Решение № 515 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7409/2012 г.

Решение № 515 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7409/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 944 от 24.04.2012 г. по административно дело № 618/2012 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил решение № 35 от 30.01.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № О-15-000-00-00464603 от 22.12.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Пловдив; 2) изпратил делото като преписка на административния орган за ново произнасяне и постановяване на решение по съществото на спора при съобразяване на указанията, отразени в мотивната част на съдебното решение. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив. Наведени са доводи за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон (неправилно прилагане на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ /Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като първоначалната жалба на Василка Димитрова Костадинова бъде отхвърлена и се потвърди решението на директора на РУСО - Пловдив и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Пловдив. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация Василка Димитрова Костадинова от гр. Пловдив в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на съда да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност по същество на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Пловдив (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон (чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от КСО, чл. 10 от КСО, чл. 40, ал. 1 от КСО, § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ). Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за незаконосъобразно решението на административния орган, с което на Костадинова било отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 0257991 от 05.12.2011 г., серия А-2011 г. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 35 от 30.01.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № О-15-000-00-00464603 от 22.12.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Пловдив, с което на самоосигуряващото се лице Василка Димитрова Костадинова е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 29.11.2011 г. до 11.12.2011 г. вкл. по болничен лист № 0257991 от 05.12.2011 г., серия А-2011. Според изложените мотиви Костадинова е подала декларация за вида на осигуряването след изтичане на 7-дневния срок по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ от започването на трудова дейност, поради което не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство към деня на настъпване на риска и не отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО. За да уважи жалбата на лицето Административен съд - Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства обосновано е преценил като незаконосъобразно становището на директора на ТП на НОИ - Пловдив, че за Василка Димитрова Костадинова не са налице изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО. В мотивите на проверяваното съдебно решение е аргументиран извод, че самоосигуряващото се лице е спазило както предвидения ред, така и сроковете за регистрация и е внесло дължимите осигурителни вноски за целия период, в т. ч. и тези за риска общо заболяване, и е било задължително осигурено за него, следователно отказът за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист е незаконосъобразен. Настоящата инстанция намира този извод за правилен. От фактическа страна по делото е установено, че ответницата по касация е започнала да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице (съдружник в търговско дружество) на 01.05.2009 г. На 21.07.2009 г. тя е подала до териториалното поделение на Националната агенция на приходите - Пловдив декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, като е заявила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, посочвайки начална дата - 01.05.2009 г. С подадената декларация за регистрация самоосигуряващото се лице е упражнило правото по чл. 4, ал. 4 от КСО да избере самостоятелно вида на осигуряването, но декларацията й по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е била подадена след изтичане на 7-дневния срок по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, считано от началната дата на започване на трудовата дейност. Към момента на подаване на декларацията обаче не е била приета изрична разпоредба, предвиждаща, че при пропускане на 7-дневния срок за подаване на декларация за започване на трудова дейност лицето подлежи на осигуряване само за задължителните рискове (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). С оглед на действащата към 21.07.2009 г. подзаконова нормативна регламентация дори и да се приеме, че ответницата по касация не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за текущата календарна година, то на основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ подадената декларация за регистрация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие от началото на следващата календарна година - 01.01.2010 г. (В същия смисъл решение № 10899 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. дело № 4528/2011 г., VI о., решение № 15215 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. дело № 8568/2010 г., VI о. и др.). Към датата на настъпване на осигурителния риск Костадинова е подлежала на осигуряване за общо заболяване и майчинство, дължимите осигурителни вноски за този риск са внесени, самоосигуряващото се лице е придобило предвидения минимален осигурителен стаж от 6 месеца по чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - т. е. първоначалната жалбоподателка (в настоящото производство касационна ответница) е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО и по отношение на нея са изпълнени кумулативно изискуемите условия по чл. 40, ал. 1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист, противно на приетото от административния орган. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С алинея 4 на чл. 4 (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила до 31.12.2008 г.) на самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. 1, 2 и 4 е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Изборът на вида на осигуряването се извършва по реда на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (в приложимата за казуса редакция до 01.01.2010 г., действала преди допълнението й с изречение трето - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) - с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност до съответната териториална дирекция на НАП. Касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ са неоснователни, а изложените от касатора аргументи за противното не намират опора в нормативната уредба. При действието на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ в редакциите преди допълнението с ДВ, бр. 2 от 2010, пропускането на 7-дневния срок за подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП, считано от започването на трудова дейност, не е преклудирало правото на самоосигуряващото се лице на избор на вида на осигуряването му. В подкрепа на този извод е константната практика на ВАС, VI-то отделение, част от която са решенията по административни дела № 7971/2012 г., № 6305/2012 г., № 4528/2011 г., № 761/2011 г., № 13294/2010 г., № 8568/2010 г., № 6268/2010 г. и № 6336/2010 г. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че позоваването на касатора в подкрепа на касационните му оплаквания на решение № 6122/02.05.2012 г. на ВАС, VI-то отделение, постановено по административно дело № 14872/2011 г., е неоснователно, доколкото се касае за съдебна практика, отнасяща се до коренно различен спор. Цитираното дело и постановеното по него решение са неотносими към настоящия казус. По него е установена съвсем различна от процесната фактическа обстановка, и са обсъждани въпроси относно "пенсионирането", а не "вида на осигуряването". От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на административните разпореждане и решение, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Пловдивския административен съд за незаконосъобразност на процесните административни актове, с които е отказано плащане на парично обезщетение по представения болничен лист за временна неработоспособност през процесния период, като издадени в нарушение на материалния закон. В случая осигурителният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и НООСЛБГРЧМЛ. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив също е издал незаконосъобразен акт. Изложеното обуславя извода, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,