Решение № 15234 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14756/2008 г.

Решение № 15234 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14756/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Софийско-Пловдивска епархия на Католическа църква в Република България със седалище гр. Пловдив против решение № 890/20.08.2008 г. постановено по адм. дело № 1055 по описа за 2007 г. на Административен съд - Пловдив. Релевират се доводи за неправилност и се иска отмяната му. Ответникът - областен управител на област Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, и е основателна . Административен съд - Пловдив е разгледал като допустима, поради подаване в срока по чл. 149 от АПК жалбата на Софийско-Пловдивска епархия на Католическа църква в Република България със седалище гр. Пловдив против мълчаливия отказ на Областния управител на област Пловдив да деактува недвижим имот на основание чл. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ № 88/12.03.1953 г. по молба № 92-00-59/14.06.2007 г. С решението си е отхвърлил жалбата, приемайки по същество, че не са налице основанията по чл. 1 от Закон за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 на Президиума на НС от 12.03.1953 г./необнародван/ недвижими и движими имоти, принадлежали на Католическата църква в пределите на Народна република България, тъй като претендирания имот е застроен и не съществува реално до размерите, в които е конфискуван. Изводите са направени въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Посочено е, че тъй като имотът понастоящем е публична държавна собственост, съгласно акт № 1541/11.12.1995 г., компетентен орган да извърши деактуването, съгласно чл. 110, ал. 1 от ППЗДС, е бил министърът на регионалното развитие и благоустройството, а не областния управител. Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. Съдът е отхвърлил жалбата на Софийско Пловдивската епархия на |Католическата църква, приемайки по същество, че обжалваният мълчалив отказ на областния управител на област Пловдив по молба за деактуване на посочения в нея имот - публична държавна собственост, е законосъобразен индивидуален административен акт. Този извод по съществото на спора противоречи на изводите на съда, направи в мотивите към решението, че компетентен орган да се произнесе по молбата на жалбоподателя е не областният управител на област Пловдив, а министърът на регионалното развитие и благоустройството, предвид характера на собствеността върху претендирания имот - публична държавна собственост и съобразно правилото на чл. 110 от Правилника за прилагане на ЗДС. След като молбата за деактуване, е била подадена до некомпетентен орган, което е правилно преценено от решаващия съд, не може да се приеме, че мълчаливият отказ, приравнен на индивидуален административен акт по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК на некомпетентния орган е законосъобразен. Административният акт на некомпетентен орган, било изричен, било мълчалив, всякога е незаконосъобразен. Докато изричния, обективиран в писмена форма акт издаден от некомпетентен орган е нищожен, мълчаливият е унищожаем поради нарушение на административнопроизводствените правила. Органът, по силата на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от АПК, в случай, че установи, че актът следва да се издаде от друг орган, е длъжен незабавно да изпрати преписката на компетентния орган и да уведоми лицето, по чиято инициатива е започнало производството за изпращането. Изпълнението на това процесуално задължение предхожда изтичането на срока за произнасяне и нарушението му е факт към момента, в който органът следва да постанови акта си, респективно към момента на изтичане на законовия срок за произнасяне. Неизпълнението на това задължение, представляващо част от административното производство по издаване на индивидуален административен акт, не може да се тълкува в полза на неправомерно процедиращия орган и в ущърб на гражданина или организацията, по чиято инициатива е започнало производството и да се приема, че то не е носител на материалните права, свързани с материалното административно правоотношение. На това основание не може да се приеме, че мълчанието на некомпетентния орган е законосъобразно. Този извод следва от обстоятелството, че индивидуалният административен акт винаги е свързан с установяване на материалното административно правоотношение, в което жалбоподателят твърди, че е страна. С оглед изложеното, съдът е следвало да отмени мълчаливия отказ на областния управител по молба № 92-00-59/14.06.2007г, подадена от Софийско-Пловдивска епархия на Католическа църква в Република България със седалище гр. Пловдив, да върне преписката на административния орган, чийто индивидуален административен акт се обжалва - областен управител на област Пловдив с указание за законосъобразно извършване на административнопроизводствените действия по чл. 31 от АПК. Предвид това, решението на Административен съд - Пловдив следва да се отмени при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, мълчаливият отказ на областен управител на област Пловдив по молба № 92-00-59/14.06.2007г на Софийско-Пловдивска епархия на Католическа църква в Република България със седалище гр. Пловдив да отмени, преписката да се върне на административния орган с указания за изпълнение на процедурата по чл. 31 от АПК. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение