Решение № 11708 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3105/2012 г.

Решение № 11708 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3105/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас срещу решение № 129 от 30.01.2012 г. по адм. д. № 1563/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 129 от 30.01.2012 г. по адм. д. № 1563/2011 г., Административен съд - гр. Бургас, V състав е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № 70-Л-55.32 от 20.05.2011 г., издаден от главен специалист - ревизии в отдел "КРДПС" при Община Бургас, потвърден с решение № 70-Л-55.32 от 14.06.2011 г. на Директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас. Съдът е приел, че през периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. Община Бургас не е предоставяла на жалбоподателя услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение на територията на Летище Бургас, поради което на основание чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, не следва да събира такса за нея. Направен е окончателния извод, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че територията на Летище Бургас не е част от населено място. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и за тези на територията на Летище Бургас предназначението е за движение и транспорт. То представлява урбанизирана територия. Няма поземлени имоти, които да са с предназначение за обществено обслужване. Границата между Летище Бургас и кв. "Сарафово" е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. Установено е също така, че територията на Летище Бургас е охраняема зона със специален пропускателен режим и дейностите по почистване, събиране на отпадъци и поддръжка на озеленени площи се осъществява от дружества, с които "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД е в договорни отношения. Договорите са приложени като доказателство по делото. Предвид разположението и режима на охрана на обекта на концесия няма как да са реализирани мероприятия и фактически дейности по предоставяне на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". В план-сметката, приета от Община Бургас за 2011 г. няма предвидени мероприятия и дейности за поддържане на чистотата на територията на Летище Бургас. Извършването на геодезическо изследване на разположението на Летище Бургас изисква специални знания в областта на тази наука (геодезия - наука за измерването, изобразяването и картографирането на земни площи). Казаното се отнася и до прегледа на счетоводната документация на Община Бургас относно предоставянето на процесната услуга на жалбоподателя по първоначалното дело. Ето защо правилно и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, за изясняване на спорните правоотношения, съдът е назначил техническа и икономическа експертизи. Последните не са били оспорени по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК в съдебното заседание, състояло се на 18.01.2012 г. и правилно съдът е изградил правни изводи върху съдържащи се в цитираните доказателства констатации на вещите лица относно фактическата обстановка. Но той не е направил правните си изводи единствено върху експертизите, а е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и с оглед на тях е изградил обоснован извод, че липсват доказателства доказващи, че Община Бургас е предоставяла на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, концесионер на Летище Бургас, услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В тази връзка оплакванията на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт са неоснователни. В Заповед № 3015 от 28.10.2010 г., издадена от Кмета на Община Бургас, на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, не фигурира района на Летище Бургас. В т. 2, б. "В" от нея само са посочени други застроени терени извън границите на районите по т. А и т. Б, без каквато и да е конкретизация. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ за услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ. Следователно законодателят свързва заплащането на тази такса с извършване на услугата. В текста на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ изрично е казано, че такса за тази услуга не се събира, когато тя не се предоставя от общината. Предвид събраните по делото доказателства и приложимите правни норми изводите, направени от първоинстанционния съд, са обосновани и законосъобразни. Изложените от съда мотиви относно липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на Летище Бургас от страна на общината, както и на доказателствата, че територията на летището не е включена в районите посочени в заповед № 3015 от 28.10.2010 г. на Кмета на Община Бургас, са правилни и сочат на недължимост на процесната такса. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и своевременно направеното искане от ответника по касация и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в негова полза се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,