Решение № 1639 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14665/2013 г.

Решение № 1639 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14665/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Игнат Петров Папазов, жив. в гр. Свищов, за отмяна на влязлото в сила определение № 4572/2.04.2013 г. по адм. дело № 3852/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК като в искането се развиват съображения за липса на данни двете съдебни инстанции - АС-Велико Търново и ВАС, да са изпълнили спрямо Папазов изискването за уведомяване досежно отстраняването на нередовности в "касационната" му жалба, имаща характер на частна жалба, липса на данни на Папазов да му е изпратено копие на подаденото възражение срещу жалбата му от страна на ответника, както и че не е установена претенцията от страна на ответника относно съдебните разноски за съответната инстанция. Ответникът - заместник-ректор НИРАС при Стопанска академия "Д. Ценов" - гр. Свищов, чрез процесуален представител, изразява писмено становище за неоснователност на искането и претендира присъждане на разноски за настоящето производство. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С определение № 4572/2.04.2013 г. по адм. дело № 3852/2013 г. Върховния административен съд е оставил в сила определение № 44/25.01.2013 г. по адм. д. № 1235/2012 г. на Административен съд - Велико Търново. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК предвижда, че съдебния акт подлежи на отмяна, когато страна вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от мотивите на АС - Велико Търново, същият за да прецени подадената пред него жалба като недопустима, не е преценявал редовността на жалбата, като твърди молителят, а липсата на годен за обжалване административен акт, както и с допустимостта на искането за спиране на изпълнението на обжалвана в друго производство заповед на ректора. В тези хипотези за съда липсва задължение за оставяне на жалбата без движение и уведомяване на молителя за пороците й, тъй като прекратяването на производството не се дължи на пороци в жалбата. От друга страна частната жалба, подадена пред ВАС е преценена като процесуално допустима и в производството по нея Папазов не е бил лишен от възможност за участие в производството. В производствата по АПК съдът няма задължение за изпращане на препис от възражението срещу частната жалба на частния жалбоподател. Следователно не е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК. Твърдяната "недопустимост" на съдебното определение не е визирана като отменително основание в чл. 239 от АПК. Предвид на изложеното искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото следва да се осъди Игнат Петров Папазов да заплати разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на Стопанска академия "Д. Ценов" - гр. Свищов, сумата 800 /осемстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав