Решение № 5059 от 30.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (МВР) Русе, подадена чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. Т. Йорданова, срещу Решение 5569 от 05.10.2021 г., постановено по адм. дело 4926 по описа на Административния съд София-градза 2021 година, в частта, в която Областна дирекция на МВР Русе е осъдена да й заплати на Б. Чорбаджийски обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000, 00 (три хиляди) лв., причинени й в резултат на незаконосъобразен административен акт Заповед за задържане на лице, рег. 225зз-1238/10.09.2020 г., издадена от К. Костадинов, старши полицай при 01-Районно управление (РУ) на Областна дирекция на МВР Русе, отменена с влязло в сила Решение 5 по адм. дело 12273/2020 г. по описа на Софийския районен съд Наказателно отделение, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 06.04.2021 г. до окончателното му изплащане. С решението в обжалваната му част, частично е уважен предявеният от Б. Чорбаджийски срещу Областна дирекция на МВР Русе, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като Областната дирекция е осъдена да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000, 00 (три хиляди) лв. от общо претендираното от 5001 лева., причинени й в резултат на незаконосъобразен административен акт Заповед за задържане на лице, рег. 225зз-1238/10.09.2020 г., издадена от К. Костадинов, старши полицай при 01-Районно управление (РУ) на Областна дирекция на МВР Русе, отменена с влязло в сила Решение 5 по адм. дело 12273/2020 г. по описа на Софийския районен съд Наказателно отделение, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 06.04.2021 г. до окончателното му изплащане, като искът на Чорбаджийски е отхвърлен в останалата му част за сумата над 3 000, 00 (три хиляди) лв. до пълния предявен размер от 5001, 00 (пет хиляди и един) лв. Със същото решение, съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът е осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 10, 00 (десет) лв., а ищцата е осъдена да заплати на ответника 90, 00(деветдесет) лв. юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Сочи, като основания за отмяната му, тези по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява становище, че в случая, не е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като е налице само първия от елементите отменен, като незаконосъобразен, административен акт, като ищцата не се е справила с доказателствената тежест в исковия процес по ЗОДОВ. Поддържа, че Чорбаджийски сама е допринесла, чрез действията си, за настъпването на евентуални неблагоприятни за нея последици, като е налице самопричиняване, тъй като лично е информирала или коментирала случая на задържането си с колеги и приятели. Счита, че съдът е обсъдил в обжалваното решение декларативно, лаконично и общо възраженията му за съпричиняване, без да се мотивира защо не ги приема. Твърди наличие на писмени доказателства по делото в подкрепа на тези възражения. Твърди също липса на мотиви за пълното кредитиране в първоинстанционното производство на свидетелските показания за доказване причиняването на твърдените неимуществени вреди. Подчертава, че свидетелите на ищцата не са специалисти и не могат да дават оценка за психическото и емоционалното й състояние. Според касатора не са представени нужните медицински документи за доказване на настъпила при Чорбаджийски [състояние] нито доказателства, от които категорично да може да се направи извод, че общественото и социалното й положение са били засегнати от отменената заповед. Навежда доводи, че присъденото й обезщетение е в силно завишен размер, неотговарящ на критерия за справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и на съдебната практика по аналогични случаи. По изложените съображения иска отмяната на обжалваното решение и уважаване на подадената касационна жалба. В условия на евентуалност иска постановяване на съдебно решение, с което размерът на присъденото обезщетение се намали. Претендира присъждане на сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, ако същият се представлява от адвокат и уговореният хонорар надхвърля минималния размер за съответния вид правна помощ, съобразно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът Б. Чорбаджийски с адрес в София, [улица], в писмен отговор, подаден чрез упълномощен представител адв. Д. Бозаджиев, оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска оставяне в сила на атакуваното решение. Претендира направените в производството пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред Административния съд София-град е образувано по искова молба на Б. Чорбаджийски с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за осъждането на Областна дирекция на МВР Русе да й заплати обезщетение в размер на 5001, 00 (пет хиляди и един) лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, отрицателни емоционални преживявания, стрес, злепоставяне и уронване на доброто й име пред близки, приятели, колеги и познати, причинени й в резултат на незаконосъобразен административен акт Заповед за задържане на лице, рег. 225зз-1238/10.09.2020 г., издадена от К. Костадинов, старши полицай при 01-РУ на Областна дирекция на МВР Русе, отменена с влязло в сила Решение 5 по адм. дело 12273/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 06.04.2021 г. до окончателното му изплащане. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 10.09.2020 г., около 8.00 ч. сутринта ищцата се срещнала в центъра на София със свои познати, с които имали намерение да вземат участие в организираните протести срещу тогавашното управление, провеждащи се в пространството между сградите на Президентството, Министерски съвет и Народното събрание. На контролния пункт до кръстовището на ул. Съборна и ул. Леге в раницата на Б. Чорбаджийски е открит спрей. Ищцата, заедно с други протестиращи е качена в полицейски автомобил и закарана в арестните помещения на 1-РУ Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при МВР, намиращи се на бул. Шипченски проход . Там й е връчена заповед за задържане за срок от 24 часа, издадена от служителя на ответника старши полицай К. Костадинов. По време на задържането й, което съдът приел, че се е осъществило в периода от 08:30 ч. до 14:00 ч., ищцата пребивавала в помещение с други задържани, всички мъже. В това помещение периодично идвали полицейски служители, които правили обиски на задържаните и им обяснявали, че чакат разпореждания от Прокуратурата. Тя също била обискирана, а спреят й иззет като веществено доказателство . Първоинстанционният съд, по искане на ответника, приел по делото, като доказателство писмо от МВР дирекция Пресцентър и връзки с обществеността (ДПВО) относно информация, публикувана на 10, 11 и 12 септември 2020 г. на Интернет страницата на ДПВО. От него, е приел за установено, че името на ищцата не е посочено, но е съобщено, че са задържани петима мъже и една жена , като от чантата на [възраст] жена е иззет нож. На следващо място съдът установил, позовавайки се наЗаповед 8121з-969/05.09.2020 г. и Заповед 8121з-972/08.09.2020г. на главния секретар на МВР, Заповед 336з-1863/08.09.2020 г. на директора на Областна дирекция на МВР Русе и Заповед за командироване на старши полицай К. Костадинов, рег. 336зк-569/08.09.2020 г. по описа на Областна дирекция на МВР Русе, че служителят на МВР, издал отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, е бил командирован за три дни от 09.09.2020 г. до 11.09.2020 г. в София, със задача - опазване на обществения ред в Столицата, във връзка с протести, в съвместна дейност със СДВР. По делото пред първоинстанционния съд, по искане на ищцата, са допуснати гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели Г. Бачев и М. Симеонов. От техните показания съдът приел за установено, че Чорбаджийски е задържана на влизане на протеста на проверовъчния пункт, без да й бъде обяснено за какво, като част от полицаите не са се легитимирали и не са имали отличителни знаци. Това се случило пред множество хора. Качили са я на камионетка заедно с други хора и я отвели в 1-РУ СДВР. Приятелите и съпругът й я видели отново около 15.00 ч. на същия ден, когато излязла от там. Имало много хора в това число и преса. По искане на ответника, като свидетел в първоинстанционното производство, е разпитан полицейският орган, издал отменената заповед за задържане старши полицай К. Костадинов, а така също Л. Лазарова служителят, извършил обиск на ищцата. На база на показанията на Костадинов, съдът установил, че белезници на ищцата не са поставяни от него след установяването, че същата притежава спрей тя била качена на площада в камионетката и откарана в 1-РУ СДВР. По-късно бил извикан да състави заповедта, след което си тръгнал. При така установеното от фактическа страна, съдът приел, че искът е допустим, като предявен срещу надлежен ответник юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт. Счел за изпълнено условието по чл. 204, ал. 1 АПК. Посочил, че вредите се претендират от акт, издаден при упражняване на административна дейност заповед, която е отменена по предвидения в закона ред с влязло в сила съдебно решение. По същество, административният съд е преценил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана по основание и частично основателна по размер до присъдената сума от 3 000, 00 (три хиляди) лв. Изложил подробни съображения, с които мотивирал извода си за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Аргументирал се, че незаконосъобразното ограничаване на правото на придвижване и престоят в полицейското управление обективно водят до негативни последици върху емоционалното, психическо и физическо състояние на задържаното лице. Отхвърлил, като неоснователни, доводите на ответника, че след като името на ищцата не е съобщено от пресцентъра на МВР, то не са й причинени вреди. Кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетелиГ. Бачев и М. Симеонов, че вследствие на незаконното задържане, Чорбаджийски се чувствала [заличен текст]. Приел за установено, че в резултат от задържането й, се е породило негативно въздействие в социалния и професионалния й живот. Ищцата се изолирала, спряла да излиза навън и се затворила в себе си, което се отразило негативно на работата й и личните й отношения. Формирал извод, че по време на задържането й и след това Чорбаджийски е претърпяла неимуществени вреди. Допълнил, че възраженията на ответника, че свидетелите не са специалисти и не могат да дадат оценка на психическото и емоционалното й състояние, са несъстоятелни, тъй като това състояние се характеризира с външни прояви, на които свидетелите са присъствали. Допълнил, че неправомерното задържане на ищцата несъмнено има негативно отражение върху психическото й състояние. Съобразил, че негативните й емоционални изживявания се засилили още повече от факта, че за задържането е излязла информация в медиите, в която макар и по делото да не е доказано, че е споменато името й, е станала достояние на близки и познати, което е уронило престижа и името й. Счел, че е налице и третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника причинно-следствената връзка между незаконосъобразната заповед за задържане и неимуществените вреди доказаните психически/ душевни страдания. Мотивирал се, че ако незаконосъобразният административен акт не беше издаден, ищцата нямаше да претърпи описаните негативни преживявания. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди, административният съд съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Отчел характера на причинените страдания, интензитета и времетраенето им(за срок по-малък от 24 часа), а така също обективното състояние на ищцата и периода, в който неправомерното задържане е осъществено. Обърнал внимание, чеотразяването на ареста в медиите и интереса към него, макар и да не било споменато името на Чорбаджийски, е довело до допълнителни негативни емоции у нея. Съобразил, че ищцата не е попадала в подобна ситуацияпреди и не е задържана. Мотивиран така, преценил като справедлив размер на обезщетяване в конкретния случай сумата от 3 000, 00 (три хиляди) лв. Отхвърлил претенцията на ищцата за сумата над 3 000, 00 (три хиляди) лв. до пълния предявен размер от 5 001, 00 (пет хиляди и един) лв. Предвид, преценката за частична основателност на иска, съдът уважил и иска за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за неправомерно задържане 06.04.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно относно присъдения размер на обезщетението. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от отменената като незаконосъобразна заповед за задържането на Чорбаджийски, с която й е наложена принудителна административна мярка задържане за срок от 24 часа при реално осъществено такова от 8.15 ч. на 10.09.2020 г. до 14.00 ч. на същия ден (заповед за задържане на лице, л. 26 от адм. дело 4926/2021 г. по описа на Административния съд София-град). Неоснователно в касационната жалба на ОД на МВР Русе се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Въз основа на събраните по делото доказателства, правилна е преценката на съда, че ОДМВР-Русе е надлежният ответник. Спецификата в случая е, че лицето, издало отменената заповед за задържане, е служител на ОДМВ-Русе, а задържането е на територията на гр. София, която е в териториалната компетентност на СДВР. С оглед установената специфика, административният съд правилно и в изпълнение на задължението си по чл. 205, ал.2 АПК, с разпореждане от 26.05.2021г., е дал указания на ответника и на трето, неучастващо по делото лице- СДВР да представят доказателства за командироването на лицето, издало незаконосъобразната заповед за задържане. Във връзка с тези указания са представени документи (изброени в първоинстанционното решение), от които се установява, че полицаят, издал отменената заповед за задържането на ищцата, е служител на ОДМВР -Русе и е командирован от директора на тази дирекция за времето от 09.09.20г. до 11.09.20г. в гр. София, с цел - опазване на обществения ред в гр. София в съвместна дейност със СДВР във връзка с провеждането на протестни мероприятия. Следователно, възложената задача и изборът на служители за изпълнението й ( в това число и на служителят, издал незаконосъобразната заповед), са направени от директора на ОДМВР-Русе, която поради тези обстоятелства е персонифицираната дирекцията - надлежен ответник по иска по чл. ЗОДОВ. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищцата във връзка с отмяната на заповедта, с която то е направено. Задържането на ищцата, освен че е ограничило свободата й за периода, през който е бил задържана, несъмнено е повлияло върху емоционалното й състояние, причинявайки й стрес. Самият факт на задържането, фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване и изваждането му от нормалната ежедневна среда предполага настъпването на притеснение и психическо напрежение състояния, присъщи за подобно събитие. Ищцата е ангажирала и доказателства по делото (свидетелски показания), от които се установява, че и след периода на фактическото й задържане, е преживявала стреса от него. Решаващият съд обосновано е приел наличието на причинна връзка между претърпените от Чорбаджийски неимуществени вреди и нейното неправомерно задържане. Съображенията на съда по този въпрос напълно се споделят от касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като основателно възражението в касационната жалба, за неправилност на решението относно присъдения размер на обезщетението от 3 000, 00 (три хиляди) лева. На първо място следва да се посочи, че нито в исковата молба, нито в хода на производството, ищцата е индивидуализирала с дати периода на претенцията си. Процесният период не е индивидуализиран с начална и крайна дата и в решението на първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция, преценявайки обстоятелствената част на исковата молба, приема, че процесният период е с начална дата 10.09.2020г.( датата на задържането) и с крайна дата 20.05.21г.( датата на подаване на исковата молба) Касационният състав преценява като завишен присъдения размер на обезщетението. Обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде адекватно на обема им, който се измерва чрез интензитета, периода през който са търпени вредите и обективното здравословно състояние на засегнатия от тях гражданин. В случая, при определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че периодът на фактическото задържане е бил по-малко от 6 часа. Именно през тези часове - на фактическото задържане интензитета на претърпените негативни емоционални преживявания на ищцата, е бил най-силен. За определянето му обаче, следва да се вземат предвид и обстоятелствата, че ищцата не е пренощувала в помещението за задържане, т.е. не е била задържана в тъмните часове на денонощието, когато сетивността за негативните емоции се изостря, както и че тя е била задържана и с други протестиращи, т.е. не е била сама, което до известна степен намалява стресът от случващото се. По делото не е твърдяно, през този период ищцата е страдала от заболявания, които да водят до допълнителни неудобства за нея и изостряне на чувствителността й. При така посочените обстоятелства, за часовете на фактическото й задържане, касационната инстанция преценява като справедлив размер на обезщетението, сумата от 550 лева. За останалата част от процесния период се установява от разпита на свидетелите Бачев и Симеонов, че ищцата се е изолирала и е имала уплах да излиза от вкъщи и особено при разминаване с полицаи. По делото не са ангажирани доказателства обаче, че е било разгласено задържането й, и това е станало именно от служители на ответника. При тези обстоятелства за останалата част от процесния период, размерът на обезщетението се определя на 500 лева. Тоест, общият размер на обезщетението за претендирания период е 1050 лева, до който следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд, а за разликата до присъдения размер от 3000 лева решението следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли като неоснователен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия