Решение № 6726 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2875/2009 г.

Решение № 6726 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2875/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - гр. София и Михаил Христов Алексиев, от гр. Пловдив против Решение № 957/13.11.2008 г. по административно дело № 1379/2008 г. на Административен съд - София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбите страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив счита същите за неоснователни. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон са основателни. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е експертно решение (ЕР) на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по психични болести № 0716 от заседание № 058 от 13.12.2006 г., с което е отменено ЕР № 2163/15.09.2006 г. на ТЕЛК при МБАЛ-Пловдив за болнични листове № 1447376/30.06.2006 г. и № 1447441/31.07.2006 г. и последните са потвърдени като законосъобразно издадени. По делото е установено, че освидетелстваният за временна неработоспособност Михаил Христов Алексиев, е инвалидизиран през 2002 г. с водеща диагноза: "глухота" и общо заболяване:"двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на практическа глухота, артериална хипертония I-II ст. - умерена степен, хроничен калкулозен пиелонефрит, НУ невроза, хипохондричен, психовегетативен синдром". С ЕР № 2979 от зас. № 233/16.12.2003 г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ - Пловдив е извършено преосвидетелстване на лицето като му е определен нов по-висок процент трайно намалена работоспособност. Издадените от специализирана психиатрична ЛКК при ДКЦ "Филипополис" - гр. Пловдив болнични листове № 1447376/30.06.2006 г. и № 1447441/31.07.2006 г. касаят едно от общите заболявания на освидетелстваното лице диагностицирано като смесено тревожно-депресивно разстройство. В личната амбулаторна карта на Алексиев има отразена обективна симптоматика, обуславяща временна неработоспособност, която е отчетена и от всички органи по медицинската експертиза на работоспособността като обуславяща състояние на временна неработоспособност. Основанията, на които болничните листове са отменени от ТЕЛК не са свързани с характера на заболяването, а касаят процедурни пропуски при оформяне на медицинската документация. Последните са ценени като несъществени от НЕЛК предвид своевременното им коригиране. При така установените обстоятелства, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби (чл. 146, т. 4 АПК). Посочил е, че описаната в декурзосите обективна симптоматика не сочи обостряне на заболяването, за което на Алексиев е призната трайно намалена работоспособност. Тези изводи са неточни. С Решение № 1809/19.02.2008 г. по адм. дело № 10923/2007 г. Върховният административен съд е дал указания по приложението на чл. 12, т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР). Посочил е, че спорният въпрос за това правилно ли и констатиран фактическия състав на обострянето на здравословното състояние на освидетелстваното лице касае специални знания и е желателно да бъде разрешен с помощта на съдебно-медицинска експертиза. Такава не е поискана от жалбоподателя в първоинстанционното производство, чиято е тежестта на доказване. Трите заключения на органите на медицинската експертиза на работоспособността (ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК) не поставят под съмнение наличните данни към момента на освидетелстването и възприемат съществуването на обостряне на заболяването, за което ТЕЛК е определила трайно намалена работоспособност. При тези фактически положения НЕЛК е приложила точно разпоредбата на чл. 12, т. 6 от НМЕР и е издала законосъобразен административен акт. За заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила трайно намалена работоспособност, болничен лист за временна неработоспособност се издава по изключение, когато са налице обективни данни за обострянето му. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което е отменено експертно решение на Националната експертна лекарска комисия по психични болести № 0716 от заседание № 058 от 13.12.2006 г. е неправилно. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата на директора на Районно управление "социално осигуряване" - Пловдив бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение