Решение № 17034 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11553/2013 г.

Решение № 17034 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11553/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на началника на РДНСК-Югозападен район против решение № 5793/31.10.2012 г. по адм. дело № 451/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № ДК-02-СО-60/29.07.2009 г. на началника на СРДНСК за премахване на незаконен строеж "Гараж-пристройка" в УПИ III-294, кв. 223, м. "Павлово-Бъкстон" по плана на София до възстановяване на съществуващ преди това гараж от 11,70 кв. м. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на закона. Иска се отмяната му. Ответникът Мирослав Георгиев Дашев оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна-издадена при допуснати съществени процесуални нарушения-неправилно описание на процесния имот и без участие на собственика на гаража. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. В оспорената заповед и в констативния акт процесният строеж е описан като пристройка към съществуващ гараж, чиято площ от 11,7 кв. м. е увеличена до около 40 кв. м. и разположен на регулационната линия с УПИ II-295 и в дъното на парцела към УПИ Х-298. Към констативния акт има окомерна скица. Точно посоченото разположение на строежа в имота, което не се оспорва от извършителя, е достатъчно за разграничаването му от другите обекти в имота и за индивидуализиране на предмета на оспорената заповед, въпреки неточностите при описанието му. Последните не представляват съществено нарушение във формата на акта, както неправилно приема първоинстанционният съд. От доказателствата по делото и от заключението на вещото лице се установява, че гаражът не съществува във вида посочен в нот. акт от 2008 г. за продажбата му от Мирослав Дашев на Искра Пашова, където е отразен от 11,70 кв. м. Според вещото лице гаражът е пристроен с две помещения, които имат отделни входове, но общ покрив и са общо около 35 кв. м. Описанието на вещото лице е по-точно и конкретно от извършеното в заповедта, но не са в противоречие. Въз основа на тях може да се приеме, че съществуващият преди пристояването гараж от 11,7 кв. м. е самостоятелен обект и премахването може да се извърши до възстановяване на строежа в тези размери. По делото липсват безспорни доказателства за извършване на пристройката в предходен период, различен от възприетия от адм. орган 1996-1997 г. Това обуславя неприложимост на нормата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за търпимост на незаконния строеж. Неправилно е прието и другото отменително основание- издаване на заповедта в нарушение на административнопроизводствените правила без участие на собственика на гаража. В случая извършителят на незаконния строеж е различен от собственика на пристроения гараж и задължението за премахването правилно е възложено само на извършителя, който е посочен за адресат. Заповедта има за предмет премахване на незаконния строеж и тя не установява задължения за други лица и не засяга техни права и законни интереси / вкл. и правото им на собственост върху гаража, чието премахване не е разпоредено/, поради което тези лица нямат право на жалба, респ. на задължително участие в производството по издаване на заповедта. Освен това, евентуални процесуални нарушения при издаване на адм. акт могат да бъдат релевирани като отменителни основания само от лицата, спрямо които са допуснати, а не и от други лица. Упражняването на процесуални права е в защита само на собствени интереси. Обжалваното решение, в частта, в която е постановено спрямо лица, различни от оспорващия извършител на незаконния строеж и адм. орган е недопустимо и следва да бъде обезсилено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,