Решение № 8190 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4653/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма "Околна среда" 2021 – 2027 г. (ПОС) срещу Решение №1057 от 02.04.2026 г. на Административен съд (АС) – Плевен по адм. дело №113/2026 г. С обжалваното решение е отменено Решение N-7 от 13.01.2026 г. на ръководителя на УО на ОПОС, издадено на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), с което на Община Червен бряг е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС разходи по Договор № 98-00-389 от 18.08.2025 г., с изпълнител „Експерт Надзор“ ДЗЗД, за нередности за нарушения на чл. 70, ал. 5, изр. последно и чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 б. „б“ от Закона за обществените поръчки (ЗОП), както и на чл. 107, т. 2, б. „а“ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирани по т. 11, б. „б“ и по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2021-2027 г.", счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд е извършил неточно тълкуване на документацията за участието и нормативната функция на оценителната методика по чл. 70 ЗОП. Заявява, че съдът е извел неправилно заключение по отношение на минималните изисквания, като е приел, че същите произтичат от т. 5.1., б. „а“, първо тире от Техническото предложение, а елементите от методиката са само надграждащи. Сочи, че документацията подчинява цялото техническо предложение, включително изискуемото по методиката съдържание, на режим на допустимост. Това лишава участниците от достатъчно ясна информация кои изисквания са условия за допускане и кои са критерии за качествено сравнение на офертите. Излага, че възложителят не е въвел ясни критерии за разграничаване на съдържанието между т. 5.1., б. „а“, първо тире и съдържанието на второ тире на същата буква. Сочи, че по този начин се постига „съдебна реконструкция“ на волята на възложителя, която не следва от предварително обявените условия и не може да замести изискването участниците предварително да разполагат с ясни правила за участие и оценяване. Счита за неправилен извода на съда за липса на противоречие на първия показател с изискването на чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗОП. Сочи, че съдът е смесил нормативната уредба на дейността „строителен надзор“ с липсата на конкретни изисквания на самия възложител в процедурата. Изразява несъгласие с изложените от съда мотиви, че на оценяване подлежи не нивото на изпълнение, а самото посочване на експертите и разпределението на дейностите. Заявява, че при отсъствие на предварително зададени параметри относно броя и разпределението на експертите се създава привидна свобода на участниците, която се превръща в свобода на оценяващия орган да приеме дадено структуриране за достатъчно, без това да е предварително нормативно ограничено в документацията. Счита за неправилен извода на съда, че не е налице смесване между показателите 3 и 4 от методиката. Навежда доводи, че двата показателя оценяват един и същ организационен компонент на предложението – човешкия ресурс и неговото разпределение при изпълнението. Не се касае за отделен оценителен компонент, а за по-детайлно разгъване на вече изисканото по предходния показател съдържание. Това дублиране е в противоречие с изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ ЗОП, защото създава предпоставки за субективно оценяване, основано единствено на степента на детайлизиране на предложението. Твърди, че възложителят е използвал различна терминология в отделните части на документацията, без да посочи ясно тяхната идентичност за целта на оценяването, което препятства равнопоставеността на участниците. Навежда твърдения, че участниците е предоставено сами да преценяват кои от дейностите в приложението попадат в обхвата на оценяваните „дейности по надзор на изпълнението на СМР“ и как да ги съпоставят с показателите по таблицата. Поради изложеното касаторът счита за неправилен извода на съда за липсата на неяснота относно използвания в методиката израз „дейности по надзор на изпълнението на СМР“, тъй като се е наложило и тълкуване от съда, че „контрол“ следва да се разбира като „надзор“. По отношение на второто нарушение, сочи, че съдът не е отчел дали офертата на участника „Експерт надзор“ ДЗЗД действително покрива изискванията на възложителя по обем, съдържание и степен на конкретизация, като неправилно е отъждествил наличието на отделни формулировки в техническото предложение с изпълнение на изискванията на техническата спецификация. Твърди, че в техническото предложение на избрания участник липсва детайлно описание на всички дейности и поддейности в обхвата на поръчката, като липсата на такава конкретика води до несъответствие с изискванията. Оспорва извода на съда за изпълнение (при наличие на частични данни) от страна на участника „Експерт надзор“ ДЗЗД на изискването за посочване на продължителност на дейностите, както и довода, че липсата на договор за строителство към момента на подаване на офертите оправдава непосочването на продължителност на изпълнението. Сочи, че нормата на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП не допуска преценка дали отклонението е съществено. Излага, че за нито една от дейностите не е посочена продължителност на изпълнението, като в предложението на избрания участник липсва времево разпределение на дейностите и тяхната последователност във времето, а това не може да бъде компенсирано с бъдещи действия или обстоятелства. Счита, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен нарушаването на принципа на равнопоставеност, с оглед на обстоятелството, че другите двама участници са отстранени поради липса на описание на продължителност на дейностите и недостатъчна яснота на техническите предложения. Избраният участник не е отстранен, поради което това различно третиране, при сходни фактически обстоятелства, представлява нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП. Прави искане съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски по делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, съобразно с тълкуването на Съда на европейския съюз (СЕС) по дело C-438/22 и по присъединени дела С-427/16 и С-428/16. Излага становище, че същото трябва да бъде определено в размер, значително по-нисък от минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Ответникът по касационната жалба – Община Червен бряг, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представения по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че касаторът не излага конкретни твърдения в какво се състои недопустимостта и необосноваността на обжалваното съдебно решение. Излага подробни аргументи за правилност на обжалваното решение и незаконосъобразност на оспорения административен акт. Прави искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното: На 03.09.2025 г. между ръководителя на УО на ОПОС, от една страна, и Община Червен бряг – бенефициер, от друга, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) №Д-34-56, в максимален размер до 2 719 977, 36 лв., по процедура №BG16FFPR002-2.004 „Мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци-втора“, по приоритет 2 „Отпадъци“ по ПОС, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в размер до 85% за по-слабо развитите региони и до 70% за региони в преход за изпълнението на проект ИСУН № BG16FFPR002-2.004 -0011 „Изграждане на система за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци в Община Червен бряг“. На 03.05.2025 г. кметът на Община Червен бряг е публикувал обява за откриване възлагането на поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 или ал. 7 ЗОП чрез събиране на оферти с обява с предмет: „Избор на изпълнител за извършване на строителен надзор по чл. 166 от ЗУТ за обект: Изграждане на инсталация за компостиране на „зелени отпадъци“ и/или биоразградими отпадъци в Община Червен бряг и съпътстваща техническа инфраструктура“. Посочено е, че поръчката се възлага по реда на чл. 114 от ЗОП и ще се изпълни при наличие на финансиране. На 18.08.2025 г. между Община Червен бряг и „Експерт надзор“ ДЗЗД е сключен Договор №98-00389 за изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за извършване на строителен надзор по чл. 166 от ЗУТ за обект: Изграждане на инсталация за компостиране на „зелени отпадъци“ и/или биоразградими отпадъци в Община Червен бряг и съпътстваща техническа инфраструктура“., на стойност 77 500 лв. без ДДС, съответно 93 000 лв. с ДДС. Документацията по проведената процедура е публично достъпна на адрес: https://app.eop.bg/today/484015. С Писмо, изх. №95-00-5872-1 от 01.12.2025 г. на УО е уведомил Община Червен бряг за констатирани нередности и нарушения при осъществения последващ контрол за законосъобразност на горепосочената обществена поръчка и сключения в резултат на нея договор с изпълнител „Експерт надзор“ ДЗЗД. По отношение на първото констатирано нарушение УО е установил, че възложителят е утвърдил незаконосъобразна методика за оценка на офертите, тъй като в нея липсват ясно определени минимални изисквания към съдържанието на техническите предложения. Възложителят е ограничил изложението си до общо описание на показателя „Техническо предложение“, като е посочил единствено, че същият обхваща организацията на експертния екип, разпределението на функциите и отговорностите между членовете му, комуникационните и отчетните процедури, както и разпределението на времето и ресурсите през жизнения цикъл на договора, без да конкретизира минималното съдържание на отделните елементи и без да определи критериите, въз основа на които те ще бъдат оценявани. Прието е, че така формулираната методика не позволява да бъде направено разграничение между минималните изисквания към офертите и надграждащите показатели, като не осигурява достатъчна яснота относно правилата за оценяване и създава предпоставки за субективизъм при работата на оценителната комисия. В тази връзка е отчетено и съдържащото се в документацията указание, че при непопълване на който и да е елемент от техническото предложение участникът подлежи на отстраняване от процедурата. Въз основа на това е направен извод, че предвидените като надграждащи показатели фактически придобиват характер на задължителни минимални изисквания, което води до вътрешно противоречие на методиката и до нарушение на чл. 70, ал. 5 и чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ ЗОП. Като незаконосъобразен е квалифициран и първият надграждащ показател, доколкото документацията не съдържа изисквания относно броя, професионалната квалификация или опита на експертите, въпреки че именно организацията и разпределението на дейностите между експертите подлежат на оценяване. Прието е, че при липсата на предварително определени критерии участниците разполагат със свобода по свое усмотрение да формулират съдържанието на предложенията си, а комисията не разполага с обективна основа за тяхното сравнение, поради което показателят не съответства на изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗОП. В подкрепа на този извод е посочено, че тримата участници са предложили съществено различен по численост и състав експертен екип. По отношение на третия и четвъртия надграждащ показател е прието, че използваното в методиката понятие „дейности по надзор на изпълнението на СМР“ не съответства на дейностите, описани в техническата спецификация, поради което не осигурява необходимата яснота относно предмета на оценяване. Прието е, че несъответствието между дефинираните в техническата спецификация дейности от предмета на поръчката и съдържанието на надграждащите обстоятелства 3 и 4 от методиката за оценка е в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. б), предложение първо от ЗОП. Наред с това е прието, че между третия и четвъртия надграждащ показател е налице съществено съдържателно припокриване, доколкото и двата изискват представяне на информация относно разпределението на експертите при изпълнение на дейностите по строителен надзор. Според УО, това води до повторно оценяване на едни и същи обстоятелства и до оценяване на начина на представяне на информацията, а не на качеството на предложението, което е в противоречие с чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“, предложение второ ЗОП. Въз основа на изложените съображения административният орган е достигнал до извод, че е налице нарушение на чл. 70, ал. 5 и чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ ЗОП, което представлява нередност по смисъла на чл. 2, т. 31 от Регламент (ЕС) 2021/1060 и чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Нарушението е квалифицирано по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като е прието, че са налице условията за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС разходи. По отношение на второто нарушение е прието, че възложителят е определил за изпълнител участник, чието техническо предложение не съответства на изискванията на възложителя, с което е нарушил разпоредбата на чл. 107, т. 2, б. „а“ във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП. Административният орган е приел, че макар офертата на определения за изпълнител участник „Експерт Надзор“ ДЗЗД да съдържа всички изискуеми документи, техническото предложение не отговаря на минималните изисквания, установени в документацията за участие. Посочено е, че съгласно техническата спецификация, участниците са били длъжни да представят описание на последователността на всички дейности по упражняване на строителен надзор, съобразно предмета на поръчката, включително тяхната продължителност, като обхванат всички дейности, необходими за изпълнение на договора. При извършената проверка е констатирано, че в техническото предложение на избрания изпълнител са обособени подготвителен, изпълнителен и заключителен етап, но не са включени всички дейности, предвидени в техническата спецификация. Като примери са посочени липсата на описание на дейности, свързани със заверката на заповедната книга на строежа, проверката и удостоверяването на количествените сметки, организирането на контролни замервания и тестове, както и участието в комисии за приемане на извършените изпитвания. Наред с това е прието, че за нито една от описаните дейности не е посочена продължителност на изпълнение, въпреки че това представлява изрично изискване на възложителя. Посочено е, че независимо от тези несъответствия оценителната комисия е приела, че работната програма съдържа необходимата последователност и продължителност на изпълнение на дейностите, допуснала е участника до оценяване и впоследствие го е класирала на първо място. В решението е прието още, че при оценяването комисията е приложила различен подход спрямо останалите участници в процедурата. Отразено е, че участниците „Астра Консулт“ ЕООД и „КАД Консулт БГ“ ЕООД са били отстранени именно поради липса на посочена продължителност на изпълнение на дейностите и поради непълно описание на тяхната последователност, докато идентични по естеството си пропуски в техническото предложение на определения за изпълнител участник не са били отчетени. Въз основа на това административният орган е направил извод, че участникът, определен за изпълнител, е бил третиран по-благоприятно от останалите участници, с което е нарушен принципът на равнопоставеност по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП. При тези констатации е прието, че комисията не е установила несъответствието на техническото предложение с предварително обявените условия и вместо да предложи участника за отстраняване на основание чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП, възложителят го е определил за изпълнител и е сключил договор с него, въпреки наличието на основание за отстраняване. УО е посочил, че нарушението е извършено чрез бездействие на възложителя. Въз основа на изложените съображения административният орган е приел, че е налице нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, което представлява нередност по смисъла на чл. 2, т. 31 от Регламент (ЕС) 2021/1060 и чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Нарушението е квалифицирано по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, тъй като е сключен договор с участник, който не е отговарял на условията на процедурата и е подлежал на отстраняване. В заключение е прието, че за това нарушение е приложим процентен показател на финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите и признати за допустими за финансиране разходи по договора. С оглед констатираните две нередности, на основание чл. 7 от Наредбата, е предвидено определянето на една обща финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС разходи по Договор № 98-00-389 от 18.08.2025 г., сключен с „Експерт Надзор“ ДЗЗД. На Община Червен бряг е дадена възможност за представяне на възражение и доказателства, като на 12.12.2025 г. Общината е представила възражение. На 13.01.2026 г., с Решение N-7, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ПОС е определил на Община Червен бряг финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС разходи, представляващи средства от ЕФСУ по Договор № 98-00-389 от 18.08.2025 г., с „Eксперт Надзор" ДЗЗД за нередности за нарушения на чл. 70, ал. 5, изр. последно и чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 б. „б“ от ЗОП, както и на чл. 107, т. 2, б. „а“ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирани по т. 11, б. „б“ и т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В мотивите на решението са възпроизведени констатациите, съдържащи се в изпратеното до Община Червен бряг писмо за установени нередности, като по отношение на част от тях е направено и препращане към изложените в уведомлението фактически и правни съображения. Обсъдено е подаденото от бенефициера възражение, което УО е приел за неоснователно, като е възприел изцяло първоначалните си констатации относно допуснатите нарушения, тяхната правна квалификация и приложимия размер на финансовата корекция. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му, но в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Като неоснователно е определил твърдението на административния орган за липса на минимални изисквания в методиката на възложителя. Посочил е, че такива са предвидени в т. 5.1., б. „а“, тире първо, от Техническата спецификация и са свързани с изискването участниците да представят определени дейности, които ще извършват. При непредставяне на предложение в съответствие с това изискване ще следва да бъдат отстранени от участие. Посочил е, че предложението им трябва да отговаря и на показател Техническо предложение - ТО, което ще се оценява в съответствие с утвърдената методика за оценяване. Съдът е определил като ясно формулирани петте отделни показателя в методиката, като е приел, че същите не дават неограничена свобода на избор и гарантират реална конкуренция. Съдът е отхвърлил становището на УО, че методиката оценява пълнотата и подхода при представяне на информацията. Посочил е, че методиката не трябва да се разглежда изолирано от Техническата спецификация. Второто тире на т. 5.1., б. „а“ от нея препраща към методиката, по която се оценяват само непосочени в първото тире дейности. По методиката в ТО се оценяват надграждащите показатели, а при липса на минималните участникът се отстранява. С оглед изложеното, съдът е достигнал до извод, че не е налице нарушение на чл. 70,ал. 5 ЗОП. За неоснователно е прието твърдението на УО за противоречие на първия „надграждащ“ показател с чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗОП, тъй като в приложението към Техническата спецификация са посочени отделните части на техническия проект, а освен това строителният надзор е правно регламентирана дейност. Според съда, за участниците съществува пълна яснота за това какви физически лица могат да бъдат експерти. Не се оценява изпълнението, а самото им посочване и как да бъде организирана работата им. Счел е, че не е налице смесване на надграждащите показатели 3 и 4, защото третият касае осигуряването на необходимите експерти, а четвъртият се отнася до разпределението им на ниво „задача“, което е по-ограничено понятие. Съдът е отхвърлил становището на УО за липсата на съответствие на израза „дейности по надзор на изпълнението на СМР“ с описаните в техническата спецификация дейности. Изложил е мотиви, че използваният в раздел V от Приложение №1 израз „контрол“ по отношение на СМР има смисъла на „надзор“ по реда на ЗУТ, доколкото в същото Приложение №1 е посочено, че предмет на обществената поръчка е осъществяването на надзор по смисъла на ЗУТ. В заключение съдът е приел, че от Община Червен бряг не е извършено посоченото в акта нарушение на чл. 70, ал. 7, т.1, т. 2 и т. 3, буква „б“ ЗОП. По отношение на второто нарушение съдът е приел, че техническото предложение на определения за изпълнител съответства на изискванията на възложителя. След извършена проверка на съдържанието му е установено, че всички дейности, които УО е приел за липсващи, са описани в предложението, включително дейностите по контрол, изпитвания, замервания, приемане на строежа и участие в работата на Държавната приемателна комисия. Не е приел и извода, че липсва информация относно продължителността на изпълнение на дейностите, тъй като в техническото предложение са предвидени срокове и времеви параметри, съобразени с естеството на поръчката и с обстоятелството, че към момента на подаване на офертата договорът за строителство все още не е бил сключен. Приел е също, че не е налице твърдяното неравно третиране на участниците, както и че нарушението по чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП не може да бъде квалифицирано като извършено чрез бездействие, както неправилно е приел административният орган. Въз основа на тези съображения съдът е достигнал до извод, че нито едно от двете нарушения, въз основа на които е определена финансовата корекция, не е доказано. Предвид изложеното съдът е отменил решението на ръководителя на УО на ПОС и е осъдил е Министерството на околната среда и водите да заплати на Община Червен бряг разноски в общ размер на 1 403,10 евро. Решението е правилно. Неоснователно е направеното в касационната жалба твърдение за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение. Недопустимо е съдебното решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. при липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран съдът, е била процесуално допустима за разглеждане по същество - подадена е в срок, от надлежна страна – адресат на акта, при наличие на правен интерес, насочена срещу административен акт, който засяга пряко и непосредствено права и законни интереси, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването. Актът не е изключен изрично от съдебен контрол за законосъобразност. Това прави оспорването допустимо и следователно обжалваното решение валидно. Не следва да се приеме и възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за отмяна на съдебното решение, а повод за иницииране на касационната му проверка, в контекста на основанието по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Други доводи във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК касаторът не сочи, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на УО на ПОС е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му. По отношение на твърдяното от УО нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. последно и чл. 70, ал. 7, т.1, т. 2 и т. 3, б. „б“ ЗОП: Първоинстанционният съд е спазил изискването за систематично тълкуване на документацията за обществената поръчка. По своята същност критериите за подбор и условията, съдържащи се в документацията за обществената поръчка, в това число и в техническата спецификация, очертават минималните изисквания към участниците в процедурата по възлагане. В разглеждания случай не следва да се прави извод за липса на заложени от възложителя минимални изисквания само въз основа на съдържанието на методиката, без да бъдат отчетени изискванията, въведени в цитираната т. 5.1., б. „а“, първо тире от Техническата спецификация. Обосновано съдът е приел, че тези изисквания определят минималното съдържание на техническото предложение и служат като критерий за допустимост на офертите. Изискването за предложението да е в съответствие с методиката за оценка се съдържа във второто тире на същата буква, т.е. възложителят достатъчно ясно е разграничил хипотезите, водещи до отстраняване, и тези, позволяващи присъждане на допълнителни точки. От своя страна методиката за оценка представлява съвкупност от правила, очертаващи начина на съпоставяне на вече преминали през оценка на съответствието с поставените минимални изисквания оферти за участие. Предназначението й е да предложи метод на оценяване, който да подреди съобразно получения резултат различните технически и ценови предложения. Целта на прилагането на подобна методика не е да се въведе поредна възможност за отстраняване на участници от процедурата, а да се избере най-подходящия сред тях чрез съответното точкуване. С процесната методика възложителят е избрал за критерий за оценка на икономически най-изгодната оферта, определена въз основа на критерия "оптимално съотношение качество/цена", по два показателя - „Техническо предложение - ТО” и „Ценово предложение - ЦО”. В Методиката са предвидени 5 вида характеристики по показател ТО, като за всяка характеристика предложението ще получава по 20 точки. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗОП не съдържа изискване за наличие на определен минимален брой показатели, а поставя качествени изисквания към заложените от възложителя такива в методиката. Законът съдържа изисквания относно показателите, включени в критерия за възлагане по чл. 70, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗОП, които показатели трябва да са свързани с предмета на обществената поръчка, да не предоставят неограничена свобода на избор на оценителната комисия и да гарантират реална конкуренция. От горното следва, че предмет на преценка по чл. 70, ал. 5 ЗОП е съдържанието и характеристиките на включените показатели, а не евентуална липса на други такива. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е налице нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ ЗОП. Посочената разпоредба се прилага, когато възложителят е предвидил качествени показатели, които по своето естество са количествено неопределими и чието оценяване предполага експертна преценка от оценителната комисия. В тази хипотеза е необходимо предварително да е посочен начин, по който ще се присъди конкретна стойност по дадения показател. В разглеждания случай за всеки от предвидените показатели е определена/фиксирана конкретна стойност (20 на брой точки) при наличието му в техническото предложение. Всеки от показателите съдържа обективен критерий, чието наличие или липса може да бъде установено от съдържанието на техническото предложение. Комисията не извършва експертна оценка, а само констатира дали съответният елемент е предвиден в офертата и при наличието му се присъжда фиксираният брой точки, а при отсъствие – не се присъждат точки. Така за участниците отнапред е ясно при какви характеристики на предложението си какъв брой точки ще получат, тъй като не съществуват няколко алтернативни начина за възприемане на посочената информация на субективно равнище. Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че първият „надграждащ“ показател не противоречи на чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗОП. Предметът на обществената поръчка е упражняване на строителен надзор – дейност, чиято организация и изпълнение са подробно регламентирани в ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Съгласно относимата нормативна уредба, технически правоспособните лица, чрез които се упражнява строителният надзор, се определят съобразно частите на инвестиционния проект и вида на строежа. В процесната документация възложителят е посочил всички части на техническия проект, поради което за участниците е съществувала достатъчна яснота относно необходимите специалисти за изпълнение на поръчката. Неоснователно е твърдението на касатора, че липсата на предварително определен брой експерти е препятствала обективното оценяване на техническите предложения. Законът не съдържа изискване възложителят да определя минимален брой експерти във всички случаи, а характерът на дейността допуска различни организационни решения, включително съвместяване на функции от отделни специалисти. Поради това отделните участници са предложили различен брой експерти, без това да поставя под съмнение възможността за съпоставимост на офертите им. Предмет на оценяване по процесния показател не е числеността на предложения екип, нито професионалните качества или опита на отделните експерти, а организацията на изпълнението, изразяваща се в разпределението на отговорностите и дейностите между членовете на екипа, координацията и съгласуваността на тяхната работа, както и разпределението на времето и ресурсите през жизнения цикъл на договора. Различният брой експерти представлява резултат от организационната преценка на отделните участници, а не критерий, по който се формира оценката. При тези данни правилно решаващият съд е приел, че първият показател съдържа достатъчно ясни правила за оценяване и осигурява възможност за обективно сравняване на техническите предложения съобразно предварително обявените условия, поради което не е налице нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗОП. Мотивирано решаващият съд е отхвърлил и приетото от органа наличие на припокриване между двата показателя (трети и четвърти) от утвърдената методика, тъй като според него е заложено едно и също изискване - участниците да посочат експертите, които ще изпълняват всяка една от дейностите по надзор. Видно от процесната методика, третият показател е насочен към ресурсната обезпеченост на отделните дейности, докато четвъртият оценява вътрешната организация на изпълнението чрез разпределяне на конкретни задачи между отделните експерти, чието изпълнение може да се оцени еднозначно. Съществува възможност техническото предложение да съдържа описание на необходимите за изпълнението на дейността ресурси, без отделните задачи да са разпределени между експертите, както и обратното. Анализът на съдържанието на двата показателя показва, че всеки от тях притежава самостоятелен предмет на оценяване, изисква установяването на различен факт и присъждането на точки е обусловено именно от неговото наличие. Следователно липсва твърдяното от УО повторно оценяване на едно и също качество на офертата. От органа е прието, че дейностите по „надзор на изпълнението на СМР“ (в методиката) не съществуват посочени в Техническата спецификация по този начин, тъй като в нея са включени четири дейности. Този извод е неправилен. Законът не изисква идентичност на използваната терминология във всички части на документацията за обществената поръчка, а достатъчна яснота относно предмета на възлагане. В разглеждания случай предмет на поръчката е упражняване на строителен надзор по чл. 166 ЗУТ. Подробно описаните в техническата документация 4 (четири) на брой отделни дейности представляват проявление на тази нормативно определена дейност. Използваният в методиката общ израз „дейности по надзор на изпълнението на СМР“ не създава ново съдържание и не изменя предмета на възлагането. Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд е тълкувал използваният в раздел V на Приложение №1 към Техническата спецификация израз „контрол на изпълнение на строителните работи в обхвата на поръчката“, за да приеме, че същият има смисъл на „строителен надзор по ЗУТ“. Съдът е изследвал отделните части на документацията, без да е налице поправяне на същата. Използването на понятията „контрол“ и „надзор“ не е довело до неяснота или различно разбиране от потенциалните участници относно съдържанието на възлагането. Обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил и твърдяното от УО нарушение за оценка на пълнотата и подхода при представяне на информацията от участниците. Този извод на органа е неправилен и не съответства на действителното съдържание на утвърдената методика. За да е налице нарушение на така посоченото изискване на закона е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването – показател. Видно от данните по делото, в т.ч. и от утвърдената от възложителя методика, това обстоятелство не е налице. С оглед изложеното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт в тази част и липса на нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата чрез нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ ЗОП е правилен. Налице са достатъчно ясно и предварително установени параметри, в рамките на които комисията може да извърши преценка за съответствие на офертите със заложените изисквания. По отношение на твърдяното от УО нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП: УО е формирал извод за несъответствие на офертата на определения за изпълнител участник „Експерт надзор“ ДЗЗД с изискванията на възложителя, тъй като в нея не се съдържа описание на всички предвидени в спецификацията дейности, както и тъй като за нито една от тях няма посочена продължителност на изпълнението. Този извод е неправилен. Съгласно чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП, освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. В самия административен акт органът е приел, че в случая „са налице несъответствия на техническото предложение на участника, избран за изпълнител, с изискванията на възложителя“, което според него съставлява нарушение на чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП. Видно от изложеното самият орган в акта си никъде не твърди, че участникът избран за изпълнител е представил оферта, която не отговаря на „предварително обявените условия за изпълнение на поръчката“. Твърденията са, че офертата не отговаря на „изискванията на възложителя“. Даденото от органа описание на нарушението няма отношение към условията за изпълнение на поръчката и не съответства на сочената за нарушена правна норма на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. Понятието „условия за изпълнение на поръчката“ има своята легална дефиниция в § 2, т. 58 от Допълнителните разпоредби на ЗОП: „Условия за изпълнение на поръчката“ са определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението ѝ, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите.“ За пълнота следва да се посочи, че първоинстанционният съд е анализирал подробно съдържанието на предложената от избрания участник оферта и мотивирано е достигнал до заключение за наличие на описани в тяхната последователност дейности в същата. Съдържащото се в документация изискване се отнася до последователността и продължителността на изпълнението, но не и до необходимост от посочване на самостоятелен календарен срок (брой дни) за всяка отделна дейност или поддейност. Правилно първоинстанционният съд е съобразил спецификата на предмета на поръчката с взаимната обусловеност на отделните етапи от нейното изпълнение. Осъществяването на строителния надзор представлява съпътстваща дейност спрямо договора за строителство и е функционално обусловено от последователността и развитието/напредъка на строителния процес. В случай на неизпълнение на СМР от страна на строителя не може да се очаква да има приемане на СМР, изпитвания, окончателен доклад и тнт. Обосновано решаващият съд е отчел обстоятелството, че към момента на подаване на офертата от „Експерт надзор“ ДЗЗД договорът за строителство не е бил сключен, поради което не е съществувала обективна възможност участникът да посочи продължителност в календарни дни за всяка дейност по надзора, без да се вземе предвид бъдещият график на строителството. От техническото предложение на избрания участник се установява ясно структуриране на изпълнението по отделни последователни етапи – подготвителен период, започване на строежа, текущ контрол по време на строителството, контрол на пробите и изпитванията, съгласувателни функции, изготвяне на окончателен доклад, участие в Държавната приемателна комисия при въвеждане на строежа в експлоатация. Наред с това в офертата си „Експерт надзор“ ДЗЗД е определил продължителността на някои от дейностите чрез посочване на конкретни календарни срокове, когато това е обективно възможно (15 дни за изготвяне на встъпителен доклад, подаване на искане до Общината 7 дни преди издаването на протокол обр. 2), както и чрез относителни времеви ориентири (ежемесечни доклади; запазване поверителния характер на свързани с договора факти през периода на изпълнението му и след това), когато изпълнението е в зависимост от реализацията на даден етап от строителния процес. Подобно описание съответства на характера на строителния надзор. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел за фактически невярна констатацията на УО, според която „за нито една от дейностите няма посочена продължителност на изпълнението“. След като тази констатация на органа е надлежно оборена, ирелевантно за спора е обстоятелството, че другите двама участници са били отстранени в хода на процедурата. Органът не е установил идентичност между основанията за отстраняване на тези участници и съдържанието на техническото предложение на избрания участник. В акта се твърди още неравно третиране на участниците в процедурата. Касаторът прави оплакване, че този извод не е обсъден от първоинстанционния съд, но доколкото пред настоящата инстанция не са налице пречки за произнасянето в тази част, не се налага връщане на делото за ново разглеждане. Логично е (не)отстраняването на конкретен икономически оператор, в контекста на чл. 107, т. 2 ЗОП, да се преценява самостоятелно и независимо от другите участници. Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП действително въвежда задължение за спазване на принципите за равенство и недопускане на дискриминация. Липсата, обаче, на вменено нарушение на чл. 107, т. 2, б. "а" води до отпадане на соченото нарушение по чл. 2, ал. 1, т.1 ЗОП, тъй като последната разпоредба се отнася до основни принципи, които не могат да бъдат нарушени самостоятелно. Както многократно е сочено в съдебната практика, правните принципи, тъй като не съдържат конкретно правило за поведение, не могат сами по себе си да обосноват нарушение, като елемент от фактическия състав на нередността. На следващо място обосновано съдът е приел, че нарушенията на чл. 107, т. 2 ЗОП не могат да бъдат извършени чрез бездействие. Същите се реализират чрез конкретно решение на възложителя за допускане, класиране и избор на изпълнител, който не отговаря на предварително обявените изисквания. Предмет на съдебен контрол е именно активното поведение, волеизявление, обективирано в акта по възлагане, а не в пасивно поведение или бездействие. По изложените съображения изводът на ръководителя на УО на ПОС за нарушение на чл. 107, т. 2, б. "а" във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП е неправилен. Горното означава, че не е налице един от трите кумулативни елемента от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, за която органът е определил финансова корекция. Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция, по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Изводите на органа за неравно третиране на участниците също не попадат в обхвата на нередност по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, поради което са неотносими към твърдяната нередност. За пълнота следва да се изложи, че нито в уведомлението по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, нито в решението за определяне на финансова корекция органът е посочил коя от всички хипотези на нередност от категорията по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата счита за осъществена. Тази нередност се отнася до случаите, в които критериите за подбор, техническите спецификации или основанията за отстраняване или други условия в документацията са променени след отваряне на офертите или приложени неправилно, в резултат на което е определен за изпълнител кандидатът или участникът, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации, или е отстранен кандидат или участник, чиято оферта е трябвало да бъде допусната до разглеждане на техническото предложение, ако публикуваните критерии за подбор или техническите спецификации са били спазени. Липсата на конкретизиране на хипотеза от категорията нередност, която се приема за извършена чрез констатираното нарушение препятства упражняването на гарантираното от закона право на защита на бенефициера в пълна степен. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на Община Червен бряг направените в касационното производство разноски в размер 1 308,00 евро с ДДС за платено адвокатско възнаграждение, доказано с представените договор за правна защита и съдействие от 26.01.2026 г., фактура от 30.04.2026 г. и преводно нареждане. В случая, противно на твърденията на касатора, не е налице липса на фактическа и правна сложност на делото, тъй като нормативната уредба, регулираща процесните материални правоотношения е регламентирана, както в правото на Съюза, така и в националното право, като националната нормативна уредба е в различни законови и подзаконови нормативни актове. Ето защо, като се вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на ответника, твърдените с административния акт нередности и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по чл. 7, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), възлиза на 1 274,40 евро. Договореното и заплатено възнаграждение в размер на 1 308,00 евро го надвишава с едва 33,60 евро, или приблизително 2,6%, поради което не може да се приеме, че е прекомерно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,