Решение № 12320 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2010 г.

Решение № 12320 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Соня Илиева Димова и Георги Иванов Димов, от гр. Варна, срещу решение № 348/18.02.2010 г. по адм. д. № 1477/2009 г. на Административен съд гр. Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК-02-ВН-32/13.05.2009 г. на началника на РДНСК -Бургас, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ "санитарен възел, изграден на трети етаж на жилищна сграда", в имот пл. № 1271 по плана на 8-ми подрайон гр. Варна поради това, че е осъществен без необходимите строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че изграденото /санитарен възел върху тераса/ е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който не се представят строителни книжа. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 148 ЗУТ за такъв строеж е необходимо съответно разрешение. Липсата му сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Строежът в този му вид, представляващ приобщаване на тераса и нейното преустройство в санитарен възел, е извършен пред 2003 г., Обстоятелството, че към 1994 г. е било извършено друго пристрояване, е ирелевантно за спора. Актуалната промяна, извършена през 2003 г. е, че изграденото преди това върху терасата санитарно помещение е преустроено чрез допълнително присъединена част от терасата към него, като е зазидана врата към кухнята, избита е нова врата в съществуващ зид, а друг такъв към терасата е съборен, повдигнат е подът на помещението, което от 2, 10 кв. м е станало с площ от 6, 87 кв. м Съдът не е допуснал и нарушение на съществени процесуални норми. Изследван е въпроса за евентуалната търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ. С оглед времето на извършването строежът не е търпим, което е пречка да се елиминира премахването му като незаконен. Поради това, като е приел обжалвания пред него административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд е постановил съответно на материалната разпоредба решение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение