Решение № 2454 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2016 г.

Решение № 2454 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационни жалби, подадени от М. Г. Г., чрез пълномощника му адв. Т. Маринов и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място], чрез пълномощника юрк. Христова, срещу Решение № 14/15.01.2016 г., постановено по адм. дело № 466/2015 г. по описа на Административен съд Враца. М. Г. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за причинени неимуществени вреди, над присъдения размер от 600 лева до претендирания такъв от 20 000 лева, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск изцяло. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 600 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, с доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. ГД "ИН", чрез пълномощника си, е подала допълнително писмено становище с доводи по основателността на подаадната от дирекцията касационна жалба, както и с допълнително развити аргументи за неосноветлността на касационната жалба на насрещната страна. Страните претендират разноски, респективно юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Г. и частична основателност на касационната жалба на ГД "ИН" [населено място]. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки част, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Враца се е развило по исковата молба на М. Г. против ГД "ИН" София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са предявени обективно съединени искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затворническо общежитие от открит тип "Керамична фабрика" към Затвора [населено място] в периода м. юни 2014 г. до 04.12.2015 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения от Г. иск за причинени неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода в периода на изтърпяване на наказание лишаване от свобода през времето от 21.00 часа до 06.00 часа в ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора [населено място], при приетото за установено наличие на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за част от въведените обстоятелства от ищеца, при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като в останалата му част го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Като недоказан по размер е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 20 000 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на административния съд, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на битови условия в периода предмет на исковата молба и неоснователност на останалите обективно съединени искове. Доводите на касационните жалбоподатели са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение и са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Посочени са и обстоятелствата, изложени в исковата молба, но останали недоказани в съдебното производство. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на един от предявените обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Административният съд се е съобразил с чл. 3 и чл. 32, § . 1 ЕКПЧОС предвид и чл. 5, ал. 4 от Конституцията и поредицата решения на ЕСПЧ, както и с чл. 43, ал. 2 и 4 вр. с чл. 3, ал. 1 и 2 ЗИНЗС. В този смисъл са и решение от 10.06.2006 г. по делото Йорданов срещу България /т. 94/, решение от 28.06.2007 г. по делото Малечков срещу България /т. 134/, решение от 27.11.2008 г. по делото Костов срещу България /т. 52/ и др. В тази връзка е съобразено съответствието между показанията на св. Л. и св. П. и отразеното в писмото на затворническата администрация (л. 24) . В този смисъл са неоснователни доводите на касатора ГД "ИН" за това, че не се доказва по основание предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, респ. конкретно причинените неимуществени вреди на ищеца, с оглед на цитираните решения на ЕСПЧ - Страсбург относно необходимостта за степента на доказване на конкретно причинени неимуществени вреди при доказване на битови условия в затвора, подобни на процесните. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и единствено логичен извод за въздействието върху ищеца на условията в ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора [населено място], където е изтърпявал наказанието си през процесния период, несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Изведеното от закона отлагателно условие за въвеждане на минимална жилищна площ на един лишен от свобода не обосновава възможност за неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане нарушение на чл. 3, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС. Ако и да са налице сочените в касационната жалба предприети възможни и разумни действия, то по делото не се установява същите да са довели до осигуряване на условия на живот, покриващи минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател Г. неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на битови условия, дължими се от администрацията на ответника, е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Въз основа на установената фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е определил правилно размера на вредите в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД, при съобразяване именно с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Обратно на твърдяното в касационната жалба, административният съд е основал решението си именно на нормите и съдебната практика, сочени като относими в касационната жалба, като размера на дължимото се обезщетение е определен в съответствие с изискванията на закона. Следва да бъдат споделени изводите на административния съд за недоказаност твърденията на ищеца за неосигуряване на достатъчно топлина през зимните месеци, разбити килии и единични прозорци, за недостатъчна и некачествена храна и пр., като се имат предвид справката от затворническата администрация и показанията на св. Л. и П., които са разпитани по искане на ищеца, от които се доказва противното. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно кредитиране на показанията на свидетелите. Същите са обсъдени, съгласно чл. 172 ГПК, заедно с неоспорената по реда и сроковете по чл. 193, ал. 1 ГПК справка, явяваща се официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила и са изложени убедителни мотиви за това, че се установява, че са неоснователни оплакванията относно лоши битови условия - за недостатъчно отопление и относно количеството и качеството на храната, както и че ищецът не е правил подобни оплаквания по време на изтърпяване на наказанието си в затвора. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК за ищеца, на който са осигурени процесуални възможности да ангажира необходимите доказателства, но същият не се е възползвал в цялост. Правилно, при приложението на относимите разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ съдът е определил и недължимост на разноски на ответника, с оглед частичното уважаване на предявения иск. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, ГД "ИН" дължи да заплати на разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 33.90 лв. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение