Решение № 8786 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 689/2019 г.

Решение № 8786 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 689/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Стефанов против решение № 703 от 23.11.2018 г. по адм. дело № 886/2018 г. на Административен съд – Пазарджик в частта, с която е отхвърлена жалбата му против отказ от 30.08.2018 г. на главния архитект на община Пазарджик за издаване удостоверение за търпимост на строеж: "навес – барбекю", находящ се в ПИ с идентификатор 55155.506.465, съставляващ УПИ XIV- 8670, кв. 44, по плана на [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд в оспорената част е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски. Касационна жалба против същото съдебно решение в частта, в която е отменен отказ на главния архитект на община - Пазарджик да издаде удостоверение за търпимост на строеж: "пристройка към жилищна сграда – лятна кухня", в ПИ с идентификатор 55155.506.465, съставляващ УПИ XIV- 8670, кв. 44, по плана на [населено място] подава К. Стоилов. Жалбоподателят твърди, че решението в оспорената част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт в оспорената акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при което да бъде конституиран като заинтересована страна по делото. Ответникът – главният архитект на община Пазарджик не изразява становище по касационните жалби. Касаторът Н. Стефанов оспорва подадената от К. Стоилов касационна жалба. Твърди, че същата е недопустима, като подадена от лице, което не е участвало в производството и което няма правен интерес от оспорване на решението. Моли да бъде оставена без разглеждане и касационното производство в тази част да бъде прекратено. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба, подадена от К. Стоилов е недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват съдебния акт имат страните по делото, за които този акт е неблагоприятен. В случая Стоилов не е страна в образуваното пред първоинстанционния съд съдебно производство, поради което не е легитимиран да оспори постановения съдебен акт. Предпоставките за оспорване на съдебното решение в хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК също не са изпълнени. Цитираният текст предоставя право на касационно оспорване на лица, които не са участвали в съдебното производство, но за които решението има сила и е неблагоприятно. Това са неучаствали по делото субекти, засегнати от правните последици на постановения съдебен акт, чиято процесуална легитимация е съвместна с тази на една от страните. Касационният жалбоподател не попада в описаната категория лица, тъй като обжалваното решение не рефлектира в правната му сфера. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Стефанов против отказ на главния архитект на издаде по негово искане удостоверение за търпимост на строеж: "пристройка към жилищна сграда – лятна кухня", в ПИ с идентификатор 55155.506.465, съставляващ УПИ XIV- 8670, кв. 44, по плана на [населено място]". В това производство страни са оспорващият и органът, издал обжалвания отказ. Други лица не са неблагоприятно засегнати от административни акт и нямат право на участие в процеса. Обстоятелството, че Стоилов е подал сигнал, че строежът е незаконен не го легитимира като заинтересована страна, в производството по оспорване на отказа на главния архитект за издаване на удостоверение за търпимост. Като подател на сигнала същият претендира неблагоприятни за трето лице последици, а не осъществява защита на собствени права. Ето защо подадената от Стоилов касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено на основание чл. 215, т. 1 АПК. Касационната жалба на Н. Стефанов е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пазарджик в частта, в която жалбата на Стефанов е отхвърлена, е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно § 127, ал. 1 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИДЗУТ) във вр. чл. 144, ал. 3 и чл. 145, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) орган, в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният отказ на главния архитект на община Пазарджик да издаде удостоверение за търпимост на строеж "навес – барбекю" в УПИ XIV- 8670, кв. 44, по плана на [населено място], е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Установено е, че описаният в административния акт строеж "навес – барбекю" е разположен в дъното на УПИ XIV- 8670, кв. 44, по плана на [населено място] на границата с УПИ VI- 8692 до част от стена на постройка в него и на границата с УПИ XV- 7439 до плътна ограда с височина 2. 20 м. Строежът представлява дървена конструкция от дървени колони и греди, с размери 6. 60/3. 50 като четири колони с височина 2. 00 м. са анкерирани с метални планки върху съществуващ пясъчен насип, а други шест с височина 0. 65 м. – стъпват върху пътна ограда между УПИ XIV- 8670 и УПИ XV- 7439. Покривът е едноскатен, с наклон към собствения имот, покрит с дъсчени плоскости и битумни керемиди. Изграден е от жалбоподателя Стефанов през лятото на 2000 г., без строително разрешение и инвестиционен проект (декларация от 11.08.2000 г., свид. Велев). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че предмет на оспорения отказ е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория, представлява постройка на допълващото застрояване и е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж. Такова се изисква съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, тъй като обектът не попада сред изключенията, предвидени в чл. 151, ал. 1 ЗУТ. С оглед времето на извършване на строежа, при преценка на основанията за търпимост първоинстанционният съд правилно съобразява условията, предвидени в § 127 ПЗР към ЗИД ЗУТ. Цитираният текст определя като търпими строежи, извършени до 31.03.2001 г., които са без строителни книжа, но били допустими по разпоредбите, действали по времето на извършването им или по действащите разпоредби на ЗУТ. Съобразно тези критерии законосъобразно съдът приема, че предпоставките по § 127 ПЗР от ЗИДЗУТ за търпимост на строежа не са изпълнени. Обектът е изграден в противоречие с изисквания на чл. 112 ППЗТСУ (отм.); и чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и нормативи по териториално и селищно устройство (отм.); , приложима с оглед времето на извършване на строителството. Същият не съответства и на действащите правила и нормативи, тъй като в нарушение на чл. 42, ал. 2 ЗУТ надвишава изградената на границата с УПИ XV- 7439 плътна ограда. Това мотивира крайните изводи на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим, отказът на главния архитект да издаде удостоверение за търпимост е законосъобразен и жалбата на Стефанов против последния акт следва да се отхвърли. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението в оспорената част е постановено в правилно приложение на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт в частта, в която е отхвърлена жалбата на Н. Стефанов против отказ от 30.08.2018 г. на главния архитект на община Пазарджик за издаване удостоверение за търпимост на строеж: "навес – барбекю", находящ се в УПИ XIV- 8670, кв. 44, по плана на [населено място] следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,