Решение № 7963 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15328/2011 г.

Решение № 7963 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15328/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Венелинов Петков - полицейски орган, главен полицай при ГПУ - София, подадена чрез пълномощника му юк. Игнатова, против решение № 4086 от 25.08.2011 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 9738/2010 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответникът Димитър Светославов Димитров, редовно призован, не се явява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Като обсъди доказателствата по делото с оглед на заявените касационни основания, настоящият съдебен състав установи следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Димитров разпореждане от 7.12.2010 г. на полицейски орган - гл. полицай при ГПУ София, издадено на основание чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, но не отговоря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Този съществен негов порок препятства проверката дали е спазен материалния закон, т. е. налице ли са били предпоставките за издаване на разпореждане на полицейски орган, визирани в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗМВР. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда, че съгласно чл. 55 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. По своя правен характер разпорежданията са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което по отношение на тях важат изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт, включително и това по т. 4 от цитираната разпоредба - фактически и правни основания за неговото издаване, каквито в настоящия случай липсват. Действително в материалите по делото не се съдържат данни за обстоятелства, че ответникът по касация е предлагал нерегламентирани таксиметрови услуги в района на ТМ 1 на летище София на 7.12.2010 г., както и че е паркирал колата си при наличие на забранителен знак, че не е изяснявал спорни въпроси по начин, различен от законоустановения ред, с което е нарушил обществения ред. Приложената към разпореждането Докладна записка от 7.12.2010 г., съставена от касатора, съдържа единствено твърдения, че е установил паркиран от съответната марка автомобил на ТМ 1 в зоната на знак Б 27, посочвайки регистрацията на автомобила и имената на ответника, след което е издадено разпореждане с визирани в него в рамките на 4 пункта забрани. Ако е било констатирано нарушение, то за същото се носи административнонаказателна отговорност по реда на ЗАНН и на ответника е следвало да му бъде съставен АУАН. Предвид изложеното законосъобразно съдът е приел наличие на основание по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното полицейско разпореждане и постановеното в този смисъл решение следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,