Решение № 15703 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2010 г.

Решение № 15703 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решение № 1403 от 5.07.2010 г. по адм. д. № 2040 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Варна, в частта с която по жалба на "Дионисий" ЕООД, гр. Попово, обл. Търговище, е отменен ревизионен акт № 250800053/13.05.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с Решение № 403/18.07.2008 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизираното лице за д. п. м. 10.2006 г. са определени данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС (отм.) в размера на 81773,04 лв. главница и лихва в размер на 7527,19 лв. по фактура № 0.. 023/25.10.2006 г., издадена от "Тера Г" ЕООД. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА. "Дионисий" ЕООД, гр. Попово, чрез адв. Стойчев, обжалва цитираното решение в частта, с която жалбата на дружеството срещу ревизионния акт в останалата му част е отхвърлена като неоснователна, както и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски. В жалбата се поддържа нищожност на ревизионния акт, в частта му, в която са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 09, м. 10 и м. 12.2006 г., поради това, че за тези данъчни периоди са налице влезли в сила данъчни актове - АПВ, с които са установени окончателно задълженията за ДДС. Алтернативно се поддържа неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Всеки касатор оспорва жалбата на другия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав намира двете жалби за процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са както следва: на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, е неоснователна, а жалбата на "Дионисий" ЕООД - основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит по фактура № 208/7.09.2006 г., издадена от "Вива трейдинг" ЕООД с предмет на доставката червено и бяло трапезно вино. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за реално извършване на доставката - приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, доказателства за претегляне, транспортни документи и др. Относно отказания данъчен кредит по фактура № 0.. 023/25.10.2006 г., издадена от "Тера Г" ЕООД, съдът е приел, че в хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи извода, че доставката по тази фактура е реална. Съдът е приел за установено, че стоката е реално доставена от прекия доставчик и е платена от ревизираното лице, заедно дължимия ДДС. Съдът подробно е обсъдил всички приложени по делото доказателства, обосноваващи реалността на доставката: транспортни документи - товарителници и придружителни документи по ЗГВСН, удостоверяващи натоварването, превоза и разтоварването на стоката. Относно фактура № 24, издадена от "Тера Г" ЕООД с предмет на доставката - виноматериали, съдът е приел, че по делото не са събрани категорични доказателства, които да обосноват извод за наличие на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). На това основание съдът е приел за законосъобразен отказания данъчен кредит на жалбоподателя по тази фактура. По отношение на начисления допълнителен ДДС на основание чл. 82, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС (отм.) в размер на приспаднатия от ревизираното лице данъчен кредит, във връзка с констатираната за данъчен период м. 12.2006 г. липса на бутилки в размер на 37772.64 лв., съдът е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си. Относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя за 2006 г. в посока на увеличение на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО със сумата на установената липса на бутилки за м. 12.2006 г. в размер на 37772.64, съдът е цитирал НСС 2 "Стоково-материални запаси". Приел е, че увеличението на финансовия резултат е правилно, защото ревизираното лице не е представило доказателства за наличието на обективни причини, довели до нарушаване на производствения цикъл и до превишаване на нормативно установения разход на бутилки за производството на вино. Постановеното решение, в частта, касаеща данъчните задължения по ЗДДС (отм.) следва да бъде отменено, а ревизионния акт, в частта му относно задължения по ЗДДС (отм.), следва да бъде обявен за нищожен, поради наличието на влезли в сила АПВ за процесните периоди. Решението в останалата му част като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Видно от стр. 5 на ревизионен доклад № 800053/24.03.2008 г., представляващ неразделна част от оспорения ревизионен акт, за процесните три данъчни периода - м. септември, м. октомври и м. декември 2006 г. на ревизираното лице са издадени влезли в сила АПВ: за д. п. м. 09.2006 г. е издаден АПВ № 1018/06.11.2006 г., с който е възстановен ДДС в размер на 4922.60 лв.; за д. п. м. 10.2006 г. е издаден АПВ № 1131/13.12.2006 г., с който е възстановен ДДС в размер на 82294.70 лв.; за д. п. м. 12.2006 г. е издаден АПВ № 62/29.01.2007 г., с който е възстановен ДДС в размер на 105287.89 лв. Тези АПВ представляват стабилни административни актове, като признатите с тях права могат да бъдат изменяни по специалния ред и на основанията по чл. 133 и чл. 134 ДОПК. В случая от значение е не обстоятелството кога е проведена ревизията, а това, че АПВ са издадени преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108 от 2007 г.). По този въпрос е формирана обилна и уеднаквена съдебна практика. Видно от ревизионния акт процесната ревизия не е била възложена от компетентния орган - териториалния данъчен директор, а от друг орган - "старши инспектор по приходите", което има за последица издаване на акта от некомпетентен орган и в частност неговата нищожност за посочените периоди, относно установените задължения по ЗДДС. Съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, следователно съдът е длъжен да следи служебно за валидността на административния акт. Като е приел, че процесния ревизионен акт е издаден от компетентен орган и не е обявил нищожността на ревизионния акт, административният съд е постановил неправилно решение. Няма пречка тази нищожност да бъде обявена от касационната съдебна инстанция, тъй като не може с един индивидуален административен акт, какъвто безспорно представлява АПВ да се признаят права за данъчния субект, а с последващ ревизионен акт същите вече признати права да се вменят в данъчно задължение на субекта. След като за нищожността на индивидуалните административни актове съдът следи служебно, без значение е в коя съдебна инстанция ще бъде установена тази нищожност, както и независимо дали съдът е бил сезиран с искане за нищожност. Още повече, че цитираните АПВ са представени от касатора с допълнение на касационната жалба, срещу което не е постъпило възражение от ответника и същите не са оспорени. В процесния случай ще следва да се отмени като неправилно решението на първоинстанционния съд в двете му части - в частта, в която ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен, както и в отхвърлената част на жалбата на "Дионисий " ЕООД, касателно отказан данъчен кредит за д. п. м. 09.2006 г. и м. 12.2006 г., както и относно допълнително начисления ДДС на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.) и вместо тях да се прогласи нищожността на ревизионния акт, в частта касаеща задълженията по ЗДДС. Решението в частта, касаеща установените задължения по ЗКПО, вследствие на увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО, е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На практика липсват мотиви относно приложението на конкретния текст от ЗКПО и законосъобразността на определените по този ред данъчни задължения на жалбоподателя. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът не е изложил мотиви правилно ли е приложена по отношение на жалбоподателя разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО, съгласно която финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводна/печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа на "документална обоснованост". По - конкретно съдът не изложил аргументи дали в конкретния случай са налице "разходи довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводна/печалба/загуба)", дали те не могат да бъдат доказани "документално" от жалбоподателя или са "отчетени в нарушение на счетоводното законодателство". В съдебното решение е налице единствено описание на приетото от приходния орган в ревизионния акт и цитиране на НСС 2 "Стоково- материални запаси", имащ отношение към формиране себестойността на продукцията. Предвид липсата на мотиви, решението в тази част следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Предвид изложеното, Върховният административен съд, Осмо отделение,