Решение № 882 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Глобалпак БГ ООД, ЕИК 201059345, чрез процесуалния му представител адв. Раиф, против Решение 2627 от 26.06.2024 г., постановено по адм. дело 312/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р 16002623005046 091 001 от 11.01.2024 г. на органи по приходите в Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ Пловдив, потвърден с Решение 106 от 15.03.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на НАП, и са присъдени разноски в полза на Националната агенция за приходите. Подържат се касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че с признаването на задълженията е била прекъсната давността по смисъла на чл. 116, б. а от ЗЗД и е започнала да тече нова давност, като твърди неправилно увеличение на финансовия резултат. Счита, че по време на действието на извънредното положение петгодишният давностен срок за погасяване на задълженията към Fattan Jooyan int. Trans по фактура MD2016530/29.11.2016 г. е спрял да тече и не е изтекъл към края на 2021 г. Излагат се подробни съображения в тази насока. Настоява се за отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мехмед, в писмени бележки с доводи по съществото на спора моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на производството пред състава на Административен съд Хасково е била законосъобразността на РА Р 16002623005046 091 001 от 11.01.2024 г. на органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 106 от 15.03.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Глобалпак БГ ООД допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2021 г. в размер на 22 800,52 лева и са начислени лихви в размер на 4 099,35 лева. Установена била следната релевантна за спора фактическа обстановка: Глобалпак БГ ООД през ревизирания период е извършвало търговия на едро с текстил, конци и материали за шивашката промишленост, производство на спални комплекти. При извършена проверка на счетоводните регистри на дружеството е установено, че има задължения към чуждестранни доставчици, които били отразени по кредита на сметка 403 /доставчици валута/ и за които бил изтекъл петгодишният срок за плащане. По неплатените фактури от 2016 г. на основание чл. 114 от ЗЗД от датата на изискуемост, посочена от самото дружество, започвал да тече петгодишен срок за погасяване на задължението и през 2021 г. давността на задълженията от 2016 г. е изтекла. На основание чл. 46, ал.1 от ЗКПО ревизиращите органи увеличили счетоводния финансов резултат на дружеството със сума в размер на 228 005,20 лeва и начислили корпоративен данък за 2021 г. в размер на 22 800,52 лeва, както и съответната лихва. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че основният спор между страните е правен и касае въпросът дали с изрично отписаните задължения по процесните фактури и изискуемост 2016 г. следва при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат да се увеличи със сумата на задълженията и дали това следва да бъде извършено в годината на изтичане на 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо. Решаващата инстанция е стигнала до извод, че спиране и прекъсване на давността не се вземат предвид при данъчното третиране на неплатени задължения по чл. 46 от ЗКПО. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт. Решението на Административен съд Хасково е валидно и допустимо, но неправилно постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е приел, че РА е валиден административен акт. Констатира се лаконичност на съображенията на състава на Административен съд Хасково по този въпрос, като се съобразява и че за валидността на РА съдът следи всякога служебно (виж чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК). Съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК е предвидено РА да се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Ръководител на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съответно органа, възложил ревизията, е органът по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В този контекст в Тълкувателно решение 5 от 13.12.2016 г. по т. д. 10/2016 г. на ВАС изрично е прието, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция". Спазването на така посочените изисквания именно е в основата на отговора на въпроса относно наличието на компетентност на органите по приходите, издали процесния РА. По делото липсват доказателства още за първата по реда ЗВР, с която е сложено началото на ревизионното производство, а също така съобразно императивното правило на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е определен и органът, който може да възлага извършването на ревизия и в този смисъл определен да участва в екипа по издаването на РА съобразно нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, да е издадена от компетентен орган, за да породи търсените правни последици. В тази връзка е представена ЗВР 16002623005046-020-001 от 21.08.2023 г., издадена от А. А. Д. в качеството ѝ на заместник на В. И. И. началник на сектор при ТД на НАП Пловдив. Липсват обаче доказателства за фактическото отсъствие на В. И. И. Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, нито такива са изискани от съда, за да се установи, дали е изпълнен фактическият състав на заместването, от което да се установи, дали е налице валидно възлагане на ревизията и определяне на компетентни органи, които да я извършат. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. " Трайната съдебна практика приема, че за да е изпълнен фактическият състав на заместването", следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността, 2. доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции от титуляра на длъжността. В този смисъл по делото липсват доказателства за отсъствието на титуляра на длъжността. Или предвид липсата на посочените доказателства, изводът на съда, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, е сторен при неизяснена фактическа обстановка и е необоснован. Доказателствената тежест за установяването на посочените факти е изцяло на административния орган /чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, но следва да се посочи, че такива конкретни указания по чл. 171, ал.5 от АПК не са дадени от съда. Съдът е следвало да укаже на основание чл. 171, ал. 5 от АПК на ответника да представи доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции от титуляра на длъжността В. И. И.. Изложеното е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно компетентността на лицето възложило ревизионното производство и оттам - относно компетентността на органите по приходите, издали оспорения РА, респ. до необоснован по съществото си извод за валидността на процесния РА. Предвид на това следва да бъде прието, че изводът на административния съд, че ревизионният акт е валиден, като издаден от компетентни органи по приходите, е необоснован и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На следващо място в жалбата до първостепенния съд е посочено, че в административното производство са представени потвърждения от дружеството, за които се твърди, че съдържат признание на част от посочените задължения. Такива потвърждения от страна на РЛ не са налични по делото. Съдът е следвало да укаже на страната, че не са представени доказателства за тези твърдени обстоятелства. Решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с гореизложените мотиви. Предвид направено възражение в касационната жалба във връзка с чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, че по време на действието на извънредното положение петгодишният давностен срок за погасяване на задълженията към Fattan Jooyan int. Trans по фактура MD2016530/29.11.2016 г. е спрял да тече и не е изтекъл към края на 2021 г., съдът следва да се произнесе и по него, вкл. при необходимост и съобразяване и първоначалната редакцията на чл. 3, т. 2 от същия закон относно т.нар. други срокове, респ. последващото й изменение със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020 г.) и правилото на § 13 от ЗР на последния. По претенциите на страните за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва цялостно произнасяне от първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,