Решение № 2587 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13751/2009 г.

Решение № 2587 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13751/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Георгиев Димитров от гр. Бургас против решение № 774/10.07.2009 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1716/2008 г., с което отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-542/6.10.2008 г. на зам.-началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: "Бетонов фундамент за сграда със санитарен възел, попадащ в ПИ № 055001 по картата на възстановена собственост, в местност "Айроди", землище на гр. Ахтопол, Община Царево. В касационната жалба се излагат подробно доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът ДНСК оспорва жалбата. Ответниците Любомир Стоянов Купенов, Стефанка Стоянова Коева и Министъра на околната среда и водите не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По повод касационната жалба и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е постановено спрямо МОСВ. Надлежни страни по оспорването на заповеди за премахване на строежи са органът, издал заповедта, лицето, адресат на задължението за премахване, и носителите на вещни права върху строежа и поземления имот, в който попада той. МОСВ няма нито едно от тези качества, поради което не е процесуално легитимирано да участва в делото. Решението спрямо него следва да бъде обезсилено - чл. 221, ал. 3 АПК. Касационната жалба срещу останалата, допустима част от решението, е неоснователна. Установено е, че строежът, представляващ бетонов фундамент с размери 8/10 м, със санитарен възел с размери 2/3 м и височина 2,60 м е изпълнен от жалбоподателя в имот, притежаван в съсобственост между него и ответниците Любомир Купенов и Стефанка Коева и попадащ в Природен парк "Странджа", Защитена местност "Устието на р. Велека, без изискуемите се строителни книжа, предвиждания по действащия Териториално-устройствен план за местността, промяна предназначението на земята и писмено съгласие на МОСВ, според изискването на чл. 13, ал. 2 ЗЗТ. Редовно съставените от длъжностните лица на РДНСК - Ямбол и Бургас констативни актове по чл. 225, ал. 3 ЗУТ са доказателства за съществуването и вида на строежа, които не се оспорват и от касатора. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, както правилно е квалифициран от административния орган и от съда. Ирелевантни за спора са изпитаните от касатора трудности при снабдяването с изискуемите се по закон съгласувания с държавни органи и институции, както и проектните предвиждания на ОУП на Община Царево. Като е достигнал до подобни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и което следва да бъде оставено в сила в допустимата си част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,