Решение № 14828 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6125/2018 г.
ВАСVI отделение03.12.2018 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 62 от 22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 394 по описа за 2017 г. на Административен съд – Кюстендил. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви
Решение № 14828 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6125/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. от [населено място], срещу решение № 62 от 22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 394 по описа за 2017 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-09-40 от 02.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил. Изложените съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Кюстендил, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Кюстендилския административен съд е решение № 2153-09-40 от 02.11.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Кюстендил, потвърждаващо разпореждане № [номер] от 17.08.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. К., отпусната с разпореждане от 22.06.2017 г. Прието е, че лицето не е придобило изискуемия осигурителен стаж от 38 години и 4 месеца, поради което няма право на пенсия на основание чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО. При зачетен осигурителен стаж с продължителност 36 години, 09 месеца и 18 дни е отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. В жалбата, подадена до административния съд по реда на чл. 118 от КСО, Г. К. е оспорил законосъобразността на решение № 2153-09-40 от 02.11.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Кюстендил, като е застъпил становище, че пенсията за ОСВ неправилно му е била отпусната на основание чл. 68, ал. 3 вместо по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО. Възразил е по продължителността на признатия му осигурителен стаж за пенсиониране с твърдение, че отработеният от него трудов стаж при условията на втора категория труд е 10 години, 09 месеца и 07 дни, но с оспореното разпореждане е признат трудов стаж от втора категория 9 години, 11 месеца и 26 дни. Разликата се дължи на незачетен трудов стаж в Минстрой – Божурище от 25.12.1984 г. до 06.08.1985 г. и от м. август 1985 г. до 1986 г., за който са представени удостоверения по обр. УП-3 и обр. УП-13. Положеният труд като бояджия на метални изделия е от втора категория на основание т. 15 от ПКТП (отм.);. Освен това жалбоподателят твърди, че по своя инициатива е закупил осигурителен стаж от осем месеца, като се е съобразил с уведомлението на НОИ от 2015 г. във връзка с недостигащия му осигурителен стаж по повод подадено заявление за пенсиониране през 2015 г., приключило с разпореждане за отказ за отпускане на пенсия. При постановяване на обжалваното съдебно решение Кюстендилският административен съд е пропуснал да обсъди горните доводи и възражения на жалбоподателя. В мотивите на решението твърдените от страната обстоятелства не са обсъдени и не са формирани правни и фактически изводи. Съдът се е произнесъл само по възражението, че трудовият стаж в АСО "Сириус" ЕООД от 08.08.2008 г. до 04.04.2012 г. съгласно данните в трудовата книжка, трудовия договор и графици за дежурства (незаверени фотокопия) неправилно е бил зачетен като осигурителен стаж с продължителност 2 години, 4 месеца и 3 дни вместо 3 години и 6 месеца. Съдът е приел това възражение за неоснователно по съображение, че трудът не е бил положен изцяло на пълно работно време от 8 часа. Данни за работа на непълен работен ден от 4 часа през определени периоди действително съществуват, но не са представени доказателства, подкрепящи възприетото от осигурителния орган, че през определени периоди лицето е работило на двучасов работен ден. Констативният протокол № КП-5-21-00079855/11.09.2015 г., който според мотивите на оспорения акт съдържа констатации относно действително отработеното от лицето време, не е представен. Издаденото удостоверение обр. УП-3 е с изх. № 236 от дата 27.01.2014 г. Не е изяснено какви задължителни предписания за корекция на подадената информация са били дадени на осигурителя "Сириус" ЕООД, дали те са били изпълнени и какви са отразените данни за жалбоподателя в регистъра по чл. 5, ал. 4 от КСО към датата на издаване на оспорения акт. Изясняването на тези обстоятелства е от значение за правилното определяне на продължителността на осигурителния стаж в "Сириус" ЕООД и общия осигурителен стаж за пенсиониране. В подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето не е посочило на какво правно основание желае да му бъде отпусната пенсията, а текстът във формуляра "със закупуване на недостигащ стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО" е зачертан. Подзаконовата разпоредба на чл. 45а от НПОС, която регламентира процедурата при постъпило заявление за пенсиониране с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 КСО, не следва да се прилага ограничително. Пенсионното производство продължава четири месеца съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и не е установена пречка в неговия ход лицето за направи искане за закупуване на стаж. Съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО в случаите по ал. 2 недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски. Твърдението на жалбоподателя за внесени по негова инициатива осигурителни вноски за осем месеца в изискуемия от чл. 9, ал. 6 от КСО размер следва да бъде подкрепено от доказателства, каквито не са изискани. Обжалваното съдебно решение е постановено при неизяснени факти от съществено значение за разрешаване на спора. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 171, ал. 4 и чл. 172а, ал. 2 от АПК налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. След попълване на делото с доказателства относно спорните факти съдът следва да се произнесе по всички доводи на жалбоподателя във връзка с продължителността на придобития от него осигурителен стаж, за да прецени правото му на пенсия не само при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, но и при условията на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,