Решение № 10558 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12059/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София против Решение 5934/11.10.2023 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. 9263/2022 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221721004926-091-001/26.04.2022 г., издаден от органи по приходите, държавни служители в ТД на НАП Велико Търново, в оспорената му част, потвърдена с негово Решение 1169/26.07.2022 г. С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение, потвърждаване на РА и присъждане на разноски за двете съдебни производства, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от юрк. Атанасова. Ответникът по касационната жалба ЕВРАЗИЯ-МОСТ ЕООД с ЕИК 175204879, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Овча купел, [улица]оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Яковчев по съображения, изложени в писмен отговор и в хода на устните състезания. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноските за касационното производство, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА Р-22221721004926-091-001/26.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в оспорената му част, потвърдена с Решение 1169/26.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с който са установени задължения на ЕВРАЗИЯ-МОСТ ЕООД за 1.) ДДС и лихви за данъчни периоди (д. п.) от 2019 г. и д. п. м. март 2020 г. в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС в общ размер 14 168.83 лв. и лихви по фактури, издадени от ПУРА ВИДА ЕООД и РЕДИМЕЙД ЕООД с предмет доставки на стоки (дрехи, обувки, колани); 2.) корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г. в общ размер 4 300.97 лв. и лихви в резултат на непризнати разходи по фактурите от ПУРА ВИДА ЕООД и РЕДИМЕЙД ЕООД на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. АССГ приема, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Отменя РА като материално незаконосъобразен. Констатира, че ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и следв. ДОПК във връзка с доказани според приходните органи обстоятелства по чл. 121, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК. Обосновава изводи за това, че посочените обстоятелства не са налице, тъй като от страна на ревизираното дружество с възражението против Ревизионния доклад (РД) са представени множество документи фактури и спецификации към тях, приемо предавателни протоколи, пътни листове, счетоводни документи и не са констатирани липси и повреждане на документи. Подкрепя тези свои изводи и с приетата по делото основна съдебно счетоводна експертиза (ССЕ). Според съда, макар ревизиращите органи да са заявили намерение за определяне на основите за облагане с пряк и косвен данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, то това е направено по общия ред. Изводите на административния съд за валидност на РА като издаден от компетентни органи по приходите, за които правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК не се прилагат съгласно наличната по делото заповед на зам. изпълнителния директор на НАП по чл. 12, ал. 6 ДОПК, са в съответствие с Тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. по тълк. д. 2/2024 г. на ОСС на ВАС. Основателни обаче са доводите на касатора, че като не е обсъдил фактическите и правни основания за отказа на правото на приспадане на ДДС и преобразуването на ФР с непризнати разходи, първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Както е посочено в мотивите на съдебното решение, от РД е видно, че основите за облагане не са определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а по общия ред. Във връзка с облагането по ЗКПО на стр. 14 от същия е посочено, че при извършените насрещни проверки на доставчиците не са събрани доказателства за реалното осъществяване на доставките, поради което приходните органи приемат отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал. 1 ЗКПО и липсата на документална обоснованост на разходите по чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Със същите мотиви на стр. 23 е обоснован извод за липсата на реални доставки и настъпило данъчно събитие и за неправомерно начислен данък от издателите на фактурите по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. На стр. 3 от РА са обсъдени и правните основания на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Няма пречка при установени според приходната администрация обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК данъчните основи за облагане да не бъдат определени с РА по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, както в случая, и само това, че обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 не са доказани, не обуславя изводи за незаконосъобразност на акта, противно на приетото от съда. Отново, както правилно констатира АССГ, в решението си решаващият орган излага допълнителни мотиви, с които отхвърля жалбата против РА, именно във връзка с коментираното по-горе определяне на задълженията за ДДС и корпоративен данък по общия ред непълни фактури в противоречие с изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, независимо от придружаващите ги документи; липса на доказателства за това, че доставчиците са разполагали със стоките, предмет на продажбите; липса на аналитична отчетност в счетоводството на жалбоподателя; липса на доказателства за това, че на местата на товарене, посочени в пътните листове, се намират обекти, ползвани от доставчиците; липса на плащане по фактурите и др. В съответствие с тези мотиви той обосновава изводи за това, че ревизираното дружество не е получател по доставки на стоки, за които са издадени спорните фактури и поради тази причина не би могъл да извърши последващи облагаеми доставки с тях (стр. 14 от решението). По изложените на стр. 16 и стр. 17 мотиви решаващият орган потвърждава облагането с корпоративен данък на посочените в РА правни основания. Съгласно чл. 97, ал. 1, изр. второ АПК, приложимо с оглед препращането в § 2 ДР ДОПК, когато горестоящият орган отхвърли жалбата, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. Посочената разпоредба наред с чл. 160, ал. 1 ДОПК, задължаваща съда да реши спора по същество, изисква от него да обсъди наред с мотивите в РА и мотивите на решаващия орган и да обоснове изводи за това спазени ли са материалноправните разпоредби при установяването на данъчните задължения на ревизираното дружество. Липсата на такива мотиви в оспореното първоинстанционно решение е пречка за осъществяването на касационната му проверка и поради това тя е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Основателен е и доводът на касатора, че съдът е следвало да укаже на дружеството да представи разпечатките от стоковата програма, които са ползвани от вещото лице при изготвянето на неговото основно заключение и във връзка с отговорите на въпросите в съдебното заседание, в което то е прието. При новото разглеждане в изпълнение на чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение