Решение № 4278 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1251/2012 г.

Решение № 4278 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1251/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. К. Йотов, като пълномощник на на Магомед Кагиров, от мъжки пол, роден на 09.05.1969 г. в с. Октябрское, Дагестан, Руска федерация, етническа принадлежност - чеченец, срещу решение № 15551/25.11.2011 г., постановено по адм. д. № 6479/11 г., по описа на ВАС, III отд., с което е отхвърлена жалбата му срещу № 38 от 28.02.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е обсъдил подробно бежанската история на чужденеца и актуалната ситуация в страната му на произход, където не може да заведе съпругата си и детето си, които както и самия той са християни. Моли да бъде отменено решението. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, не взема становище по жалбата Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред тричленния състав решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. За да постанови обжалваното решение тричленният състав е обсъдил приетите по делото доказателства и преди всичко фактите от бежанската история на жалбоподателя и е приел, че законосъобразно от АО е отказано предоставяне на хуманитарен статут, както и статут на бежанец, тъй като не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. От проведените интервюта на касатора пред ДАБ правилно съдът е приел за установено, че заявените от чужденеца обстоятелства и причини да търси закрила се отнасят до твърдения за сключен религиозен брак в Р. България, родено дете и приемане на християнската вяра от него. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Подробно съдът е обсъдил изложеното от касатора в интервюто проведено по повод молбата за предоставяне на статут и законосъобразно е приел, че чужденецът живее в Република България от 1997 г., в която е пристигнал легално с паспорт на Руската федерация, като твърди, че в родината си ще бъде подложен на преследване и на разправа, поради брака си с християнка и за това, че синът му също така е християнин. На следващо място правилно съдът е приел, че наведените от жалбоподателя доводи за търсене на закрила в настоящото производство не са нови, а са обсъдени многократно в предходните административни и съдебни производства, предвид обстоятелството, че настоящата му молба за предоставяне на статут е шеста по ред. Касаторът не излага нови факти, а всички обстоятелства, че е баща на ненавършило пълнолетие дете от съжителството си българска гражданка, както и че е християнин и се е венчал за жената, с която живее на съпружески начала са обсъждани в предходни производства. Подробно съдът е обсъдил обстановката в страната по произход - Руската федерация, чиято автономна част е Чечения. От представената справка за ситуацията в страната по произход за установено съдът е приел, че обстановката е сравнително спокойна, избран е президент, който поддържа умерения, модерен ислям, не допуска екстремистки течения, няма данни за грубо нарушаване на човешките права, поради което е неоснователен довода в касационната жалба и в хода по същество на спора, че факта, че касаторът е изневерил на вярата си и е сключил брак с християнка, налага на извода, че не може да се върне в страната си на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ, тъй като за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. От данните в справката на информация на британското външно министерство, ВКБООН, Държавния департамент на САЩ германската Федерална служба за миграция и бежанци, както беше посочено, общата обстановка в Чечения не сочи, че гражданските лица са заплашени от тежко посегателство върху живота и личността по време на въоръжен конфликт. Политическото преследване е свързано с участие в криминална престъпност и принадлежност към въоръжените групировки. Не се констатират данни за преследване на лицата поради тяхната религиозна принадлежност, както и за това, че са в брак с лица от друга религия. С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Законосъобразно от тричленния състав е прието, че по отношение на касатора не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав