Така определеният ранг не противоречи и на целта на закона, а именно последващите минималния ранг по-високи рангове да бъдат присъждани при спазване на чл. 75 от ЗДСл и атестиране по реда на Наредбата на МС, приета по прилагането на чл. 76, ал. 11 от ЗДСл, което се извършва по различна процедура и при отчитане на други показатели (В този смисъл е и решение № 7962 от 13 юни 2018 г., постановено по адм. дело № 4796/2017 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение). С оглед гореизложеното, оспорването, обективирано в жалбата на Л. Тодорова срещу заповед № 8121 К-838 от 02 февруари 2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта с която при назначаването й за държавен служител на длъжност – главен експерт (ГДГП), в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при Министерство на вътрешните работи й е определен ранг IV младши и съответната й основна месечна заплата, следва да бъде отхвърлено при липсата на основанията по чл. 146 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение,