Решение № 10837 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6211/2024 г.

Производството е по повод касационна жалба от А. Н. Д., като баща и законен представител на малолетния Ж. Д. и чрез пълномощник против решение 592/02.05.2024 г., постановено по адм. дело 158/2024 г. по описа на Административен съд Шумен. С обжалваното съдебно решение, първостепенният съд е отхвърлил жалбата на А. Д. като родител и законен представител на малолетния Ж. Д. против заповед ЗД/Д-Н-НП-030/17.04.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) гр. Нови пазар. В касационната жалба са развити оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Оплакванията са свързани с това, че решаващ довод за да постанови съдебния акт, административният съд е извел от показания на дядото на детето, който в предходен период е полагал грижи по отглеждането му и е в лоши отношения с касационен жалбоподател. Кредитирани са свидетелски показания и на леля на детето (сестра на починалата майка), както и социален работник. Неправилно в административния акт е сочено основание по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет. Съдът неправилно е приел, че по отношение на детето дори да няма физическо насилие от страна на жалбоподателя, последният с поведението си е въздействал психически и емоционално на детето, което било форма на насилие. Неправилно съдът приел, че в случая била приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. при кумулативно изискуемите предпоставки. Съдът не съобразил изискването по чл. 25, ал. 2 от Закона, според който настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Административен съд Шумен не преценил, че обжалваната заповед е издадена и в нарушение на чл. 3, т.2 и т. 3 от ЗЗДет., като не е извършена съпоставка на интереса на детето от гледна точка на принципа на отглеждане на дете в семейна среда, каквото е и желанието на бащата. Като основание за отмяна, касационен жалбоподател представя акт за собственост в потвърждение, че е имуществено обезпечен. Искането е за отмяна на обжалваното решение на административния съд и потвърдената с него заповед. Ответник по касационната жалба - директор на Дирекция Социално подпомагане - Нови пазар оспорва жалбата като неоснователна. В приложен отговор възразява оплакванията развити в нея и поддържа становище, че решението на административния съд е правилни и следва да се остави в сила. Възразява срещу представените доказателства от касационен жалбоподател, тъй като това били нови обстоятелства, а не било изследвано дали в имота има необходимите условия за отглеждане на детето. Обжалваното съдебно решение било правилно и съобразено с изготвения социален доклад, относно липсата на родителски капацитет на касационния жалбоподател, което е наложило извеждането на детето. Твърди се, че в Центъра където е настанено детето са и рождените му брат и сестра, както и че са осигурени условия за образоване и социализирането му. Искането е да се остави в сила решението на административния съд. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение да се остави в сила решението на административния съд. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Шумен е Заповед ЗД/Д-Н-НП-030/17.04.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Нови пазар, с която е разпоредено временното настаняване на детето Ж. А. Д. в ЦНСТДБУ в гр. Каспичан, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. За да потвърди оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същия е издаден от материално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Фактически установеното се оспорва от касационен жалбоподател, по отношение на неправилни изводи от обсъждането на доказателствата от регионалния съд. Повод за издаването на оспорваната заповед е подаден сигнал срещу касационния жалбоподател от дядото на детето по майчина линия и изготвен социален доклад. Не се спори, че от съжителството на касационен жалбоподател с майката на малолетното дете, починала през 2022 година, са родени три деца, като Ж. Д. е най-малкото. Другите две деца са настанени социалната институция в гр. Каспичан, където е бил настаняван и Ж., като по случая е установено, че средата в Центъра му повлиява положително. Във връзка с развилите се конфликти на 16 и 17 април 2024 г., за които дядото е уведомил ДСП и полицейските служби, ответникът по касационната жалба е приел, че в случая е налице причина детето да бъде изведено от дома и спрямо него да бъде приета мярка на закрила настаняване в ЦНСТДБУ до приключване на процедурата по чл. 28 от ЗЗДет. пред компетентния съд. Оплакването за необоснованост на обжалваното съдебно решение от страна на касационния жалбоподател е кредитирането на свидетелски показания на лица, с които той не е в добри отношения, още повече и родственици на починалата майка на децата, родени от съжителството с нея. В тази връзка, касационен жалбоподател е заявил пред съда, че оплакванията срещу него са неверни, а в касационната жалба се възразява обосноваността на решението на административния съд с кредитирането им. В настоящото производство не са представени доказателства, оборващи доказателствената сила на събраните в първоинстанционното производство. Административният съд правилно е приел, че правното основание прието от административният орган по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет. е незаконосъобразно. Малолетното дете има жив родител, а сочената от ответник по касационната жалба разпоредба, за да е приложима изисква родителите на настанявано извън семейството дете да са починали. Като незаконосъобразност на административния акт, съдът в тази част и по това правно основание не е коментирал липсата на каквато и да било обосновка за въвеждането на основанието по т. 1 на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет. Първостепенният съд е приел, че това правно основание не се подкрепя от факти за прилагането му, но не излага съображения за незаконосъобразността на административния акт в тази част. Действително, соченото основание по т. 1 от законовата разпоредба е неприложимо, при жив родител на децата. Изискването за прилагането й е да са починали родителите, а не един от тях, но като цяло това не може да се приеме за съществено процесуално нарушение от страна на съда. Спазена е процедурата по гл. Трета от ППЗЗДет. В тази връзка от социален работник при ДСП Нови пазар е изготвен социален доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо детето. В доклада е препоръчано, че по отношение на детето следва да бъде предприета мярка за закрила настаняване в ЦНСТДБУ Каспичан, където са брат му и сестра му, а детето е било настанявано там и това му влияело добре. Отчита се и нежеланието на детето да живее с касационния жалбоподател в населено място различно от това, в което е дома на дядо му по майчина линия или в социалния дом. Правилно първоинстанционният съд е приел, че този доклад, преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник. Констатациите в социалния доклад не са оборени, предвид което съдът е приел за установена фактическата обстановка, описана в него, както и установеното от допуснатите гласни доказателствени средства производството пред първоинстанционен съд. Въз основа на доклада е издадена процесната заповед. Първостепенният съд, споделя по същество крайния извод на административния орган, като са посочени правни и фактически основания, при изрично позоваване на Социалния доклад, изготвен от социален работник в отдел Закрила на детето и приложенията към него. Развити са съображения за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при отчитане на спецификата на конкретните отношения, регулирани със ЗЗдет., принципите и характера на мерките за закрила на детето. Обоснован е извод относно наличието на цитираното в оспорената заповед основание по чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. Безспорно е, че от страна на касационен жалбоподател не е установено упражняване на физическо насилие км детето, а такова не се твърди. Съдът е приел от обсъждането на доказателствата, че съжителството между бащата и детето и създаваните от това отношения влияят негативно върху емоционалната привързаност между двамата. Безспорно е, че с издръжката на детето изцяло се ангажира бащата, но липсата на привързаност между двамата и характеровите и битови особености са създали отграничаване от нормалното отношение между родители и деца. Обсъждайки събраните в тази насока доказателства, съдът е стигнал до споделения извод, че поведението на касационния жалбоподател засяга психическото и емоционално развитие на детето. Обективно, детето е поставено в риск от това, че дядото по майчина линия отказа да полага грижи за него; бащата работи на смени, което препятства полагането на постоянни грижи по отглеждане на детето; бабата по бащина линия не може да осъществява грижи, както и да подпомага бащата, поради грижи, които полага за болния си съпруг. В подкрепа необходимостта от настаняване на детето имено в тази социална институция е сочи: брата и сестрата на Ж. са настанени в същата социална институция, в която е настанен той; настаняването извън семейството не се извършва за първи път детето е било настанявано в ЦНСТДБУ Каспичан; пребиваването в Центъра се възприемало положително от детето, поради социализирането му и връзката с брат му и сестра му. В първоинстанционното решение е обсъдено основанието, прието от съда, както и необходимостта за прилагане на временно настаняване на детето извън семейството. Обсъдена е и защитата на висшите интереси на детето. Посочено е, че мярката е постановена в съответствие с целта на закона, която се изразява в защита на основните права на детето и създаване на подходящи условия за неговото развитие. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на преценка на събраните доказателства, анализ на приложените към административната преписка социален доклад, доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, информация, писма, сигнал, индивидуална оценка на потребностите на дете, обосноваващи правилността на изводите, до които е достигнал административния съд при приложение на материалния закон. Съгласно § 1 от ДР на ППЗЗДет., насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда (т. 1); физическо насилие е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето (т. 2); психическо насилие са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда (т. 3). Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че анализът на релевантните доказателства, извършен от регионалния съд сочи за наличието на упражнено психическо насилие над детето Ж. Д. по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, като в случая правилно е преценено от служителите на дирекция Социално подпомагане Нови пазар, че при тези данни оставянето на детето в семейна среда, крие риск от увреждането му. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет, предвиждаща, че спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Установените обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗД, тъй като установените отношения между родител и дете не повлияват положително върху психическото и емоционално развитие на детето. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и отнасянето им към нормата, посочена като правно основание за нейното издаване - чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет., обуславяща разпоредените правни последици. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,