Решение № 831 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10901/2018 г.

Решение № 831 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10901/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е реда на по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Иванова, [населено място] и М. Шамов, [населено място], в качеството му на наследник на Г. Шамова, подадена чрез адв. Димитров, против Решение № 75/28.06.2018 г. по адм. д. № 6/2018 г. по описа на Административен съд Силистра, в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицата срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1468-424/11.10.2017 г., издаден от старши инспектор "Приходи" в отдел "Местни данъци и такси" към Община Главиница, потвърден с Решение № 4/14.12.2017 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" в същата община. Според касаторите решението в обжалваната част е недопустимо, в условията на евентуалност неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди се, че постановеното решение е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на несъществуващ правен субект и ненадлежни страни, поради което иска да бъде обезсилено на това основание. Излагат се съображения и, че първоинстанционният съд неправилно тълкувал законовите норми във връзка със значението на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, както и се оспорва извода на съда, че заповедта има спомагателен характер, респективно същата не съставлява необходим елемент от фактическия състав за възникване на задължението за заплащане на такса битови отпадъци. Въз основа на подробно изложени аргументи се иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен изцяло оспорения АУЗД. В о. с. з. представителят на касаторите претендира присъждане на разноски.

Ответникът по КЖ – Началникът отдел "Местни данъци и такси" при Община Главиница, оспорва чрез адв. Русчева, касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението в обжалваната му част.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки твърденията на страните и доказателствата по делото, след служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, преценява касационната жалба като частично основателна, поради следните съображения:

Предмет на спора пред Административен съд – Силистра е бил Акт за установяване на задължения по декларация № 1468-424/11.10.2017 г., издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК от старши инспектор "Приходи" в отдел "Местни данъци и такси" към Община Главиница, потвърден с Решение № 4/14.12.2017 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" в същата община. С акта са определени в тежест на касаторите за отчетен период 2011 г. – 2016 г., публични задължения - данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци в общ размер на 233, 40 лева, ведно с лихва за забава в размер на 84, 25 лв., изчислена към 21.09.2017 година. С обжалваната пред настоящата инстанция съдебното решение, е отменен АУЗД в частта относно установените с него задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2011 г., ведно със съответните лихви, по възражение за изтекла погасителна давност, и частично са отменени установените задължения за данък недвижим имот над определени от него размери за периода 2012 г. – 2016 година. Съдът е оставил в сила оспорвания административен акт в останалата част, включително изцяло относно установените задължения за такса битови отпадъци за процесния период 2012 г. – 2016 година.

Предмет на спора пред настоящият състав на ВАС, Осмо отделение е решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на касаторите като е потвърден административният акт за установените задължения за такса битови отпадъци за периода 2012 г. – 2016 г. и относно данъка върху недвижим имот за същия период до определен от съда размер. В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението в отхвърлителната му част, съдът е съобразил законодателните изменения в ЗМДТ за процесните години, като въз основа собствени изчисления и при съобразяване със заключението на вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза, е приел, че за периода 2012 г. – 2016 г. данък върху недвижимите имоти се дължи от жалбоподателите в качеството им на съсобственици на процесните недвижими имоти, но в различен от установения с АУЗД размер.

Относно задълженията за такса битови отпадъци, съдът е приел, че таксата се дължи и в трите компонента на услугата. Въз основа на доказателствата по делото е счел, че размера на таксата е определен по съответният ред с решения на ОБС - Главиница, правилно е изчислен в процесния АУЗД, видно от заключението по съдебно-икономическата експертиза, като е доказано и реалното предоставяне на услугите по отношение на територията, където се намират имотите на жалбоподателите. Относно тях е възникнало установеното в АУЗД задължение за заплащане на ТБО за периода 2012 г. - 2016 година.

Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо. По същество е частично неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон поради следните съображения: Не се споделят доводите на касаторите за недопустимост на обжалвания съдебен акт, обосновани в жалбата с постановяването му спрямо несъществуващ правен субект и ненадлежни страни. От доказателствата по делто е видно, че Г. Шамова е починала на **** г., по време на производството пред първоинстанционният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 227 от Гражданско-процесуалният кодекс, приложим на основание чл. 144 от АПК, когато страната умре, производството по делото продължава с участието на нейния правоприемник. За да се изпълни предписанието на закона, съдът трябва да бъде уведомен за настъпилият юридически факт, пораждащ правото за наследниците на починалия, да бъдат конституирани като страни и да встъпят в процеса на мястото на своя праводател. В случая не е спорно, че през целия процес М. Шамов, (понастоящем касатор), е представлявал като пълнолетен и редовно упълномощен представител, майка си Г. Шамова. Процесуалният представител М. Шамов е имал задължение да уведоми съда за настъпилата смърт на страната в производството, още повече, че Шамов притежава качеството и на адвокат. Въпреки гореизложеното, съдът не е бил своевременно уведомен в деня на последното съдебно заседание, състояло се на 31.05.2018 г., нито впоследствие, за времето до постановяване на съдебния акт. Обстоятелството, че Г. Шамова е починала, е станало известно на съда едва след като процесуалният представител на починалото лице е подал касационна жалба срещу постановеното съдебно решение. При тази фактическа обстановка касаторът се стреми да черпи права от собственото си пасивно и процесуално нелогично поведение, което противоречи на основен правен принцип за добросъвестно упражняване на процесуалните права и полагане от страната и нейния пълномощник на дължимата грижа за водене на процеса по делото. В този смисъл настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че не следва да бъдат възприемани доводите от КЖ за нарушаването на съдопроизводствените правила, водещи до недопустимост на постановеното съдебно решение, поради което касационната инстанция разгледа касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Спорът между страните е свързан с преценка относно значението на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и по-конкретно, дали нейната липса обуславя недължимост на такса битови отпадъци. Последната е съвкупност от три различни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци. Трите услуги са с различно предназначение, съответно задължението за заплащане на такса за тяхното ползване възниква при различни предпоставки.

• Услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Предпоставките, при наличието на които възниква задължението за такса за този вид услуга са: Правният субект да притежава качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; Услугата фактически да е предоставяна от общината. Следователно, във връзка с дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил сред предпоставките, включване на тази услуга в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод следва от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. По делото не се спори, че облагаемите имоти се намират в урбанизираната част на [населено място], община Главиница. Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя извода на първоинстанционният съд, че събраните по делото доказателства обосновават извод за реално предоставяне на цитираните по-горе услуги. Законът не предпоставя осъществяването на услугата от наличието на заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Предвид изложеното, липсата на заповед в разглеждания казус не може да бъде счетено, като основание таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, да не бъде заплатена, щом като същата услуга е реално предоставяна за процесните периоди и липсват предпоставките за незаплащане по чл. 71, т. 2 ЗМДТ, в приложимата редакция.

Услуга "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" е необходима по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така също за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: Правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; Общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за обезвреждане и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, съответно попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод произтича от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Нейната дължимост, за разлика от другите две услуги, законодателят не обвързва с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а се приема, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради това единствената хипотеза, при която лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за този компонент на ТБО е когато липсва изградено депо, обслужващо района на общината. В случая обаче, в промишлената зона на гр. Силистра функционира Регионално депо за битови отпадъци Силистра, като доказателство, че то обслужва и община Главиница са депозираните фактури, издадени на общината, с предмет "Депониране на битови отпадъци" за всеки месец от процесните години. Относно този компонент от ТБО е налице законова фикция. При така установената законова регламентация фактът на невключване на услугата обезвреждане на битови отпадъци в заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, не може да обоснове недължимост на таксата за съответното лице, при доказаност по делото на факта, че то е правен субект по смисъла на чл. 64 ЗМДТ и, че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Наличието на депо, обслужващо района на общината налага извод за липса на условието и на чл. 71, т. 3 ЗМДТ за недължимост на такса за услугата "обезвреждане на битови отпадъци в депа".

При изложените мотиви, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като правилно обжалваното решение в частта, потвърждаваща АУЗД относно допълнително установените задължения за такса битови отпадъци за компонентите "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане".

Обжалваното решение е неправилно в частта, в която съдът е мотивирал извод за дължимост на ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване". Тя се предоставя от общината на правните субекти, за да могат те да изпълнят регламентираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността им отпадъци. За да възникне задължение за такса от цитирания вид услуга, е необходимо кумулативното изпълнение на следните законови предпоставки: Правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; Услугата да е посочена като предоставяна от общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; Имотът на правния субект да попада в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; Услугата фактически да е предоставяна на правния субект. Видно е от текста на закона, че за да възникне задължение за такса за сметосъбиране и сметоизвозване е необходимо първо, общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата, второ, имота на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата, и трето, общината фактически да предоставя услугата. Когато липсва някоя материалноправна предпоставка, таксата е недължима. От значение при преценка дължимостта на ТБО в компонента "сметосъбиране и сметоизвозване" е обстоятелството дейността организирана и осъществявана ли е от общината спрямо процесните недвижими имоти. По силата на предвиденото в чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ тази територия се определя със заповед на кмета. Сключеният между община Главиница и "Гранд комерс-Варна" ЕООД договор за събиране, извозване и обезвреждане на твърди отпадъци на територията на гр. Главиница" и уговореното изпълнение на дейностите на територията на [населено място] не може да замести нуждата от наличие на заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, т. к. договорът трябва да бъде сключен въз основа на нея. Законовото изискване е конкретната територия, в която ще се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, да се конкретизира с властнически акт, какъвто е заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Договорът е частен документ, който не може да замести в целеното си действие предхождащия го административен акт, нито да определи територията, на която да се простира то. Когато услугата не е описана в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ или имотът не попада в границите на определения район, в който общината я предоставя, тогава се презюмира, че услугата не е осъществявана и за нея не се дължи такса. Предвид изложеното, в следствие липсата на издадена заповед от кмета по реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, касационната инстанция преценява като не изпълнен фактическият състав, предпоставящ дължимост на такса битови отпадъци в компонента "сметосъбиране и сметоизвозване", поради което в решението, в обжалваната част, съдът е обосновал неправилен извод в обратния смисъл.

Това налага отмяна на решението в часттта относно услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", както и в частта относно присъдените в полза на община Главиница разноски в размер на по 76, 05 лева, и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспореният АУЗД в частта относно установените задължения за ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" за периода 2012 г. – 2016 г. в размер на 106 лева, съгласно допълнителното заключение по експертизата.

Касаторите сочат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение само досежно задължението за такса битови отпадъци, не и относно задължението за данък върху недвижимите имоти. Проверката на решението по реда на чл. 218 от АПК в частта, потвърждаваща АУЗД за установените задължения за данък недвижими имоти обосновава извод за материална законосъобразност на решението. По делото не се спори, че касаторите са собственици на процесните имоти, съответно притежават качеството на задължени лица по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ. В заключението на неоспорената съдебно-икономическа експертиза, е изчислен размера на дължимия от страните данък върху недвижимите имоти. Изчисленията на вещото лице са по - благоприятни за страната и правилно са кредитирани от съда при определяне крайния размер на задълженията за данък върху недвижимите имоти. По тези съображения настоящата касационна инстанция счита обжалваното решение за правилно в тази част, в която следва да бъде оставено в сила.

Разноски: Съразмерно на защитения материален интерес и впредвид списъка за направени разноски, ведно с доказателствата в касационното производство, И. Иванова и М. Шамов имат право на разноски за касационната инстанция общо в размер на 450 лева. След компенсация с разноските, дължими на ответника в първоинстанционното производство в размер на 267 лв., остават дължими на всеки от касаторите разноски от по 92 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,