Решение № 14373 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 618/2009 г.

Решение № 14373 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 618/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Добри Янков Русков от гр. Варна, чрез пълномощника си адв. Таня Иванова, против решение № 1292 от 14.10.2008 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 152/2008 г., с което е изменена заповед № ПР-288/4.12.2007 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна, за одобряване на оценката на подобрения и насаждения в размер на 400 лв. в поземлен имот № 503.351 по КП на ползвателите, с ползвател Янко Русков, попадащ в имот № 503.584 по плана на новообразуваните имоти на местност "Летището", землище с. Звездица, община Варна, собствеността върху който е възстановена на наследници на Ангел Колев Дончев, като съдът е определил оценка на подобрения и насаждения в посочения имот в размер на 709 лв. С отделен диспозитив съдът е осъдил кметство Район "Аспарухово", община Варна да заплати на Добри Янков Русков направените по делото разноски в размер на 660 лева. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и съдът да уважи първоначалната жалба, като отмени заповедта на кмета на район "Аспарухово", община Варна или алтернативно да отмени съдебното решение, в частта му относно определяне стойността на трайните насаждения и да одобри нова оценка, съобразно представеното заключение на единичната експертиза. Ответникът - кметът на район "Аспарухово", община Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Маринова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в представена по делото писмена молба. Заинтересованите страни - Никола Ангелов Николов и Ангел Димитров Богданов, чрез пълномощника им адв. Стефанова, считат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и молят да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Николай Димитров Богданов, чрез пълномощника си адв. Желязкова, взема становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано. Заинтересованата страна - Петър Янков Русков, който също се представлява от адв. Таня Иванова, счита, че касационната жалба е основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че съдът е увеличил оценката на имота с оглед заключението на тройната експертиза, като е изложил съображения защо следва да се вземе предвид това заключение, а не заключението на единичната експертиза. В тройната експертиза участва вещо лице агроном, а основното възражение е за невключени в оценката трайни насаждения. При оценката на трайните насаждения е взета предвид възрастта им и това, че след определена възраст следва да се оценяват като дърва за огрев, а не като плододаващо дърво. Правилно административният съд приема, че не следва да се оценяват циментовите колове, тъй като не са трайно прикрепени към земята и нямат характер на подобрение. Правилни са и изводите му, че тримесечния срок по § 4л от ЗСПЗЗ, в който кмета следва да издаде заповед за оценка на земята по § 4а, е инструктивен. Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и отменителните основания, с оглед нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е изменил заповед № ПР-288 от 4.12.2007 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна, с която на основание § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4л и § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрена оценка на подобрения и насаждения в размер на 400 лв. в поземлен имот № 503.351 по КП на ползвателите, с ползвател Янко Русков, попадащ в имот № 503.584 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на местност "Летището", землище с. Звездица, община Варна, собствеността върху който е възстановена на наследници на Ангел Колев Дончев, като е одобрил оценка на подобрения и насаждения в посочения имот в размер на 709 лв. Съдът подробно е обсъдил фактите по делото и е приел, че конкретният случай попада в приложното поле на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и доколкото предмет на оценка са трайни насаждения, същите следа да бъдат оценени по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения (обн., ДВ, бр. 65/9.08.1991 г., загл. изм., ДВ, бр. 107/2000 г.). За изясняване на спорния по делото въпрос, а именно дали одобрената оценка е правилно изчислена и дали включва всички трайни насаждения в имота, съдът е допуснал две съдебно-оценителни експертизи, като е възприел заключението на тройната, въз основа на което е изменил оспорената заповед и е одобрил оценка на подобрения и насаждения в поземлен имот № 503.351 по КП на ползвателите в размер на 709 лв. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. По делото не се спори, че в поземлен имот № 503.351 по КП на ползвателите са налице трайни насаждения, които следва да бъдат оценени и заплатени на бившия ползвател по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения (обн., ДВ, бр. 65/9.08.1991 г., загл. изм., ДВ, бр. 107/2000 г.). Не е спорно и обстоятелството, че е налице влязъл в сила ПНИ на местност "Летището", землище с. Звездица, община Варна, както и че е подадена молба за изготвяне на оценка по реда на § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Основните възражения на жалбоподателя, които се поддържат и пред настоящата инстанция са, че административният орган незаконосъобразно е занижил оценката, като е оценил само съществуващите лозови насаждения, а не е включил останалите трайни насаждения - овошки, както и че не е диференцирана възрастта и вида на лозовите насаждения. За изясняване на горните обстоятелства по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, чието заключение е оспорено от процесуалните представители на жалбоподателя и на заинтересованата страна Николай Богданов. Съгласно това заключение стойността на трайните насаждения, включващи лозови насаждения и овошки, е 1889 лева. Допусната е и тройна съдебно-оценителна експертиза, с участието на вещо лице - агроном, според която общата стойност на трайните насаждения възлиза на 709 лева. Съдът е възприел именно последния вариант на експертизата, като се е обосновал с участието на вещо лице - агроном, който е компетентен да определи вида и възрастта на трайните насаждения, както и дали се касае за биологично активни дървета (овошки) или за дървен материал за огрев. Недопустимо е пред настоящата инстанция да се слушат възражения, че съдът е следвало да възприеме заключението на единичната експертиза, тъй като определяла по-висока оценка. Съдът правилно се е позовал на заключението на тройната експертиза, като е изложил и съответните съображения. Несъстоятелни са и възраженията, че срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е преклузивен. Посочената норма не сочи преклузивен срок за подаване на молбата за оценка, тъй като никъде в закона и в правилника за приложението му не е визирана такава тежка последица - погасяване на правата, възникнали от отреждането на имота с влезлия в сила ПНИ. Правото върху придадения имот, съответно връщания имот е възникнало с влизане в сила на ПНИ и не може да бъде засегнато от последващото оценително производство. Сроковете и по ал. 1, относим за страните, и по ал. 2 на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, относим за администрацията, са инструктивни. В касационната жалба са развити доводи, че административният орган не е спазил процедурата по издаване на процесната заповед, като в нарушение на законовите изисквания е одобрил експертно заключение от лицензиран оценител, а не от техническата служба на общината. В тази връзка касаторът поддържа, че на практика липсва оценителен протокол, изготвен по реда на § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което от своя страна води до немотивираност на оспорената заповед. На първо място следва да се подчертае, че така наведените оплаквания касаят законосъобразността на оспорения административен акт, а не на обжалваното съдебно решение. Същите не съставляват касационни отменителни основания и е недопустимо да се предявяват за първи път пред настоящата инстанция. (Жалбоподателят е предявил такива оплаквания и пред първоинстанционния съд, но чрез писмени бележки, постъпили на 16.10.2008 г., т. е. след постановяване на обжалваното съдебно решение). Отделно от това са и неоснователни. В приложената писмена молба от процесуалния представител на кмета на район "Аспарухово", имаща характер на възражение против подадената касационна жалба, е посочено, че в районната администрация не работят правоспособни лица, които да изготвят оценките на подобренията. За целта кметът на общината е утвърдил списък на оценителите на земеделски земи и подобренията в тях, които извършват оценки на подобренията, съгласно § 31, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от приложеното заверено копие от този списък, същият е съставен от вещи лица по чл. 19а, ал. 8 от ЗСПЗЗ, като в него фигурира и името на инж. Йовка Атанасова, изготвила експертната оценка на процесните подобрения. Ето защо следва да се приеме, че с оспорената заповед е одобрена оценка, изготвена от компетентно лице - лицензиран оценител, която е послужила като фактическо основание за издаването на акта и в този смисъл същият е мотивиран. В приложената писмена молба от процесуалния представител на кмета на район "Аспарухово", имаща характер на възражение против подадената касационна жалба, е посочено, че административният орган е депозирал пред първоинстанционния съд нарочна молба в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде присъден по-нисък размер на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар, по която молба липсва произнасяне, като се иска по нея да се произнесе настоящата касационна инстанция. Съгласно молба вх. № 16561/28.10.2008 г., Административен съд Варна е сезиран с искане за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, подадено на основание чл. 248, ал. 1 във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение намира, че не е компетентен да се произнесе по молбата, тъй като с нея е сезиран друг съд. Пропускът на първоинстанционния съд не може да бъде саниран с произнасяне от настоящата инстанция. По изложените съображения обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Тъй като Административен съд - Варна не се е произнесъл по молбата за изменение на решението му в частта за присъдените разноски, делото следва да бъде върнато за произнасяне по същата. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение