Решение № 13165 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 562/2009 г.

Решение № 13165 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 562/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Иван Григоров Игнатов от гр. София срещу решение от 06.11.2008 г., постановено по адм. дело № 6499 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения, че е постановено при съществено нарушение на процесуални правила тъй като е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че правните изводи на съда не съответстват на установените фактически обстоятелства по делото. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство, образувано по жалба на Иван Игнатов, е упражнил контрол за законосъобразност на оспорения административен акт - заповед № 4390-4 от 10.12.2007 г. на началника на 08 РПУ - СДП, постановена на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание на държавен служител в МВР. На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 година за това, че като полицейски инспектор V степен при 8-мо РПУ - СДП, категория - "Г", не е упражнил контрол върху подчинените си служители които на 27.11.2007 г не са изпълнявали служебните си задължения, което е установено при извършена проверка на началник-сектор "ООРП". Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основание предмета на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е приел за установено, че заповедта е законосъобразна и не са налице основанията за нейната отмяна, изброени в чл. 146 АПК. Обжалваното решение е правилно. Съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон, като е изложил подробни мотиви обсъждайки поотделно събраните в хода на производството доказателства. Съгласно чл. 227, ал. 1 т 6 от ППЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се налага за неупражняване на контрол над подчинени. По делото не се спори, че именно жалбоподателя е бил лицето определено за отговорник за охрана на трасето за придвижване на делегации по време на срещата на ЦЕИ в гр. София на 26.11. и 27.11. 2007 г. От приложената докладна записка изх. № 19350 от 27.11.2007 г. г. относно извършена проверка се установява, че жалбоподателят заедно със свидетелите разпитани по делото не е изпълнявал задълженията възложени му по повод плана - разстановката за охрана на трасето за придвижване на делегации. Първоинстанционния съд подробно е изследвал събраните доказателства, правилно е установил фактическата обстановка и е направил обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. В касационното производство не се представиха други доказателства, които да доведат до промяна на установеното от съда. Безспорно налице е било противоречие в свидетелските показания, но съдът е изложил мотиви кои приема за верни, като е изследвал и задълженията на жалбоподателя и ръководения от него екип във връзка с спазването на Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР. Съдът законосъобразно е приел за установено, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като дисциплинарно нарушение - неизпълнение на служебни задължения, за което се налага дисциплинарно наказание, посочено в чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР - "порицание". Законосъобразно съдът е приел за установено, че дисциплинарнонаказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя, като държавният служител е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение