Решение № 11083 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. В. К. срещу решение 355/13.03.2025 г., постановено по адм. дело 1255/2024 г. на Административен съд София-област /АССО/, с което е отхвърлен предявения от К. срещу Административен съд София - град иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 24 300 лева, за периода от 18.12.2023 г. до датата на подаване на исковата молба /10.01.2024г./. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационните отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на исканото обезщетение. Ответникът Административен съд София - град в отговор на касационната жалба чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Подадена е и частна жалба от Г. К. срещу разпореждане 659 от 27.03.2025 г. по адм.дело 1255 от 2024 г. по описа на АССО. Счита, че съдът е нарушил правото му на достъп до съд и е налице злоупотреба с правото. Иска отвод на решаващия съдебен състав. По частната жалба не е подаден отговор от ответната страна поради липсата на уведомяване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Частната жалба също е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното разпореждане, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество касационната и частната жалба на Г. К. са неоснователни. Производството пред АССО е образувано по иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от Г. В. К., понастоящем в Затвора [населено място], против Административен съд София-град за обезщетение в размер на 24 300 лева, за периода от 18.12.2023 г. до датата на подаване на частната жалба /10.01.2024г./, за причинени неимуществени вреди причинени от определение без номер от дата 18.12.2023 г. по адм.дело 11039 от 2023 г. по описа на АССГ, с което на К. било отказано освобождаване от държавна такса и превод от български на руски език. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АССО е отхвърлил изцяло предявения иск като недоказан и неоснователен. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че предявеният по чл. 2в, ал. 1 във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК. Съдът е приел, че не е допуснато нарушение на правото на ЕС. Ищецът не е лишен от ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес, нито са нарушени негови граждански права. Неимуществените вреди не са в причинно-следствена връзка с отказа да му бъде предоставен превод и от неосвобождаването му от дължимата държавна такса, поради което съдът е обосновал извод, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответната страна. По горните съображения административният съд е отхвърлил иска изцяло като неоснователен и недоказан. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, Трето отделение споделя изцяло мотивите изложени от АССО, предвид което препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК и не следва да ги преповтаря. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Към този ред за разглеждане препраща нормата на чл. 2в ЗОДОВ (нова, ДВ, бр. 94 от 2019 г.). От своя страна, разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност Съюзът, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите - членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. В случая, както правилно е приел решаващият съд, не е допуснато нарушение на правото на ЕС. Не е налице първата предпоставка нарушена правна норма на правото на Европейския съюз. В конкретния случай ищецът сочи като нарушени норми на ЕКЗПЧ и ХОПЕС, които са основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. В своята практика СЕС е разяснил, че всеки орган на държавна власт (вкл. органите на съдебната власт) е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции. В чл. 47 ХОПЕС е закрепено основното право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Изискването за независимост на съдилищата спада към основното съдържание на правото на ефективна съдебна защита и на основното право на справедлив съдебен процес, което има кардинално значение като гаранция за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в чл. 2 ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава . В решение на СЕС по съединени дела C-585/18, C-624/18 и C-625/18 е даден отговор относно изискването за независимост, като в т. 121 и т. 122 е разяснено, че то включва два аспекта. Първият аспект, който е външен, изисква съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения. Вторият аспект, който е вътрешен, е свързан с понятието за безпристрастност и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма. В случая, по отношение на твърдяното допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на съда, не се установява ищецът К. да е лишен от ефективни правни средства за защита. Не се установява, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на Г. К.. Безспорно е установено, че Г. К. е сезирал Административен съд София град с искова молба, по която е образувано адм.д.11039/2023г. по описа на АССГ. Ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса за образуване на административно дело, да му бъде осигурен преводач от руски на български език, както и да му бъде предоставена правна държавна помощ. Административен съд- София град се произнася с определение без номер от 18.12.2023г. по адм.д.11039/2023г. по описа на този съд, с което оставя без уважението исканията на К.. Срещу това определение е подадена частна жалба. С Определение 3752/10.04.2024г., постановено по адм.д. 543/2024г. по описа на АССГ , касационен състав на АССГ е отменил определение без номер от 18.12.2023г. по адм.д.11039/ 2023г. по описа на АССГ и определение от 12.02.2024г. на АССГ по същото дело, в частите, с което е оставено без уважение искането на К. да бъде освободен от внасяне на държавна такса за разглеждане на искането му по чл.276 от ЗИНС и за разглеждане на частната жалба. Със същото решаващият касационен състав е освободил К. от задължението му за внасяне на държавна такса за разглеждането на искането му по чл.276 от ЗИНС и за разглеждане на частната жалба и е оставил в сила определението без номер от 18.12.2023г. по адм.д.11039/2023г. по описа на АССГ в останалата му част, като е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по направеното от К. искане по чл.276 от ЗИНЗС. Решаващият състав на АССГ по адм.дело 11039 от 2023 г. е постановил Разпореждане 10467/02.07.2024г., с което съдът е отхвърлил искането на К. за прекратяване на действия на Началника на Затвора [населено място]. Установено е, че разпореждането, представляващо краен акт на това съдебно производство, не е обжалвано и е влязло в законна сила на 06.07.2024г. Видно Г. К. е упражнил правото си на искане по реда на чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, по което има постановен окончателен съдебен акт по същество. К. е упражнил и правото си на частна жалба срещу определението, с което му е отказано предоставяне на правна помощ, назначаване на преводач и освобождаване от заплащането на държавна такса. В резултат на обжалването определението е отменено частично и К. е освободен от заплащане на държавна такса. Производството по делото е продължило и, както се спомена, е приключило с окончателен съдебен акт, срещу който не е подадена жалба. С оглед горното и при липсата на един от елементите на отговорността на държавата по чл. 2в във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване наличието на достатъчно съществено нарушение на съюзни норми, води до потвърждаване на извода направен от АССО, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на държавата. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба подадена от Г. К. срещу срещу разпореждане 659 от 27.03.2025 г. по адм.дело 1255 от 2024 г. по описа на АССО, настоящата инстанция намира, че същата е неоснователна, доколкото, както се спомена и по-горе в изложението, на ищецът К. е гарантирано правото на съдебна защита на неговите права и законни интереси. Той е упражнил правото си на иск до съда, който е разгледан от независим и безпристрастен съд. Не се установяват наличие на основания за отвод по чл. 22 от ГПК на решаващия съдебен състав, с оглед на което не се констатира допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради тази причина частната жалба следва да бъде отхвърлена, като обжалваното определение също бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение