Решение № 14223 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2009 г.

Решение № 14223 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и Карло Андреев Луканов срещу решение № 1125 от 5.12.2008 г., постановено по адм. дело № 2545/2008 г. от Административен съд - София-град (АССг), с което е отменено решение № я ДС (26.04.2008 г. И в двете касационни жалби се навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да потвърди решение № я ДС 13 445 от 26.03.2008 г. на директора на Столична дирекция "Полиция". Ответницата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационните жалби и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от активно легитимирани страни в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № я-ДС (13445 от 6.03.2008 г. на Директора на Столична дирекция "Полиция", с което на основание чл. 45 ЗБДС е отказал издаване на български документ за самоличност - паспорт на малолетната българска гражданка Мария Карлова Луканова поради липса на съгласие от страна на бащата Карло Андреев Луканов и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата се от закона форма, но при издаването му са били нарушени административнопроизводствените правила и материалния закони. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилно в обжалваното решение е констатирано, че при издаване на акта е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 АПК, като административният орган не е изчерпал възможностите, предвидени в закона за уведомяване на заинтересованата страна - Карло Луканов - баща на детето Мария Карлова Луканова, на което е поискано издаване на паспорт от майката Лилия Иванова Манова. По този начин административният орган не е установил налице ли е съгласие от страна на бащата за издаване на паспорта или не. Правилно съдът е приел, че в случая основанието посочено в обжалваното пред него решение - липса на съгласие от страна на другия родител за издаване на паспорт на малолетното дете не е било налице при издаването му. В случая органът без да изпълни задълженията си да уведоми всички известни заинтересовани страни за започналото административно производство и да изясни относимите факти - в случая дали е налице или не съгласие на другия родител за издаване на паспорта е отказал издаването на такъв, приемайки че липсва съгласие. Правилно съдът е приел, че при така установената фактическа обстановка позоваването от страна на органа на чл. 45 ЗБДС (сега ЗБЛД, в редакцията му, действала към момента на постановяване на решението) и тълкуването й, че е необходимо присъствие на двамата родители при подаване на заявлението за издаване на паспорта на малолетното им дете е неправилно. Липсата на съгласие на един от родителите не е абсолютно основание за отказ да се издаде паспорт на малолетно дете (забрана за напускане на страната), за разлика от основанията по чл. 75 от закона. Фактическият състав, даващ право на органа да откаже издаването на паспорт, изисква и наличието на поне още едно обстоятелство, което застрашава държавната сигурност или обществения ред, или здравето, или правата и свободите на други граждани. Това са изчерпателно изброените в чл. 35, ал. 1 от Конституцията и чл. 33, ал. 3 от ЗБДС цели, с оглед на които може да бъде ограничено основното право на гражданина да напуска и да се завръща в страната. По делото не се изтъкват обстоятелства от такъв вид и не е установено наличието на същите. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая е била неприложима нормата на чл. 11, ал. 8 от ПИБДС, тъй като същата регламентира хипотези, когато единият от родителите отсъства, което в случая не е налице, но органът е длъжен да събере всички данни, свързани с личността и положението на детето, да изпълни изискванията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересуваните лица съгласно императивното изискване на чл. 35 от АПК и да се произнесе по искането като се ръководи от интереса на детето. Нарушаването на тези изисквания съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение