Решение № 3435 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8200/2010 г.

Решение № 3435 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8200/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Варна, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Игнатов, срещу Решение № 97 от 08.04.2010 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, Втори състав, постановено по адм. д. № 1203/06 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 120/10.11.2005 г. на Началника на Митница Варна, потвърдено с Решение № Д/4424-00165/10.05.2006 г. на Директора на РМД Варна, в частта му в която "Първа Източна Международна Банка" АД, сега "Интернешънъл Асет Банк" АД гр. София е задължена солидарно с "Билгигруп" АД гр. Етрополе да заплати сумата от 215604 лв. от които мито - 165988 лв. и ДДС 49616 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща сума до определения в банкова гаранция изх. № 189/26.06.2003 г. размер за възникнало в определения в гаранцията срок митническо задължение. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Интернешънъл Асет Банк" АД гр. София. Ответникът по касационната жалба - "Интернешънъл Асет Банк" АД, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Желязкова оспорва същата. Претендира потвърждаване на атакуваното решение. Заинтересованата страна - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Заинтересованата страна - Директорът на Агенция "Митници" не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред ВОС е било постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 120/10.11.2005 г. на Началника на Митница Варна, потвърдено с Решение № Д/4424-00165/10.05.2006 г. на Директора на РМД Варна, в частта му в която "Първа Източна Международна Банка" АД, сега "Интернешънъл Асет Банк" АД гр. София е задължена солидарно с "Билгигруп" АД гр. Етрополе да заплати сумата от 215604 лв. от които мито - 165988 лв. и ДДС 49616 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща сума до определения в банкова гаранция изх. № 189/26.06.2003 г. размер за възникнало в определения в гаранцията срок митническо задължение. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: На 26.06.2003 г. в МП "Варна Запад" към Митница Варна деклараторът и получател на стоките "Билгигруп" АД е предявил за оформяне на режим на внос стока: сурова захар от захарна тръстика, предназначена за рафиниране - насипно 1000000 кг. нето тегло, внос от Куба, представена с митнически манифест ММ 2002/416/03052003. За стоката е била подадена митническа декларация, регистрирана като опростена под № ОЕАД 2002/4-1079/26062003 придружена с нормативно определените документи по вноса: фактура № 0022223/24.04.2003 г., договор за продажба на насипна нерафинирана захар № BIL 02- 1047/09.09.2002 г., коносамент от 27.03.2003 г. и банкова гаранция изх. № 189/26.06.2003 г. на Първа източна Международна банка АД /сега "Интернешънъл Асет Банк" АД/. Видно от представения ОЕАД № 2002/4- 1079/26062003 стоката е описана като "сурова захар от захарна тръстика" и декларирана в клетка 33 с тарифен номер 170111100, за който номер е предвидена тарифна квота за 2003 г., като с подаването на тази митническа декларация е направено искане за ползване на тарифна квота. С писмо изх. № Б47-0600/27.06.2003 г. е бил даден еднодневен срок на "Билгигруп" АД за писмени възражения и доказателства и поради тяхното не постъпване митническите органи определили митническата стойност на стоката при цена от 215 usd/mt. Поради причина че исканата тарифна квота не била предоставена, държавните вземания по цитираната митническа декларация били определени въз основа на така определената митническа стойност - 359742 лв. и при ставка мито 50% за тарифен номер 170111100 съгласно Митническа тарифа на Р България за 2003 г. Поради горното действителната митническа стойност на стоките по ОЕАД 2002/4-1079/26062003 в размер на 359742 лв. е по-висока от тази, вписана в клетка 45 на ЕАД и сумите за преизчислени мито и ДДС, изчислени при ставка мито 50% са дължими на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ вр. чл. 58, ал. 2 от ЗДДС /отм./. Видно от представената по административната преписка банкова гаранция изх. № 189/26.06.2003 г. на "Първа Източна Международна банка" АД горните задължения са били обезпечени заедно с лихвите върху тях до сумата от 216000 лв., като банковата гаранция е издадена от банката и е приета от Началника на Митническо учреждение МП Варна Запад на 26.06.2003 г. Митническият орган е определил, че така длъжници за плащане на възникналото задължение са: съгласно чл. 202, ал. 1, т. 1 от ЗМ "Билгигруп" АД Етрополе в качеството му на декларатор и съгласно чл. 816, ал. 3 и ал. 4 от ППЗМ "Интернешънъл Асет Банк" АД София, правоприемник на "Първа Източна Международна Банка" АД. С влязло в сила решение на ВОС № 534/25.07.2008 г. по адм. дело № 1138/2006 г., потвърдено с решение № 4997/14.04.2009 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 11740/2008 г. е отхвърлена жалбата на "Интернешънъл Асет Банк" АД София за опрощаване на митни сборове по ОЕАД № 2002/4-1079/2003 г. т. е. налице са възникнали вземания по тази декларация. От оригинала на посочената по-горе декларация се установява че тарифната квота по т. 30 "сурова захар от захарна тръстика" не е изчерпана и искането за внос с намалено мито може да се удовлетвори в размер на 1000000 кг. Предвид влязло в сила съдебно решение по отношение на този въпрос, в настоящото производство той не следва да бъде изследван. Спорният въпрос, на който е отговорил съда е дали следва да се ангажира отговорността на банката за възникналите митнически задължения на "Билгигруп" АД по силата на издадената от нея банкова гаранция. Установява се, че на 26.06.2003 г. "Първа Източна Международна Банка" АД София - клон Варна е станала поръчител пред надзорното митническо учреждение - РМД Варна, МП "Варна Запад" до сумата от 216000 лв. за обезпечаване задължението на вносителя - "Билгигруп" АД, което задължение представлява обезпечение на дължими публични държавни вземания като главно задължение, както и разноски и други вземания, породени от приемането от надзорното митническо учреждение на ОЕАД за квота № 2002/4-1079/26.06.2003 г. за внос на 1000 мт сурова захар. Видно от банковата гаранция е, че банката се е задължила да изплати безусловно и неотменяемо, солидарно с длъжника при първо писмено поискване от страна на началника на МП "Варна Запад" сумата до определения в гаранцията размер за възникнало при вноса на гореописаната стока задължение. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 807 от ППЗМ, предвид на която, когато митническите разпоредби не определят точно вида и формата на обезпечението, митническите органи допускат обезпечаване само с депозит в пари или с банкова гаранция за митнически цели. В настоящия случай митническите органи са допуснали обезпечение с банкова гаранция. В разпоредбата на чл. 816, ал. 1 от ППЗМ е дадено легално определение на понятието банкова гаранция за митнически цели - договор за поръчителство между гарантиращата банка и митническото учреждение. По силата на този договор банката се задължава да изплати безусловно и неотменяемо, солидарно с посочения в нея длъжник при първо писмено поискване от страна на длъжностното лице по ал. 2, сумата до определения в гаранцията размер за възникнало в определения в гаранцията срок митническо задължение. Отделните елементи на фактическия състав на договора за банкова гаранция се съдържат в останалите разпоредби на чл. 816 от ППЗМ. Един от тях се съдържа в ал. 2 от посочения законов текст, съгласно която договорът се сключва с писменото приемане от съответния началник на митническото учреждение според мястото, където възниква или може да възникне митническо задължение, на адресираната до митническото учреждение от банката банкова гаранция за митнически цели - с писмо с обратна разписка или по друг доказуем начин. По силата на чл. 816, ал. 2 от ППЗМ договорът за банкова гаранция за митнически цели се сключва с писменото приемане от съответния началник на митническо учреждение. От доказателствата по делото се установява, че банковата гаранция не е подписана от директора на РМД Варна като митническо учреждение, а от трето лице, за чиято представителна власт не са били ангажирани доказателства. След като договорът за банкова гаранция не е бил приет писмено от съответния началник на митническо учреждение, респективно липсват доказателства за компетентност на лицето, подписало под приел, то следва извода, че няма правно валидно изразена воля от страна на РМД Варна за приемане на издадената от "ПИМБ" АД банкова гаранция. Това води до липсата на едни от съществените елементи на фактическия състав по сключване на договора за банкова гаранция за митнически цели, което води и до липса на валидно сключен договор. Наличието на такъв договор е правното основание за ангажиране отговорността на банката да заплати митническото задължение солидарно с посочения от нея длъжник. Съдът правилно е приел, че не следва служебно да изследва кой е подписал договорът за банкова гаранция от страна на надзорното митническо учреждение и дали подписалото го лице е със съответната, компетентност за това. Съдът е разгледал и разпоредбата на чл. 202, ал. 1, т. 1 от ЗМ, която гласи, че длъжник за плащане на митническото задължение в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 1, 2 и 9 и чл. 200, ал. 1, т. 1 и 3 е деклараторът, а при косвено представителство длъжник е и лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация. Когато митническата декларация за поставяне под режим е изготвена въз основа на информация, която води до частично или пълно несъбиране на дължимите вносни митни сборове, длъжник за плащане на митническото задължение е и лицето, предоставило необходимата информация за изготвяне на декларацията и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че информацията не отговаря на истината. В разпоредбата на чл. 202, ал. 2 от ЗМ е предвидено, че когато са налице няколко длъжника, те отговарят солидарно. От тълкуването на нормата се стига до извода, че се касае за длъжниците изброени в предходната алинея, а жалбоподателят не попада в кръга на визираните в чл. 202, ал. 1, т. 1 - т. 6 лица. Банката по смисъла на ЗМ не е нито декларатор, нито лица, за чиято сметка е изготвена митническата декларация. Установява се, че декларатор по изготвената ОЕАД № 2002/4-1079/26.06.2003 г. е "Билгигруп" АД, в чиято полза е и изготвена процесната декларация. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не се констатира неправилно приложение на материалния закон. С оглед на изложеното, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение