Решение № 3393 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2015 г.

Решение № 3393 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 246, ал. 1 АПК, образувано по искане на Василка Димитрова Младенова, от гр. Пловдив, за отмяна на влязло в сила решение № 2069/10.10.2014 г. по адм. дело № 1467/2014 г. на Административен съд - Пловдив. В искането за отмяна се поддържа, че молителката е собственик на УПИ IV-299, кв. 47 по плана на кв. "Капана", гр. Пловдив, който е съседен от север на УПИ XII-297, 298 в който се намира строежа, предмет на премахване по заповед № ДК-02-ЮЦР-04/25.02.2013 г. на началника на РДНСК-ЮЦР. С решението по адм. дело № 1467/2014 г. на АС-Пловдив тази заповед е отменена като незаконосъобразна, като молителката не е била конституирана като заинтересована страна и не е участвала в производството. Счита, че решението има неблагоприятен за нея ефект, тъй като незаконния строеж отстои на 4,5 м. от прозорците на всички южни стаи на къщата й, лишавайки ги от ослънчаване, светлина и въздух, в нарушение на всички хигиенни, санитарни и екологични изисквания и в нарушение на СПН по ЗУТ и е следвало да бъде конституирана по делото като заинтересована страна, по чл. 153, ал. 1 от АПК. Поради това поддържа искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът: началника на РДНСК - ЮЦР, гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: Юлиян Петров Събев и Нина Маринова Добрева, чрез пълномощника им - адв. Тодоров, оспорват искането за отмяна, като недопустимо и евентуално, като неоснователно. Претендират присъждането на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че искането е подадено в срока по чл. 240 АПК, намира същото за процесуално допустимо. но по същество за неоснователно, по следните съображения: С решение № 2069/10.10.2014 г. по адм. д. № 1467/2014 г. на Административен съд - Пловдив, влязло в сила, е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-02-ЮЦР-04/25.02.2013 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж " основен ремонт и реконструкция на съществуваща сграда с магазини и триетажно пристрояване на два магазина със складове, 4 ателиета и 2 апартамента", находящ се в УПИ XII-298, кв. 47 по плана на кв. "Капана", гр. Пловдив. В производството по делото са участвали жалбоподателите: Юлиян Петров Събев и Нина Маринова Добрева, както и административния орган, издал оспорения акт- началника на РДНСК-ЮЦР. Предвид изложеното, искането за отмяна по реда на чл. 246, ал. 1 АПК, се явява неоснователно. Отмяната по чл. 246, ал. 1 АПК касае задължителната процесуална легитимация на неучаствало в делото лице. Правото на това трето, неучаствало в делото лице на отмяна на влязлото в сила решение възниква от кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: решението да простира правните си последици спрямо него, те да са неблагоприятни и лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В конкретния случай не са налице и трите изисквания по отношение на собственика на съседния УПИ IV-299, кв. 47 - Василка Димитрова Младенова, тъй като същата не разполага с гарантирано от закона право на участие в производство по оспорване заповед по чл. 225 ЗУТ за премахване на строеж, чужда собственост, и като следствие от това - решението няма сила на присъдено нещо по отношение на нея. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, страни са: компетентният административен орган, издател на акта и адресата му, който може да бъде собственика или извършителя на строежа. Трети лица не участват в производството като заинтересовани страни, включително и собственика на терена върху който е изграден "незаконния строеж", предмет на премахване по оспорената заповед. Такова качество нямат и лицата, подали сигнала до органите на РДНСК за наличие на незаконен строеж, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за трети лица, а само за адресата на заповедта. Предвид това нямат качеството на заинтересовани страни и собствениците на съседни имоти, тъй като с оспорения акт не се засяга пряко и негативно правната им сфера, а визираните "неудобства" в искането за отмяна от ситуиране на сградата в близост до къщата на искателя, подлежат на установяване и уреждане в различно от административното производство. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, тъй като то е относимо в случай, че искателят има качеството на обезпечено от закона участие в делото като заинтересована страна. Тъй като това не е така, съгласно изложеното по-горе, не е налице и нарушение на правото му на защита като такава заинтересована страна от неучастието му в делото, на основание чл. 239, т. 5 АПК. Като неоснователно искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. При този резултат основателно е искането на ответниците-физически лица за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, в размер на 1000 лева общо или по 500 лева на всеки един от тях, за адвокат, съгласно представените договори за правна защита и съдействие /на стр. 24 и 25/. Сумите са за сметка на искателя, като възражението му за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид, че е в рамките на минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / изм. Д. в. бр. 28/2014 г./ Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение