Решение № 1685 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15467/2010 г.

Решение № 1685 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15467/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на АДНАН МОХАМЕД САЛЯМЕ САРСУР, без гражданство, срещу решение № 12292 от 21.10.2010 г. по адм. д. № 3927 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 106 от 02.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Твърди се, че административният акт, съдържащ отказ за предоставяне на статут на бежанец е немотивиран, а решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Според касатора, съдът не е преценил всички негови твърдения, свързани с бежанската му история и информацията за ситуацията в страната по произход. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 106 от 02.03.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на АДНАН МОХАМЕД САЛЯМЕ САРСУР. С обжалваното решение № 12292 от 21.10.2010 г. по адм. д. № 3927 по описа за 2010 г. Върховният административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на АДНАН МОХАМЕД САЛЯМЕ САРСУР срещу решение № 106 от 02.03.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. Приел е, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9 от ЗУБ. Посочено е, че в интервюто пред административния орган и в жалбата до съда се излагат различни обстоятелства, свързани с бежанската история, което налага извод за недостоверност на последната и недобросъвестно отношение към института на международна закрила. Неоснователен е доводът на касатора за липсата на мотиви в административния акт. Напротив, в него подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и бежанската история, както и справка № 2327/07.08.09 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ при МС относно ивицата ГАЗА. Правилен е изводът на съда, че преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведеното интервю АДНАН МОХАМЕД САЛЯМЕ САРСУР е заявил, че е напуснал легално Газа на 15.07.09 г. с паспорт и виза за Турция. Като причини за напускането сочи, че няколко пъти / над пет пъти/ са го спирали пред къщата му, обискирали и били хора от Хамас без униформи, защото е симпатизант на движението Фатах без да членува в него, както и поради блокадата на Газа от всички страни и Израел. Не принадлежи към расова, религиозна, обществена или политическа група, подложена на преследване от страна на официалните власти или от лица, които те не могат да контролират. В допълнителното интервю същият е уточнил, че хората, за които предполага, че са от Хамас, са му отправяли само устни заплахи. Не е арестуван или осъждан. Отправянето на устни заплахи не може да бъде възприето като действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Освен това, от справка № 3197/28.10.09 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ към МС, се установява, че силите на сигурност на Хамас използват насилие срещу членове на Фатах, особено срещу тези, които са работили в службите за сигурност. Относно довода на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ: Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. По отношение на първите две хипотези /т. 1 и т. 2 на ал. 1/ в бежанската история не се съдържат твърдения за опасност от смъртно наказание или екзекуция или изтезание или друго наказание. От представената информация от Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ при МС относно ивицата ГАЗА" - вх. № 2327/07.08.09 г. и налице ли е въоръжен конфликт се установява следното: Според публикуваното през февруари 2009 г. от британската Border Agency към МВР на Великобритания ръководство за оценка на молбите за убежище, изявления, които се основават на общото положение и не се посочват елементи на добре обоснован страх от преследване, сами по себе си не дават основание за предоставяне на статут на бежанец. Съществуващите данни за напрежение и влошена сигурност не дават основание да се приеме, че е налице системно и последователно нарушаване на човешките права. Въпреки неблагоприятната обща икономическа и хуманитарна ситуация, затрудненията, които изпитва населението, не са достигнали до минималното ниво на опасност от тежки посегателства, поради което предоставянето на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация е подходящо само, ако заявителят посочи такива лични факти и обстоятелства, които при завръщането му биха го поставили в приложното поле на чл. 3 от ЕКПЧ. Водим от горното, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав