Решение № 2390 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 29/2009 г.
ВАСVI отделение20.02.2009 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 273 от 4.11.2008 г. по адм. д. № 318/2008 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2390 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 29/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Кирил Иванов Тодоров - директор на РУСО, гр. Кюстендил, срещу решение № 273 от 4.11.2008 г., постановено по административно д. № 318 по описа за 2008 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено решение № РД-12-38/16.05.2008 г. на касатора, с което е оставена без уважение жалбата на Костадин Златанов Петров против разпореждане № 5001242820/7.04.2008 г. на ръководител "ПО" при РУСО - Кюстендил и е върната преписката на административния орган за издаване на разпореждане на молбата за отпускане на ПОСВ на Костадин Златанов Петров при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като се съобразят задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона относно категорията труд, положен от лицето, за времето от 25.04.1986 г. до 12.11.1992 г. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Костадин Златанов Петров от село Гърляно, община Кюстендил, чрез пълномощника си адвокат Т. Петкова, в писмен отговор е оспорил касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Кюстендилския административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по отношение категорията на труда, положен от Костадин Петров като банцигар в АПК - с. Гърляно, който с решението правилно е отнесен към хипотезата на чл. 30в от ПКТП (отм.). Върховният административен съд, шесто отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество на наведените основания по чл. 209, т. 3 от АПК същата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Кюстендил по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Костадин Златанов Петров решение № РД-12-38/16.05.2008 г. на директора на РУСО - Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 5001242820/7.04.2008 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване при същото РУСО, с което е отказано на Костадин Златанов Петров да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) при условията на втора категория труд по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, по заявление за пенсиониране с вх. № ПП-01-4424/31.03.2008 г. С решението си по административното д.Кюстендилският административен съд е отменил като незаконосъобразно решението на директора на РУСО - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане на ръководител "ПО" и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Костадин Златанов Петров при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона относно категорията труд, при която е работило лицето през периода 25.04.1986 г. - 12.11.1992 година. За да постанови този резултат съдът е приел, че положеният от жалбоподателя труд като банцигар в АПК - с. Гърляно се зачита от втора категория по т. 30в от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, при което неоснователно пенсионния орган е отказал да му се отпусне ЛПОСВ при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, във връзка с чл. 68 от КСО. Решението е правилно и изводите на съда като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. По делото е безспорно установено, че през процесния период (25.04.1986 г. - 12.11.1992 г.) жалбоподателят е работил като банцигар в АПК с. Гърляно. Спорният въпрос е дали тази работа може да се отнесе към хипотезата на чл. 30в ПКТП (отм.) и съответно дали положеният труд е от втора категория. По тази точка се категоризира трудът и на работниците на дървообработващи машини в цеховете за производство на дограма и мебели в предприятия със смесена дейност, след доказване целогодишното производство на тези изделия. За категорията труд правно значими са обстоятелствата дали в работилницата е извършвана дейност по дървообработване и производство на дограма и мебели целогодишно и обособено. Във връзка с това, при доказаната с писмени доказателства продължителност на трудовия стаж на посочената длъжност и установения факт, че надлежните документи за категорията труд не са запазени не по вина на жалбоподателя, основателно съдът е приел, че е налице основанието на чл. 165, ал. 1 ГПК относимите към въпроса за категорията на труд обстоятелства да бъдат установени чрез свидетелски показания. Въз основа на изнесената от тримата свидетели информация, съгласно която дърводелската работилница е работела целогодишно и е извършвала дейност от дървообработване и производство на дограма и др. стоки от дървен материал и предимно за външни клиенти, правилно е приел и че положеният труд трябва да се причисли към втора категория. Следва да се добави, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в р. I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. От констатациите по заключението на вещото лице съдът е установил, че структурното звено, в което се намира заеманата от жалбоподателя длъжност "банцигар" е в производствения дърводелски цех на направление "Производство" към предприятието. Според показанията на свидетеля Венелин Кръстев Енчев, който през процесния период е работил като инженер по поддръжка на техниката в АПК - с. Гърляно, дърводелският цех е работел целогодишно и е извършвал дейност по дървообработване и други промишлени дейности, главно по поръчки на външни клиенти. Цехът е бил изцяло оборудван с машини за дърводелското производство, които са работели в поточна линия - от гатер-банциг, който разфасова трупите и ги подготвя за разбичване, банциг за разбичване, щрайк машина, абрик машина, фреза, пендел машина. Костадин Златанов Петров е работел на гатер-банцига като основен банцигар. Това е най-голямата машина за разбичване на трупите, която според показанията на този свидетел не е спирала работа от сутрин до вечер. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Михаил Кирилов Николчев, който е бил началник на ремонтната работилница, на дърводелския цех и ковашкия цех в АПК с. Гърляно, а през периода от 972 г. до края на 1989 г. е работил като началник на дърводелския цех. Свидетелката Бойка Станойкова Иванова, която е работила като счетоводител-касиер в АПК (през периода 1986-1992 г., а преди това в ТКЗС през 1970 г. потвърждава, че производството на дърводелския цех е осъществявано целогодишно по поръчки и е произвеждана продукция за мините, Селкоопа и за другите стопанства и външни лица. Пускаше се поръчка, която идваше при мен, а изделията - дограма, мебели и други се продаваха по ценоразпис и заплащането им ставаше в касата на АПК (при по-малки суми), а при по-големи - сумата се превеждаше с платежно нареждане по сметката на АПК. По изложените съображения ВАС намира, че решението на първоинстанционния съд, с което обосновано е прието, че трудът на Костадин Златанов Петров за периода от 24.04.1986 г. до 12.11.1992 г. положен като "банцигар" в дърводелския цел на АПК с. Гърляно, община Кюстендил е от втора категория по т. 30в от ПКТП (отм.), в който смисъл е отменил незаконосъобразния отказ на РУСО - Кюстендил за отпускане на ЛПОСВ на Костадин Златанов Петров и е върнал преписката на пенсионния орган за издаване на разпореждане за пенсиониране на жалбоподателя при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № ПП-01-4424/31.03.2008 година. Не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и като правилен следва да се остави в сила Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 4