Решение № 15600 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2018 г.

ВАСVI отделение13.12.2018 г.докладчик Сибила Симеонова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение по т. 2. 5, т. 2.5.1, 2.5.2 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 05.06.2018 г., с което, на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗСВ, И. Николов не е назначен на длъжност "съдия", както следва: в Апелативен съд – Варна – наказателна колегия, Апелативен съд – Бургас – наказателна колегия и Апелативен съд – Пловдив – наказателна колегия, поради липса на необходимите професионални качества. ИЗПРАЩА делото като преписка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за разрешаване на въпроса по същество с ново произнасяне. ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет да заплати на И. Николов съдебни разноски в общ размер от 510 лева (петстотин и десет лева). РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15600 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 187, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на И. Николов срещу Решение по т. 2. 5, т. 2.5.1, 2.5.2 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 05.06.2018 г., с което, на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗСВ, оспорващият не е назначен на длъжност "съдия", както следва: в Апелативен съд – Варна – наказателна колегия, Апелативен съд – Бургас – наказателна колегия и Апелативен съд – Пловдив – наказателна колегия, поради липса на необходимите професионални качества. Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение в съответните му точки, като прието при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в частност нормата на чл. 35 АПК. Развити са съображения относно нарушение на принципите на административния процес, установени в разпоредбите на чл. 6 и чл. 13 АПК. Твърди се наличие на нарушение относно нормативноустановеното изискване за форма на акта, като издаден при липса на мотиви и съображения относно спазването на изискването за законосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК, очертаващи "външните граници" на оперативната самостоятелност на органа, обуславящи неправилно приложение на материалния закон. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението по визираните точки от посочения протокол на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, поради противоречие с материалния закон. Счита, че съгласно законовите разпоредби и по-конкретно от разпоредбата на чл. 162, т. 3 от ЗСВ, преценката за тези професионални и нравствени качества се прави въз основа на съответствието им с Кодекса за етично поведение на българските магистрати, която преценка, предвид липсата на мотиви, не може да бъде съотнесена към Кодекса, нито биха могли да се преценят обективните критерии по ЗСВ. Възразява и срещу мотивите на кадровия орган по отношение на извода за вземане на това решение на база получените оценки на жалбоподателя и липсата на професионален стаж като съдия. Иска се отмяна на оспореното решение, и изпращане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – Съдийската колегия на Висшият съдебен съвет (СК на ВСС), чрез процесуален представител, оспорва основателността на подадената жалба. Развива подробни съображения досежно липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи отмяна на процесното решение, в обжалваните точки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия, предвид определения с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер на адвокатско възнаграждение по административни дела без материален интерес. Върховният административен съд, като взе предвид становищата и доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е постъпила в срока по чл. 187 от ЗСВ, подадена е от надлежна страна с правен интерес и процесуално е допустима. Жалбоподателят е участвал в проведения конкурс за първоначално назначаване за длъжността "съдия", както следва: в Апелативен съд – Варна – наказателна колегия, Апелативен съд – Бургас – наказателна колегия и Апелативен съд – Пловдив – наказателна колегия, което обосновава правния му интерес от търсене на съдебна защита срещу решението на Съдийската колегия на ВСС, което е неблагоприятно за него. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От данните по делото е видно, че на 02.04.2016 г. определената от Висшия съдебен съвет конкурсна комисия е провела писмен изпит по конкурс за първоначално назначаване на длъжност "съдия" в Апелативен съд – наказателна колегия. Данните в протокола за този изпит сочат, че от участвалите в него 43 кандидати за назначаване само шестима имат оценка над 4. 50 и са допуснати до устен изпит (чл. 184, ал. 4 от ЗСВ). Един от тези кандидати е жалбоподателят И. Николов, чиято писмена работа е с крайна оценка 4. 63. При проведения на 11.05.2016 г. устен изпит И. Николов е бил оценен от членовете на конкурсната комисия поотделно по следния начин: 3. 25, 3. 50, 3. 50, 3. 00 и 4. 25. Крайната оценка, определена като средноаритметично число на тези отделни оценки, е 3, 50. Така с общ резултат 8, 13 (наименован бал в протокола за класиране на кандидатите в конкурса) И. П. е класиран на пето място от шестимата кандидати. Конкурсната комисия, не е извършила класиране на кандидатите за първоначално назначаване, които са издържали писмения и устния изпит, чрез подреждането им според резултата от сбора на оценките на отделните кандидати (чл. 186а от ЗСВ – ред. ДВ, бр. 32/2011 г.). Комисията за професионална етика към СК на ВСС не е изготвила становища за притежаваните нравствени качества на първите трима класирани, а КАК към СК на ВСС не е изготвила предложение за първоначално назначаване в съответните органи на съдебната власт, в изпълнение на разпоредбите на чл. 186а, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ. С решение по т. 4 от протокол № 10/28.06.2016 г. СК на ВСС е прекратила обявения с решение на ВСС по протокол № 3/21.01.2016 г. конкурс за първоначално назначаване в Апелативен съд – наказателна колегия в Апелативен съд – Бургас – 1 свободна длъжност, Апелативен съд – Варна – 1 свободна длъжност и Апелативен съд – Пловдив – 2 свободни длъжности, поради липса на класирани кандидати. Производството по приемане на обжалваното решение на СК на ВСС е проведено след постановяване на решение № 262 от 09.01.2018 г. по адм. д. № 8212/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение по т. 4 от протокол № 10/28.06.2016 г. на СК на ВСС за прекратяване на обявения с решение на ВСС по протокол № 3/21.01.2016 г. конкурс за първоначално назначаване в Апелативен съд – наказателна колегия, както следва: Апелативен съд – Бургас – 1 свободна длъжност; Апелативен съд – Варна – 1 свободна длъжност и Апелативен съд – Пловдив – 2 свободни длъжности поради липса на класирани кандидати, и преписката е изпратена на СК на ВСС за финализиране на конкурса при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. При новото произнасяне в административното производство са изготвени и приложени към административната преписка извлечение от протокол № 4 от заседание на КАК при СК, проведено на 05.02.2018 г. и решение за извършване на класиране на кандидатите в конкурса за първоначално назначаване за заемане на длъжността "съдия" в апелативните съдилища – наказателна колегия, съобразно влязлото в сила отменително решение № 262/09.01.2018 г. по адм. д. № 8212/2016 г. на Върховния административен съд и Становище от Комисията по професионална етика (КПЕ) към СК на ВСС, с което е прието, че И. Николов притежава необходимите нравствени качества, за да бъде назначен на длъжността "съдия" в Апелативен съд – наказателна колегия. На заседание на КАК, проведено на 14.05.2018 г., е взето решение по протокол № 15, да се предложи на СК на ВСС да проведе гласуване по поредността на класирането, като на свободните 4 длъжности "съдия" в Апелативен съд – наказателна колегия се назначат/не се назначават класираните кандидати. Като мотиви за това решение, КАК е посочил, че с получените ниски оценки на устния изпит възниква въпросът следва ли кандидатите да бъдат назначени или КАК трябва да извърши нова преценка за това дали кандидатите притежават необходимите професионални качества. Аргументите за назначаване на класираните кандидати изхождат от разпоредбата на чл. 186а, ал. 3 от ЗСВ (в сила от 08.09.2016 г.), според която КАК въз основа на резултатите от класирането и становищата на КПЕ "внася" в СК "предложение за първоначално назначаване в органите на съдебната власт", без да има компетенции да прекласира кандидати, след като същите вече са оценени от конкурсната комисия. Срещу тезата за липсата на минимален праг в ЗСВ за оценка от устен изпит, са изложени съображения, че не следва да бъде допускано в съдебната система да бъдат назначавани, и то на апелативно ниво, кандидати с недоказани професионални качества и с ниски оценки на устните изпити. На заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.05.2018 г., с решение по т. 4 от протокол № 16, предложението за довършване на конкурсната процедура във връзка с влязлото в сила решение № 262 от 09.01.2018 г. по адм. д. № 8212/2016 г. на ВАС за отмяна на решение на СК на ВСС по протокол № 10/28.06.2016 г. за прекратяване на конкурс за първоначално назначаване в апелативните съдилища – наказателна колегия (обн. ДВ, бр. 8/29.01.2016 г.), е отложено, като е разпоредено преписката да бъде окомплектована с допълнителни материали по конкурсната процедура. Въпреки това членовете на СК на ВСС са провели обсъждане на т. 4 във връзка с довършването на конкурсната процедура. По отношение на т. III от предложението на КАК, касаещо и неназначаването на настоящия жалбоподател е посочено, че всички кандидати не притежават необходимите професионални качества, като са изтъкнати доводите на КАК – оценките, които те са получили в рамките на конкурса, а именно на писмения изпит всички оценки са под 5, а на устния всички оценки са между 3, 05 и 4, 20. Не е спорно по делото, че конкурсът е започнал по правилата, действали преди настоящото изменение. В тази връзка членовете на ВСС са обсъждали няколко варианта за разрешаване на възникналите спорни въпроси във връзка с назначаването на кандидатите. На заседанието на СК на ВСС, проведено на 05.06.2018 г., кадровият орган е разгледал точката, касаеща изпълнението на решение на Върховния административен съд по адм. д. № 8212/2018 г. При проведено явно гласуване на предложението И. Николов да бъде назначен на длъжност "съдия" в Апелативен съд – Варна, Апелативен съд - Бургас и Апелативен съд - Пловдив, наказателна колегия, двама

2

от членовете на СК на ВСС са гласували "за", а девет

9

"против". При този резултат СК на ВСС е взела решение да не назначава И. Николов на длъжност "съдия" в Апелативен съд – Варна, Апелативен съд - Бургас и Апелативен съд - Пловдив, наказателна колегия, поради липса на необходимите професионални качества. В жалбата доводите на И. Николов за материална незаконосъобразност на оспореното решение се основават на това, че според чл. 186а, ал. 5 от ЗСВ, СК на ВСС проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията по чл. 162 и тази проверка се извършва въз основа на документите, представени от кандидата. Жалбоподателят е представил доказателства за оценка на държавен изпит по наказателноправни науки – добър 4, удостоверение за правоспособност, професионална кариера като старши разследващ полицай в РУ, отдел "Разследване" при ОДМВР – Плевен, удостоверение от Адвокатски съвет на Плевенската адвокатска колегия за положен стаж като младши адвокат и адвокат, Препоръка от Административен ръководител – Районен прокурор при Районна прокуратура – Плевен, удостоверения за участие в специализирани обучения на разследващи органи, писмени похвали и отличия. Изложени са доводи, че ЗСВ в относимата редакция и Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи (Правилата за конкурсите), не въвеждат праг за оценката, още повече, че чл. 23, ал. 3 е отменен от Върховния административен съд. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира оспореното решение на СК на ВСС за незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Процесният конкурс е започнал с решение по протокол № 3 от заседанието на ВСС, проведено на 21.01.2016 г., обн. ДВ, бр. 8/29.01.2016 г. Съгласно § 209 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) започналите до влизането в сила на този закон конкурси за младши съдии и младши прокурори и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. От посочения текст следва, че конкурсът за длъжността "съдия" в Апелативен съд – наказателна колегия следва да бъде приключен, съгласно текстовете на ЗСВ, които са действали преди изменението на закона с ДВ, бр. 62/2016 г. В тази връзка, незаконосъобразен е изводът на административния орган, ползван като един от основните аргументи за постановяване на оспорваното решение, че действащият в момента ЗСВ, не предвижда заемането на длъжност на апелативно ниво, чрез провеждането на конкурс за първоначално назначаване, поради което участвалите в конкурса за апелативен съдия, (който към момента на изменението на ЗСВ, е бил висящ), кандидати не следва да бъдат назначавани. Законодателят ясно е посочил в преходната разпоредба на ЗИД на ЗСВ, че започналите до влизането в сила конкурси за първоначално назначаване, продължават по стария ред. Ако е имал волята да изключи висящите конкурси за първоначално назначаване за апелативно ниво от възможността да протекат по стария ред, съответно класираните кандидати да не бъдат назначени, законодателят щеше да въведе това изключение в ПЗР на ЗИД на ЗСВ. Предвид липсата на такъв текст и на такова ограничение, следва да се отбележи, че СК на ВСС е постановила оспореното решение в нарушение на § 209 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ. Относимата за процесния конкурс уредба е по стария ред на ЗСВ, независимо от съществените изменения, който посочения закон въвежда след изменението му от 09.08.2016 г. Според законовата уредба, в конкурса за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и има стажа по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурсът – чл. 181, ал. 2 от ЗСВ. Тази първа проверка, вкл. и по въпроса дали кандидатът "притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати" (чл. 162, т. 3 от ЗСВ), законодателят е възложил на Комисията по предложенията и атестирането която е била действащ помощен орган на ВСС, преди изменението на ЗСВ, и затова нейната преценка по този въпрос не е окончателна, нито има обвързваща Висшия съдебен съвет сила. Поради това законодателят е възложил на Висшия съдебен съвет, като единствен кадрови орган за съдиите, прокурорите и следователите, отново да провери дали класираният от конкурсната комисия кандидат притежава необходимите професионални и нравствени качества за длъжността, на която този кандидат иска да бъде назначен – чл. 186а, ал. 5 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 32 от 2011 г.). С измененията и допълненията, въведени в ЗСВ, обн. ДВ, бр. 62/2016 г., се регламентира Висшият съдебен съвет да осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия, като съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗСВ Съдийската колегия осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост правомощията, заложени в т. 1 – т. 18 от същата разпоредба, в т. ч. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите (т. 1). Предвид изложеното компетентният орган, който следва да прецени дали класираните кандидати притежават необходимите професионални и нравствени качества в процесния конкурс е СК на ВСС. Тази нова проверка се извършва въз основа на документите, представени от кандидата, като СК на ВСС взема предвид и становището на "Комисията по професионална етика" към СК на ВСС – чл. 186а, ал. 5 от ЗСВ. В случая обаче, крайният извод за липса на необходимите професионални качества на И. Николов е основан единствено на изразените становища от членовете на СК на ВСС, че оценка от 3, 05 до 4, 20 от конкурсния изпит е доказателство за липса на необходимите професионални качества у съответния кандидат, без да се извършва индивидуална преценка на кандидатите, и затова този извод е незаконосъобразен. При първоначалното назначаване в органите на съдебната власт притежаването на необходимите за съответната длъжност професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, означава съответният кандидат за назначаване да е компетентен и квалифициран. Според раздел I "Основни принципи" на този кодекс, компетентен и квалифициран е добре подготвеният магистрат, който познава нормативната уредба на Република България и правото на Европейския съюз и е развил способности и умения за тяхното коректно прилагане. Знанията на кандидатите по материята в съответния правен отрасъл се проверяват чрез устен изпит по тематични конспекти, а техните умения за практическо прилагане на теоретическите знания се проверяват чрез анонимен писмен изпит, който се състои в решаване на казус в съответния правен отрасъл – чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии, младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи. Оценките са по шестобалната система – чл. 184, ал. 1 от ЗСВ, а до устен изпит се допуска кандидат, издържал писмения изпит с оценка не по-ниска от много добър "4. 50" – чл. 184, ал. 4 от ЗСВ. Това означава, че до устен изпит се допуска кандидат, който на писмения изпит е показал "много добри умения за практическо прилагане на теоретическите знания". На устния изпит жалбоподателят И. Николов е получил оценка 3, 50, която представлява средноаритметично число от оценките на всички членове на конкурсната комисия – чл. 23, ал. 2 от цитираните правила за провеждане на конкурси. От това обстоятелство следват два извода – че И. Николов е издържал устния изпит (чл. 23, ал. 3 от същите правила е отменен с решение № 13354 от 07.12.2016 г. по адм. д. № 6288/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, като същото е оставено в сила с решение № 7971 от 22.06.2017 г., постановено по адм. д. № 3985/2017 г. на Върховния административен съд, петчленен състав) и че е показал "добри знания по материята в съответния правен отрасъл". А след като при поставени му от конкурсната комисия оценки на писмения и устния изпити И. Николов е показал "добри знания по материята в съответния правен отрасъл и много добри умения за прилагане на теоретическите знания", в тежест на СК на ВСС е било да изрази съображения защо счита, че този кандидат не е добре подготвен и не познава нормативната уредба на Република България и правото на Европейския съюз, а така също и защо приема, че този кандидат през целия си досега придобит юридически стаж не е развил способност и умения за коректно прилагане на нормативната уредба на Република България и правото на Европейския съюз. Върховният административен съд вече е имал възможността да изрази становище, че отказът на ВСС за назначаване на кандидат, основан само на нововъведено от ВСС условие във връзка с оценяването му, е в противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон (в този смисъл решение № 13369 от 10.11.2014 г. по адм. д. № 7384/2014 г., решение № 2307 от 01.03.2016 г. по адм. д. № 67/2016 г., решение № 13426/05.11.2018 г. по адм. дело № 8176/2018 г. и решение № 12527/17.10.2018 г. по адм. дело № 8108/2017 г. всички по описа на Върховния административен съд, др.). В процесния случай не бяха установени обстоятелствата, които да налагат отклоняване от тази практика, а аргументите за настоящата редакция на ЗСВ, се опровергават от нормата на § 209 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, поради което настоящият състав счита, че оспореният от И. Николов отказ на СК на ВСС да го назначи на вакантната конкурсна длъжност "съдия" в Апелативен съд – Варна – наказателна колегия, Апелативен съд – Бургас – наказателна колегия и Апелативен съд – Пловдив – наказателна колегия е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 187 от ЗСВ следва да бъде изпратена на кадровия орган, който да реши въпроса по същество. Предвид направеното своевременно искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, такива му се следват. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК, съобразно който оспорващият претендира съдебно – деловодни разноски в общ размер на 860 лева, от които 10 лева – държавна такса и 850 лева – адвокатски хонорар. Процесуалният представител на ответника по делото е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът споделя. Съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от жалбоподателя в размер на 850 лв. е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото, развило се в едно съдебно заседание. С оглед на изложеното ВСС следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя по делото И. Николов сумата, фиксирана в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (вр. чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от Закона за адвокатурата) - 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и 10 лв – държавна такса, респективно съдебно – деловодни разноски в общ размер от 510 лева (петстотин и десет лева).

Цитирани разпоредби

3