Решение № 6096 от 6.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез процесуален представител, срещу Решение 8921/14.03.2025 г., постановено по адм. дело 1709/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на М. Х. У. е отменено Решение 12119/21.11.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил актуалната обществено-политическа ситуация в страната по произход на кандидата за предоставяне на международна закрила и не е обсъдил относимите факти, което е довело до необоснован извод, че завръщането му би поставило живота и здравето му в опасност. Изложени са подробни данни за ситуацията в Сирия и за предприети мерки от международни институции, които, според касатора, опровергават извода на съда за наличие на безогледно насилие в страната, респ. за наличие на основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Искането, поддържано и в съдебно заседание, чрез пълномощника юрк. Хичовски, е за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето против административния акт. Ответникът М. Х. У., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е било Решение 12119/21.11.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на М. Х. У., на основание чл. 8 и чл. 9, и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В настоящото производство първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която спорният акт е отменен, в частта на отказан хуманитарен статут, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. В останалата част, с която жалбата на М. Х. У. е отхвърлена, решението не се обжалва и е влязло в сила. Установено е, че с молба вх. В-13-999 / 13. 08. 2024 г. до председателя на ДАБ, М. Х. У., роден на [дата], гражданин на Сирия, пол-мъжки, религия - [заличен текст], [заличен текст] по народност, семейно положение - [семейно положение], е поискал закрила. С кандидата за закрила е проведено интервю, за което е съставен протокол от 10. 09. 2024 г., подписан от чужденеца, преводач и интервюиращия орган. Като причина за напускане на Сирия същият е посочил войната в страната и липсата на нормални условия за живот. Заявил е описание, че ако се върне в Сирия ще бъде убит при сраженията или ще бъде мобилизиран от редовната армия. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на административния акт, в частта на отказания хуманитарен статут. Като се е позовал на информация, съдържаща се в представените по делото справки, изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ, съдът е приел, че обстановката в Сирия категорично сочи за гражданска война. Преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица. С оглед на тежките и широко разпространени нарушения на правата на човека и продължаващите въоръжени конфликти и несигурност в Сирия, АССГ е формирал извод, че за жалбоподателя са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съгласно чл. 9 ЗУБ. В случая не се установява, а и не се твърди от чужденеца да е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неправилен е изводът на административния съд, че спрямо М. Х. У. са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Посочената разпоредба предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е възпроизведен в член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. По делото не са налице данни, в т.ч. и такива, съдържащи се представените по делото справки, изготвени от администрацията на ДАБ съобразно Методология на Агенцията на ЕС за убежището, понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът, единствено поради присъствието си на територията на страната, непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не е споделило конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия, както и ясно формулирани опасения за тежки посегателства спрямо него в резултат на въоръжения конфликт при евентуалното му връщане в страната. Напротив, изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него, както и че не е бил пряк свидетел на военни действия. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията там, действително не налага извод за безогледно насилие, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила . Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на посочената хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че спрямо М. Х. У. не се установява наличие на реална, действителна опасност от тежки заплахи по смисъла на визираната разпоредба. Не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (в този смисъл Решение 3015/31.03.2022 г. по адм. дело 8672/2022 г., Решение 12077/25.11.2021 г. по адм. дело 7894/2021 г., Решение 11784/18.11.2021 г. по адм. дело 8044/2021 г. и др.). Видно от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на чужденеца. По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение следва бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост на правните изводи. Вместо него, следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето срещу процесния административен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение