Решение № 4863 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1553/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Тошков срещу решение 6280/25.10.2023г., постановено по адм. дело 2256/2023г. на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу Заповед РПН22-РА50-133 от 26.10.2022г. на главния архитект на район Панчарево, Столична община, с която е отказал да одобри Проект за подробен устройствен план - Изменение на план за регулация /ИПР/ на УПИ ХVІ-358 /ПИ с идентификатор 55419.6708.358 по КККР на Панчарево/ и част от второстепенна улица /ПИ с идентификатор 55419.6708.933/, образуване на нов УПИ XVІ-358 - за "Жс", кв. 23 от действащ регулационен план на местност вилна зона Панчарево-Беликата, район Панчарево, Столична община. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни доводи, че искането изменение било съобразено с изискванията на закона. Твърди че искането за изменение на ПУП било основано на чл. 134, ал.2, т. 2 от ЗУТ, тъй като била установена непълнота или грешка в кадастралната карта. Съгласие на всички засегнати собственици в този случай не се изисквало. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на подадената жалба с всички законни последици от това. Ответникът главен архитект на район Панчарево, Столична община в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът Р. Миланов в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Развива съображения в подкрепа на обжалваното решение. Моли присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. При правилно установена по делото фактическа обстановка, Административен съд София град е постановил законосъобразно решение. Със заповедта предмет на съдебен контрол пред първата инстанция главен архитект на район Панчарево, Столична община е отказал да одобри внесения от касатора Проект за подробен устройствен план - Изменение на план за регулация /ИПР/ на УПИ ХVІ-358 /ПИ с идентификатор 55419.6708.358 по КККР на Панчарево/ и част от второстепенна улица /ПИ с идентификатор 55419.6708.933/, образуване на нов УПИ XVІ-358 - за "Жс", кв. 23 от действащ регулационен план на местност вилна зона Панчарево-Беликата, район Панчарево, Столична община. Действащия регулационен план отнасящ се за територията засегната от исканото изменение е одобрен със заповед 333/2.8.1982г. на председателя на ИК на СНС, а кадастралната карта на Панчарево е одобрена със заповед РД-18-24/2.3.2012г. на изпълнителния директор на АГКК. За да е налице изрично заявеното от касатора основание за изменение на ПУП това по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е необходимо наличието на изменение на кадастрален план или одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия при което имотните граници на поземлените имоти да не съвпадат с регулационните или да е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Така описаните условия в случая не са налице. Видно от комбинираната скица /л. 68 от първоинстанционното производство/ и от останалите събрани по делото доказателства, включително заключението на изслушаната експертиза, границите на притежавания от касатора недвижим имот по кадастрална карта и по подробен устройствен план изцяло съвпадат. За да е налице втората хипотеза на чл. 134, ал. 2, т. 3 от ЗУТ непълнота или грешка в кадастралната карта не е достатъчно твърдението на молителя, че кадастралната карта е засегната от непълнота или грешка. Законодателят изисква в условията на кумулативност да съществуват две предпоставки: 1) да е била налице одобрена кадастралната карта, която да е послужила като основа за изработване на подробния устройствен план, чието изменение се иска и 2) да е установена непълнота или грешка в тази кадастралната карта, които да са отстранени след одобряването на ПУП. В случая нито кадастралната карта /2012г./ е послужила за основа на ПУП /1982г./, нито е налице отстраняване на непълнота или грешка посредством влязла в сила заповед по чл. 54, ал. 4 и 5 от ЗКИР или с влязло в сила съдебно решение по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Не е налице и нито едно от останалите основания за изменение на ПУП, изчерпателно изброени в хипотезите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, както правилно е заключил Административен съд София град. Всички останали съображения и доводи на касатора са неотносими. Като е отхвърлил оспорването, АССГ е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде уважена в размер 100,- лева, а претенцията на Р. Миланов, макар и основателна следва да бъде отхвърлена като недоказана по делото липсват доказателствена за сторени от него разходи за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,