Решение № 7308 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 543/2018 г.

Решение № 7308 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 543/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Тодоров против Решение № 6189/01.11.2017 г. по адм. дело № 6643/2017 г. на Административен съд – С.-град. И. твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото е доказано, че в резултат на незаконосъобразно бездействие на Агенция по вписванията е претърпяла вреди, изразяващи се в съществен емоционален дискомфорт и притеснения, причинени пряко и непосредствено от това бездействие. С оглед на това иска обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановен друг съдебен акт, с който претенцията да бъде уважена изцяло. Ответникът по касационната жалба – Агенция по вписванията, в писмено становище по делото, представено от изпълнителния директор, се оспорват доводите в касационната жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Излага доводи, че решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – С.-град е образувано, по подадена искова молба на Б. П. от [населено място] с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Агенция по вписванията за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лв. за периода от 16.09.2014 г. до 30.03.2017 г. В молбата е посочено, че твърдените вреди са в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от Агенция по вписванията, изразяващо се в неизпълнение на законови задължения за заличаване на ищцата от списъка на ликвидаторите по подадени от нея молби за времето от 2014 г. до 23.03.2017 г., вследствие на което е била подложена на непрекъснат тормоз по отношение на назначенията й като ликвидатор. Съдът е отхвърлил иска. След подробен анализ на доказателствата по делото и приложимите правни разпоредби е приел, че не е налице една от двете кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконно бездействие, извършено от длъжностни лица на Агенция по вписванията. В тази връзка е изложил подробни мотиви, че неиздаването на акт от служител на ответника, с който следва да се разпореди заличаване на едно лице от списъка на ликвидаторите към Агенция по вписванията – в случая издаване на заповед по чл. 16 от Вътрешните правила за утвърждаване на актуализирания списък, който съдържа и списъка на заличените ликвидатори, по своя характер не съставлява фактическо действие, а правно такова, регламентирано от нормите на чл. 9 – чл. 16 от посочените по-горе Вътрешни правила. Приел е също, че в случая не се установява и наличието на причинна връзка между твърдените от ищцата вреди и незаконосъобразните бездействия на служителите на Агенция по вписванията. По тези съображения първоинстанционният съд е счел, че за ищцата не е възникнало субективното право да претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, поради което предявената от нея искова претенция се явява неоснователна. Решението е правилно и обосновано. Съдът е изяснил спора и е изложил обосновани изводи в съответствие с приложимия материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината и този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищцата с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, тя не се е справила с възложената й от закона доказателствена тежест. От фактическа страна по делото е установено, че касационната жалбоподателка е депозирала на 13.01.2010 г. молба за включването й в списъка на ликвидаторите на дружества към Агенция по вписванията, въз основа на което е била включена в този списък под № 32. С молба вх. № 94-0093/16.09.2014 г. адресирана до изпълнителния директор на Агенция по вписванията, Б. П. е поискала да бъде заличена от списъка на ликвидаторите, тъй като във връзка с неотложни ангажименти не й е възможно да изпълнява функциите на ликвидатор към Агенция по вписванията. С нова молба вх. № 94-00-93/10/31.01.2017 г. ищцата отново е поискала от изпълнителния директор да бъде заличена от списъка на ликвидаторите. Със заповед № РД-01-127/23.03.2017 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията е утвърден списъка на ликвидаторите към Агенция по вписванията, които в предвидените от закона случаи да бъдат назначавани от длъжностните лица по регистрацията, като видно от приложен по делото Списък на промените в данните на ликвидаторите към Агенцията по вписванията и на заличените ликвидатори, под № 8 в списъка за заличаване е включена и Б. П.. Касаторката претендира вреди, вследствие на незаконно бездействие на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията за периода от 2014 г. – 23.03.2017 г., изразяващо се в неизпълнение на законовото му задължение за действие – да издаде заповед по чл. 16 от Вътрешните правила на Агенцията по вписванията за утвърждаване на списъка на ликвидаторите. Обосновано съдът е приел, че фактическите твърдения на касаторката, както и правната норма, на която тези твърдения се основават, касаят правни действия – издаване на административен акт – заповед по чл. 16 от Вътрешните правила на Агенцията по вписванията за утвърждаване на списъка на ликвидаторите. В този смисъл правилно съдът е посочил, че става въпрос за волеизявление на административния орган, а не фактическо бездействие. В случая е бил налице мълчалив отказ. Тъй като в случая жалбоподателката не е обжалвала мълчаливия отказ на административния орган, респ. отменен такъв като незаконосъобразен, поради което липсват основанията за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както правилно е приел първоинстанционният съд. При това положение не е налице незаконосъобразно бездействие, извършено от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията при или по повод изпълнение на административна дейност. Административния съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, като доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищцата, която следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като касаторката не е ангажирала достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. Във връзка с направеното искане в представения по делото отговор на касационната жалба от изпълнителния директор на Агенция по вписванията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото, настоящият съдебен състав на ВАС намира същото за неоснователно. Съобразно разпоредбите на специалния закон, на ищците в производството по ЗОДОВ не се дължи заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,