Решение № 165 от 23.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 128/2009 г.

Решение № 165 от 23.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 128/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Ненков Подадена е касационна жалба от адвокат Д в качеството му на защитник на осъдения С. К. Й. против два съдебни акта:

• определение от 26.02.2007 г. по н. ч. н. д. № 102/2007 г. на Пловдивския районен съд; и

• определение от 28.11.2008 г. по н. ч. н. д. № 716/2008 г. на Пловдивския районен съд, потвърдено с въззивно определение № 51 от 26.01.2009 г. по в. н. ч. д № 2068/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.

Според представителя на Върховната касационна прокуратура жалбата е неоснователна.

По принцип с една касационна жалба не може да се атакуват няколко съдебни актове. Въпреки това в случая не се налага разделяне на касационното производство, защото като цяло постъпилата жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Причината за това е, че с нея е оспорена правилността на определения, които не са включени в категорията на подлежащите на касационен контрол актове, изчерпателно посочени в чл. 346 НПК.

С определението от 26.02.2007 г. по н. ч. д. № 102/2007 г. на Пловдивския районен съд в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК на основание чл. 25 НК на осъдения С. Й. е наложено общо наказание по осем влезли в сила присъди и определения за одобряване на споразумение. Определението не е обжалвано в законоустановения срок (в този смисъл са констатациите по определението от 28.10.2008 г. по в. ч. н. д. № 1764/2008 г. на Пловдивския окръжен съд) и следователно още на 14.03.2007 г. е влязло в сила. Същото само по себе си не подлежи на касационно обжалване, защото не е постановено по реда на чл. 306, ал. 1 НПК в случай на нова въззивна присъда (вж. чл. 346, т. 3 НПК). Хипотетично, то би могло да бъде проверено по реда за възобновяване, но само по искане на главния прокурор на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 420, ал. 1 НПК, ако с него действително е бил нарушен материалния закон, доколкото са точни твърденията на осъдения в тази насока. По отношение на осъдения шестмесечният срок по чл. 421, ал. 3 НПК е изтекъл.

С определението по н. ч. д. № 716/2008 г. на Пловдивския районен съд фактически е отказано да бъде разгледано повторно искане на осъдения Й. за групиране на същите осем присъди, които вече са били групирани с влязъл в сила съдебен акт. Това определение е било подложено на въззивен контрол и е влязло в сила с постановяването на определение № 51 от 26.01.2009 г. по в. н. ч. д. № 2068/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. (заб. Последното по същество съставлява "решение" по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 НПК.) Въззивният съдебен съдебен акт е окончателен, защото също не попада в нито една от категориите съдебни актове, посочени изчерпателно в чл. 346, т.т. 1 - 4 НПК. Съставлява акт на инстанционен контрол, поради което следва да се разграничи от онези решения или определения по смисъла на чл. 346, т. 4 НПК, с които за първи път се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство.

По гореизложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,