Решение № 78 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5593/2007 г.

Решение № 78 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5593/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК (2007 г.). С решение от 12.01.2007 г. по гр. д. № 832/2005 г. на окръжен съд гр. С., оставено в сила с решение № 316 от 30.05.2007 г. по гр. д. № 288/2007 г. на П. апелативен съд е отхвърлен иска, предявен от К. "С", с. Е. против М. Я. В. от гр. К., за заплащане на основание чл. 45 ЗЗД на сумата 18 454 лв., представляваща причинени от ответницата имуществени вреди на кооперацията за периода от 1.01.2000 г. до 1.05.2004 г. Ищецът К. "С." е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска. Ответницата оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, че ответницата М. е работила в К. "С." като агроном в периода от 1994 до 30.06.2004 г. Според твърденията в исковата молба вредите произтичат от приходи, получени от продажбата на череши - 17 000 лв., които били предавани на ръка на ответницата и не са внасяни от нея в кооперацията и сумата 1 454 лв. - стойността на вложени материали и труд за засяване на слънчоглед, който бил прибран от трето лице. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че ищецът не е доказал какви неправомерни действия е извършила ответницата, от които да са произлезли претендираните вреди за кооперацията, както и че не е доказано и настъпването на самите вреди, съставляващи елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира този извод за правилен и обоснован от доказателствата по делото. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон относно наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ответницата за непозволено увреждане. Първата претенция е свързана с твърдението, че ответницата получила от продажбата на череши сумата 17 000 лв., която не е внесла в касата на кооперацията. За да отхвърли иска за тази сума въззивният съд се е позовал на заключението на единичната и тройната счетоводна експертизи, които са констатирали, че сумите от продажбата на черешите са постъпвали в касата на кооперацията и са изразходвани за нуждите на същата - т. е. не е налице липса на парични средства като щета за кооперацията. Не е установено че с някакви свои действия или бездействие ответницата е причинила щета на кооперацията и за сумата 1454 лв., която представлява разходи за обработка и материали за засяване със слънчоглед на земя, предоставена с наемен договор на третото лице Н. Н. Експертизата е констатирала, че всички разходи по обработка на земята са включени в общите разходи на кооперацията, а доколкото третото лице е дължало възстановяването им, това му задължение не е осчетоводено. Договорът за наем е сключен с председателя на кооперацията и не е установено какви задължения са произтичали за агронома по този договор, има ли действително причинена щета на кооперацията и причинната връзка с действията или бездействията на ответницата. Действително съдебно-счетоводните експертизи дават категорично становище, че в кооперацията са допускани многобройни нарушения на Закона за счетоводството, но това обстоятелство не може да обоснове отговорността на ответницата по чл. 45 ЗЗД, която е за лични неправомерни действия или бездействия. Неоснователно е становището, което се поддържа в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил констатациите, съдържащи се доклада за извършена ревизия на финансово-стопанската дейност на кооперацията през отчетния период от 1.01.2000 до 1.05.2004 г. Въззивният съд изрично е посочил, че този експертен доклад не е бил съставен по предвидения в чл. 63 от Закона за кооперациите ред, а именно от специализирани финансово-контролни органи на националния кооперативен съюз, поради което не представлява доказателство за причинени на кооперацията липси и за вината на ответницата. По делото е разпитан като свидетел С лицето, извършило по възлагане от кооперацията независимата финансова ревизия, като показанията му са обсъдени във връзка с констатациите на съдебно-счетоводните експертизи и останалите доказателства по делото. Независимо от данните за допуснати нарушения на финансово-счетоводната дисциплина като цяло в кооперацията тези доказателства не обосновават личната отговорност на ответницата, както и настъпването на вреди (липси) за кооперацията от вида на посочените в исковата молба. При липсата на установена вреда без значение по делото са и обстоятелствата дали ответницата е изпълнявала дейности на фактически отчетник като лично е извършвала продажби на череши и е предавала сумите в касата на кооперацията, както и как са изразходвани тези средства. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение