Решение № 54 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5683/2007 г.

Решение № 54 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5683/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, обн., ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г., във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "б" ГПК (отм.). "ДКЦ II - С." Е. обжалва решението на Софийския апелативен съд, постановено на 1.06.2007 г. по гр. д. № 820/2005 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответницата по реда на чл. 45 ЗЗД. Навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон, както и доводи за недопустимост - отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, букви "б" и "в" ГПК (отм.). Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. В писмен отговор в срока по чл. 218г ГПК (отм.) ответникът по касационна жалба Н. С. Д. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за заплащане на сумата 14002.50 лв., за която "Д" Е. твърди, че следва да му бъде заплатена от Н. С. Д., тъй като именно по причина на нейни действия е следвало да върне тази сума на НЗОК, въпреки че е извършило прегледи и медико-диагностични изследвания на такава стойност. С обжалваното решение, постановено на 1.06.2007 г. по гр. д. № 820/2005 г. Софийският апелативен съд, действувайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд, с което Н. С. Д. е осъдена да заплати на "ДКЦ II-С." Е. сумата 14001.50 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на основание чл. 59 ЗЗД и вместо това е отхвърлил така предявения от "Д" Е. иск като неоснователен. Прието е, че не са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД за ангажиране отговорността на Н. С. Д., тъй като не е налице неоснователно обогатяване на същата за сметка на обедняването на предявилото иска дружество. Прието е, че действително "Д" Е. е извършвало през исковия период (1.01.2001 г.- 1.02.2001 г.) медицински дейности във връзка с издадени от Н. С. Д. медицински направления, за които дейности първоначално е получило плащане от СЗОК, но впоследствие тази сума от 14001.50 лв. е възстановена на НЗОК като получена без основание, тъй като в този период д-р Н не е имала сключен договор с нзок за оказване на първична извънболнична медицинска помощ като предпоставка за заплащане на извършените медицински услуги от НЗОК. Прието е обаче, че сумата 14001.50 лв. е преведена на "Д"Е. от СЗОК при първоначална липса на основание и последващото й връщане на лицето, от което е била получена, няма за последица намаляване на патримониума на дружеството. А доколкото не е установено и Н. Д. да е спестила разноски с издаването на медицинските направления, нито да е получила суми по повод издаването им, то не е налице и обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Постановеното от въззивния съд решение е недопустимо, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по основателността на наведените в исковата молба фактически твърдения, въз основа на които според предявилото иска дружество следва да бъде ангажирана отговорността на ответница. Неправилно е прието, че твърдението на дружеството за дължимост на претендираната сума по причина издадените без основание от Н. Д. направления квалифицира претенцията като предявена по реда на чл. 59 ЗЗД. Въззивният съд, действувайки като инстанция по същество в очертаните от въззивната жалба предели, е длъжен да се произнесе по основателността на предявения иск с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения за имащите значение за спора факти и обстоятелства и съобразно твърденията на предявилото иска лице за правните последици от осъществяването на тези факти и обстоятелства, с оглед на които следва да бъде ангажирана отговорността на ответника по предявения иск, т.е. длъжен е да се произнесе по предявения иск в съответствие с диспозитивното начало в процеса. В случая в подадената от "Д" Е. искова молба се твърди, че дружеството е изпълнило и осъществило в периода от 1.01.2001 г. до 1.02.2001 г. медицински прегледи и медико- диагностични изследвания въз основа на издадени от ответника по предявения иск Н. Д. медицински направления, но е следвало да върне получените от СЗОК суми, тъй като се оказало, че за този период Н. Д. е извършвала дейност като общо практикуващ лекар без да е регистрирана като такава, т.е. че издаваните от нея медицински направления са без правно основание. Твърди се следователно, че за дружеството е настъпила вреда в размер на исковата сума по причина поведението на ответника по иска, изразяващо се в издаване на медицински направления за извършване на прегледи и изследвания без наличие на правно основание и именно според основателността на тези твърдения съдът е следвало да прецени дали са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Н. Д. Тези фактически твърдения следва да бъдат квалифицирани като обуславящи искане за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 45 ЗЗД, а не както е приел въззивният съд по реда на чл. 59 ЗЗД, тъй като не се твърди получаване на имотна облага от страна на ответника за сметка на дружеството, каквито въззивният съд е приел, че обосновават исковата претенция. Изводите на въззивния съд за предпоставките за ангажиране отговорността на ответника не съответствуват на наведените в исковата молба твърдения и в този смисъл не съответствуват и на търсената правна защита на правата на ищеца, за които в исковата молба се твърди, че са нарушени, а именно правото на "Д"Е. да получи стойността на изпълнените и осъществени от работещите в него специалисти прегледи и медико-диагностични изследвания. Непроизнасянето по заявеното с исковата молба основание за ангажиране отговорността на ответника обуславя недопустимост на постановеното от въззивния съд решение, с оглед на което по реда на чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.) вр. чл. 209 ГПК (отм.) обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по основателността на предявения иск с оглед наведените в исковата молба твърдения за фактите и обстоятелства, които според предявилото иска лице сочат на нарушено негово материално право и чието осъществяване като правна последица обуславя основание за ангажиране отговорността на ответника. С оглед на така дадената квалификация на констатирания от настоящия състав порок на обжалваното решение разноски в настоящето производство не следва да бъдат присъждани. По дължимостта на същите следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото по реда на чл. 218з, ал. 4 ГПК (отм.). По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение