Решение № 10418 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8916/2015 г.

Решение № 10418 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8916/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Н. В. - гр. Казанлък срещу решение № 101 от 25.05.2015 г., постановено по адм. д. № 15/2015 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от нея иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Община - Казанлък. Касаторката конкретно не сочи касационни основания, но твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на представените и твърдени от нея доказателства и факти. В подробното изложение в обстоятелствената част на касационната жалба навежда и доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че няколкократно в хода на процеса е уточнявала иска си и неимуществените вреди, които претендира. Моли решението да бъде отменено като неправилно и, вместо него, касационният състав да постанови друго по същество на спора, с което да уважи изцяло предявения от нея иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответникът по касационна жалба, Община Казанлък, редовно призована, не се представлява. В представено писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна поради следното: За да постанови обжалваното в настоящото производство съдебно решение - АС- Стара Загора е заключил, че ищцата В. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. единствено от отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на Община Казанлък да бъде включена в списъка на ползващите безплатна трапезария в общината. Прието е, че е предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди настъпили от отменен незаконосъобразен административен акт - мълчалив отказ. Административният съд е стигнал до извода, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на Община Казанлък за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен като незаконосъобразен административен акт - мълчалив отказ, постановен при повод осъществяване на административна дейност, от който се претендира обезвредата, но претендираните неимуществени вреди са останали недоказани. Счетено е, че ищцата нито в исковата молба, нито в допълнителните молби е конкретизирала тези неимуществени вреди. По горните съображения съдът е отхвърлил изцяло претенцията на В. Съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, довело от своя страна до противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила, не се е произнесъл по всички, наведени от ищеца фактически основания, на които базира претенцията си за неимуществени вреди. Видно от съдържанието на исковата молба, обезщетението за неимуществени вреди се претендира както от отменения мълчалив отказ, така и от незаконосъобразно бездействие и действия на длъжностни лица от общината по включването и в списъка на лицата ползващи и имащи право на безплатна храна. Неимуществените вреди - болка, обида, психоемоционален стрес, притеснения, се претендират и от препращането и от кабинет в кабинет без обяснения, както и от непроизнасянето на административиня орган въпреки съдебното решение за отмяна на мълчаливия отказ, което е преградило пътя и към Обществената трапезария. Имуществените вреди претендирани от касаторката са за това, че след като не и е предоставена безплатна храна е търпяла такива вреди до края на 2015 г., поради неползването на тази услуга. Съдът неправилно е квалифицирал иска като основаващ се единствено на отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ, без да отчете обстоятелството, че претенцията на В. се базира както на отменения мълчалив отказ, така и на фактическите действия и бездействия на длъжностни лица при общината, изразяващи както се посочи в препращането и до различните служби в общината, което я унижавало и е изпитвала неудобство. Съдът въобще не се е произнесъл по тези други основания на исковата претенция. Въпреки че трикратно е давал указания не е указал конкретно на ищцата, че носи тежестта да докаже твърдяното, не е събрал доказателства относно наличието или не на незаконосъобразните фактически действия и бездействия и не е развил доводи за тях в мотивите на съдебното си решение. В крайна сметка е приел, че исковата молба е редовна, провел е производство и е констатирал в съдебното си решение, че"ищцата нито в исковата си молба, нито в допълненията е уточнила в какво конкретно се изразяват неимуществените вреди". Освен, че това непроизнасяне само по себе си съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на същото делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съдът, с оглед наведените фактически основания, от които се претендират вреди, е следвало, упражнявайки служебното начало в административния процес, да укаже за необходимостта от събиране на относими доказателства за това в какъв период от време се претендират, неимуществени и имуществени вреди (определение от 27.01.2015 г.), размер, причинна връзка. При неизпълнение да прецени редовността на исковата молба. Правилата на исковото производство изискват в исковата молба вредите да се конкретизират по вид, характер и размер - имуществени или неимуществени, загуби или пропуснати ползи, да има оценка на вредите. Фактическите основания на исковата претенция, посочени в обстоятелствената част на исковата молба определят предмета на доказване в исковия процес и в крайна сметка обективните предели на силата на пресъдено нещо, с която ще се ползва съдебното решение. Исковата молба е нередовна, ако в нея не са разграничени причинените имуществени и неимуществени вреди и не е посочено при искане за солидарно осъждане на ответниците основанието за солидарната им отговорност. Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 98 ГПК (отм.), сега чл. 127 от ГПК относно излагане на фактите и обстоятелствата, на които се основава иска, също така и за формулиране на петитума, съдът взема мерки за отстраняване на тази нередовност. Отделно от гореизложеното съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е базирал изводите си на всички събрани по делото доказателства - вкл. и писмените допълнения и обяснения на ищцата давани от нея по повод указанията, ограничил се е до извода, че поради липса на конкретизация на неимуществените вреди - иска е недоказан. Развитите от съда правни изводи за вида и характера на претендираните неимуществени вреди и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и отмененият акт, не съответстват на събраните по делото доказателства, което води до необоснованост на съдебния акт, още повече, че в крайна сметка ищцата е посочила и конкретизира по вид (безпокойство, унижение, притеснение и др.) и размер неимуществените вреди. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на АС-Стара Загора за ново произнасяне. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по наличието на всяко едно от посочените в исковата молба фактически основания на претенцията за неимуществени вреди и имуществени вреди както от акта така и от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия и да разпредели доказателствената тежест межди страните с цел изясняване на делото от фактическа страна. След като изясни периода, в който длъжностните лица при общината са извършили фактическите действия и бездействия по невключването на ищцата в списъка, обидното поведение на длъжностните лица и др., както и датата на преустановяването им и, ако прецени същите за незаконосъобразни по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК, съдът, отчитайки редовността на исковата молба, следва да се произнесе по това дали искът е редовно предявен. Фактическите обстоятелства определят и спора пред съда, а в конкретния случай не става ясно, как е определен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение