Решение № 58 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9446/2024 г.

Решение № 58 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9446/2024 г., II о., докладчик съдията Радостин Радков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на "ПОЛИГРАФСНАБ" АД, ЕИК 121008818, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район "Изгрев", ул. "Тинтява" № 100, представлявано от Ц. Н. К., чрез процесуалния му представител адв. Д. Алексиев, срещу Решение № 6193 от 23.05.2024 г., постановено по адм. дело № 10655/2023 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 652 по Протокол № 25, т. 27 от 17.12.2020 г. на Столичния общински съвет. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на разглеждане на делото, необоснованост с оглед на събраните доказателства и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, както и присъждане на съдебно – деловодни разноски за две инстанции. В съдебно заседание, чрез адв. Алексиев, поддържа касационната жалба. Ответникът – Столичен общински съвет, в съдебно заседание и в представени писмени бележки, чрез юрк. М. Механджиева, моли касационната жалба да бъде отхвърлена и първоинстнационното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "ПОЛИГРАФСНАБ" АД, против Решение № 652 по Протокол № 25, т. 27 от 17.12.2020 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен проект за ПУП - изменение на план за регулация и застрояване за обезпечаване на "велосипедна алея от ВТУ "Тодор Каблешков" до гара "Пионер", райони "Изгрев" и "Слатина" с придружаващите го схеми по части "Паркоустройство и благоустройство" и "Вертикална планировка" в частта му относно недвижими имоти с идентификатори 68134.803.3976, 68134.803.3977 и 68134.803.3979, в съответните им части, включени в обхвата на новосъздадените урегулирани поземлени имоти: УПИ IV "за детско заведение", УПИ VII-3977, 3979 "за ОО и озеленяване" и УПИ X "за велосипедно, пешеходно движение и озеленяване" от кв. 1. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в нормативно установената форма, съдържа и задължителните реквизити предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е съответен на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореният акт е постановен от компетентен орган – Столичен общински съвет в пределите на предоставената му власт - съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗУТ и чл. 21, ал. 1 във връзка с ал. 7 от Закона за общинската собственост. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат не само в него, но и в документите, предхождащи издаването му. Спазени са административно - производствените правила, а именно: издадена е заповед за допускане на изработване на ПУП от компетентния орган - главния архитект на София. Изработеният проект е разгледан и приет от ОЕСУТ след изпълнение на процедурите по обявяване, служебни предложения и становища от ОЕСУТ. Оспорващото дружество се е възползвало възможността да депозира писмено възражение, което е било разгледано на заседанието на ОЕСУТ и е оставено без уважение, тъй като исканото изменение на уличната регулация около кв. 1 не е предмет на устройствената процедура. Неоснователно е твърдението на оспорващото дружество, че с оспореното съдебно решение са съществено нарушени неговите процесуални права и основни правни принципи и норми, тъй като преди година в портала за електрони услуги, в терена разположен северно от "Полиграфснаб" АД са се появили чисто нови имоти с номера 68134.803.4181, 68134.803.4182 и 68134.803.4191 и границите на тези имоти били напълно различни от тези, които съгласно определение на ВАС, представляват предмет на делото. Предмет на спора, съгласно влязло в сила определение № 10105/09.11.2022 г. на ВАС по адм. дело № 9625/2022 г. е решение № 652 по протокол № 25, т. 27 от 17 декември 2020 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен проект за ПУП - изменение на план за регулация и застрояване за обезпечаване на "Велосипедна алея от ВТУ "Тодор Каблешков" до гара "Пионер", райони "Изгрев" и "Слатина", с придружаващите го схеми по части "Паркоустройство и благоустройство" и "Вертикална планировка", в частта му относно недвижими имоти с идентификатори 68134.803.3976, 68134.803.3977 и 68134.803.3979, в съответните им части, включени в обхвата на новосъздадените урегулирани поземлени имоти: УПИ IV "за детско заведение", УПИ VII-3977, 3979 "за ОО и озеленяване'' и УПИ X "за велосипедно, пешеходно движение и озеленяване" от кв 1". За тези имоти в последствие е било извършено изменение на Кадастралната карта с проект от 2023 г. за промяна на собственост без геометрия по заявление на собствениците на имотите, а именно държавата и НКЖИ. По действаща към момента КК са съществуващи ПИ с идентификатори 68134.803.4191, 68134.803.4181, 68134.803.4182 (стари идентификатори 68134.803.3976, 68134.803.3977 и 68134.803.3979 преди изменение на КККР). Жалбоподателят "Полиграфснаб" АД е заинтересувано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ като собственик на имот 68134.803.460 по КККР на район "Изгрев", УПИ 11 - 460 "за чисто производство, складове и администрация", кв. 1, м. НПЯ "Червена звезда" - съседен на поземлени имоти с идентификатори 68134.803.4191, 68134.803.4181, 68134.803.4182 (стари идентификатори 68134.803.3976, 68134.803.3977 и 68134.803.3979 преди изменение на КККР), попадащи в УПИ IV "за озеленяване и ж. п. ареал" от кв. 1, м. НПЯ "Червена звезда" - предмет на изменение в оспорената част на плана. Изменението на процесните УПИ, както и изменението на имотите по Кадастрална карта не засяга пряко интересите на жалбоподателя, тъй като не води до изменение на границите на собствените му имоти, предназначението, параметрите на застрояване и др. При издаване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон, както правилно е установил Административен съд София - град. Оспореният административен акт е издаден при наличието на основанията визирани в чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Нуждата от изграждане на велоалея и обособяването на урегулирани поземлени имоти с функция "3а велосипедно пешеходно движение и озеленяване", както и за обекти с нискоетажно застрояване с обществено обслужваща функция (за детска градина) е и основанието за служебно възлагане изработването на проекта за ПУП. Изменението на ПУП не противоречи на ОУП на СО. Неоснователно е оплакването на касатора че процесното УПИ попада в устройствена зона "Тти". Видно от приложената по делото графична част към ОУП на СО за 2009 г. процесното УПИ не попада в устройствената зона "Тти - Терени за транспортна инфраструктура". Видно от отразеното за тази зона в публикувания на интернет страницата на Столична община ОУП - за тази зона е налице отбелязване " липсват данни". По отношение на новосъздаденото УПИ са приложими параметрите на устройствена зона "ЖМ", като предвиденото застрояване е съобразено със изискванията на Наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 110, ал. 1 и чл. 112, ал. 1 от ЗУТ с ПУП се определят структурата на територията, устройствените зони и mepumopuu c устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот. ПУП определя предназначението на конкретен поземлен имот, но в рамките на вече предвиденото предназначение на територията, обхващаща този имот според ОУП. При постановяване на оспореното решение административният орган законосъобразно се е възползвал от законовата възможност, при наличието на съществени промени в обществено - икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът и при одобряване или изменение на кадастралната карта за урегулираната територия, след приемането на ОУП за територията на Столична община, да измени действащ ПУП по реда на чл. 134 от ЗУТ в съответствие с предвижданията на ОУП. Неоснователни са и доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил по същество твърдяното от него противоречие с нормите на чл. 26, ал. 3, т. 3 и т. 7 от Наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Правилно съдът е посочил в мотивите на решението си, че цитираната наредба регламентира нормите при проектиране на сградите на училищата, детските градини и детските ясли, което не е предмет на градоустройствената процедура оспорена в настоящото съдебно производство. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните за спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касаторът дължи на Столична община такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение