Решение № 7545 от 10.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Велинова, Р. Велинов и М. Велинова против решение 688 от 07.02.2023 г., постановено по адм. д. 6541/2022 г. по описа на Административен съд София град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му. Ответникът главният архитект на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на М. Велинова, Р. Велинов и М. Велинова против заповед РА-50-248/15.03.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която е отказано да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП ПР на УПИ V-748, кв. 83, м. Кръстова вада за изместване на улица между кв. 83 и кв. 85 в участъка от о.т. 598 до о.т. 601 с цел да не се отчуждава част от имот с идентификатор 68134.1007.1144. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че административното производство започва по заявление на жалбоподателите за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП ПР поради изтичане на сроковете по чл. 17 (отм.) ЗУЗСО за отчуждаване на част от имота им за улица. Посочва, че в оспореният отказ е прието, че не е налице основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ за изменение на ПУП, тъй като производството по отчуждаване на част от имота започва преди изтичане на срока за отчуждаване. Приема за безспорно, че имотът на жалбоподателите, попада в обхвата на регулационния план, одобрен с решение 45 по протокол 24/30.03.2001 г. на СОС и решение 147 по протокол 40/18.07.2002 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, както и че този план е влязъл в сила. Излага съображения, че към момента на подаване на заявлението е започнало отчуждителното производство, поради което прави извод, че не е налице правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ и оспорената заповед е законосъобразна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не изяснява делото от фактическа страна, а дадените указания на страните са формални. По делото не са изяснени релевантните за спора факти. Не е установено кога влиза в сила решение 45 по протокол 24/30.03.2001 г., поправено с решение 147/18.07.2002 г. на Столичен общински съвет. Не е установено и кога влиза в сила заповед РД-09-50-69/17.01.2005 г. на главния архитект на Столична община, с която се одобрява план за регулация и застрояване на УПИ V-748, кв. 83, м. Кръстова вада, както и не е обсъдено в какво се изразява промяната в регулационния план на процесното УПИ с цитираната заповед. Без установяване на тези факти не може да се установи, по предвижданията на кой план следва да се отчужди част от УПИ V-748 за улица и съответно кога започва да тече и кога изтича срокът за отчуждаване. Ето защо изводът на съда, че към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП е започнало отчуждителното производство в предвидения в закона срок и същият не е изтекъл, е незаконосъобразен и необоснован. Неправилно съдът не взема предвид факта, че с решение 10 от 26.07.2022 г., постановено по к.д. 21/2021 г. е обявена противоконституционността на § 23 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столична община. С решение 3 от 28.04.2020 г., постановено по к.д. 5/2019 г. е постановено, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и провоотношенията, предмет на висящи съдебни производство (каквото е настоящето), противоконституционният закон не се прилага. В случая преди приключване на първоинстанционното производство и постановяване на първоинстнционното решение е обявена противоконституционността на § 23 ПЗР ЗУЗСО и по силата на решение 3 от 28.04.2020 г., постановено по к.д. 5/2019 г. на Конституционния съд първоинстанционния съд е следвало да не прилага § 23 ПЗР ЗУЗСО, а да съобрази срокът за отчуждаване с действащите правни норми. От изложеното следва, че изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения отказ, е незаконосъобразен и необоснован. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи фактите, посочени по-горе и в зависимост от това да направи извод за законосъобразност или не на оспорения отказ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,