Решение № 5274 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 891/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане Бургас против решение 8580/04.11.2024 г. по адм. дело 1023/2024 г. на Административен съд Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Г. П. Л., от гр. Бургас, чрез адвокат Шангова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки, в които моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 8580/04.11.2024 г. по адм. дело 1023/2024 г. Административен съд Бургас е отменил задължително предписание П/Д-А-009/31.05.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Бургас. Приел е, че оспореният акт страда от пороците по чл.146, т.2, т.3 и т.4 АПК, което налага отмяната му като незаконосъобразен. Решението е неправилно. По делото е установено, че със задължително предписание П/Д-А-009/31.05.2024 г. директорът на Дирекция Социално подпомагане Бургас на основание чл. 21, ал.3, т.3 от Закона за закрила на детето, във връзка с чл.18, ал.1, т.4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е предписал на Г. Л.: 1. Да оказва съдействие на служителите на отдел Закрила на детето Бургас и Център за обществена подкрепа Бургас в работата по отворения случай с детето ѝ С. Ж. Ж.; 2. Да полага адекватни грижи за малолетното си дете, като задоволява пълноценно базовите, здравните, образователните и емоционалните му потребности; 3. Да бъде записан час за преглед на детето при детски психиатър, за проследяване на състоянието му, предвид дадените в епикризата препоръки от УМБАЛ Александровска , клиника по детска психиатрия Св. Никола и 4. Да подаде заявление за преминаване на детето в комбинирана/самостоятелна форма на обучение, предвид дадените в епикризата препоръки от УМБАЛ Александровска , клиника по детска психиатрия Св. Никола . Предписанията са издадени по реда на чл.18 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето по предложение на социалния работник, водещ случая на детето С. Ж. Ж.. Допуснатата ОФГ при изписването в акта на правното основание от ППЗЗД не рефлектира върху законосъобразността на същия. Вместо чл.18, ал.4 ППЗЗД, органът е посочил чл.18, ал.1, т.4 ППЗЗД (каквато разпоредба не съществува), но посоченото от ЗЗД правно основание на чл.21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето отразява точно законовото правно основание за издаване на акта, респ. компетентността на административния орган, произтичаща от законова норма да прави властнически волеизявления. Необосновани са изводите на съда, че актът не е мотивиран. Изложени са ясни мотиви, от които е видно, че предвид поведението на детето С. в училище, родителите и в частност майката, на която е предоставено упражняването на родителските права следва да бъде по-ангажирана с осигуряването на базисните потребности на детето и по-активно да съдейства на органите на отдел Закрила на детето при Дирекция Социално подпомагане Бургас при работата по случая. Налице са материалите от преписката по случая, който е открит още през 2021 г. и същите изясняват в достатъчна степен проявите на детето, за да бъдат материализирани и в самия акт. Съгласно Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно и в друг документ, каквито характеристики в случая притежава приложения с административната преписка социален доклад ведно с писмените доказателства към него. Съгласно чл.8, ал.6 от ЗЗД родителите са длъжни да изпълняват предприетите по този закон мерки и да съдействат при осъществяване на дейностите по закрила на детето. Издадените предписания отчитат необходимостта от неотложно психиатрично обследване и проследяване състоянието на детето предвид поставената диагноза от Клиниката по детска психиатрия Св. Никола при УМБАЛ Александровска ЕАД, гр. София [заличен текст]. В епикризата са ясно дефинирани отправните точки за акцент върху високите способности на детето, начина за тяхното стимулиране и запазване от една страна и от друга справянето и изключването на нарушенията от [заличен текст]. В този смисъл са и дадените препоръки, които са мултиплицирани в задължителните предписания във връзка с подходящата форма на обучение на детето и адаптирането му в отношенията с връстниците, предотвратявайки избухванията и опровергаване на етикета [заличен текст], който отблъсква децата и може да доведе до трайна идентификация с негативния образ, както у околните, така и при самото дете. Във връзка с тези процеси е и необходимостта от проследяване от личния лекар и детски психиатър по местоживеене на значението и действието на указаните мерки, както и с оглед възможността за извършване на реоценка за целите на диагностичното уточняване, относно наличие на разстройство на активността и преценка на необходимостта и възможностите за [заличен текст]. Трайното поведение от страна на майката, във връзка с описаните в социалния доклад и останалите материали по преписката случаи, когато е била необходима нейната неотложна реакция и нейното неотзоваване в провежданите заседания по прилагане на Координационен механизъм показват дистанцираност като родител от проблемите на детето или неосъзнаване на сериозността на проблема, пред който то е изправено. Използването на трудовата ангажираност е неприемливо обяснение за невъзможността ѝ като родител да се отзове на среща, наложена от инцидентно възникнали действия на агресия от детето по отношение на други деца или учители. Влошените отношения между родителите на детето допълнително задълбочават сериозността на проблема, касаещ неговите поведенчески отклонения, а липсата на родителско сътрудничество (вина за това имат и двамата родители) предопределят необходимостта от предприемането на неотложни мерки и действия с цел гарантиране сигурността и здравето на детето. Издаденото задължително предписание е с цел гарантиране интересите на малолетния С. и подобряване на качеството на полаганите за него нематериални грижи (в материално отношение и двамата родители са осигурили висок стандарт). По изложените съображения, оспореният пред административния съд акт, като издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона е законосъобразен. Достигайки до изводи различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предприетото оспорване срещу задължителните предписания, отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на Г. П. Л., от гр. Бургас следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски в размер на 200,00 лева ДТ за касационното производство и по 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции, определени на основание чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение на основание чл. 222, ал.1 АПК