Решение № 188 от 13.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1108/2011 г.

Решение № 188 от 13.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1108/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият К. В. А. чрез своя защитник е отправил до ВКС искане по реда на глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на делото, по което Видинският районен съд го е осъдил като първа инстанция, а Видинският окръжен съд - като втора. Първоинстанционната присъда - 671 от 5 октомври 2010 г. по нохд № 859/10 г., е за отправената на 4 януари 2010 г. към П. В. П. закана за убийство - престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК, за което е наложил наказание 1 г. лишаване от свобода при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Второинстанционното (въззивно) решение - 184 от 29 декември 2010 г. по внохд № 533/10 г., е постановено по жалба от името на подсъдимия и с него присъдата е потвърдена. В отправеното искане за възобновяване на делото има позоваване на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, както и на доводите, които подателят му е свързал с нарушенията на процесуалния закон; поискано е ново разглеждане на делото в първата съдебна инстанция. Искането по реда на възобновяването е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия прокурор подлежи на отхвърляне. ВКС намери, че искането е основателно поради следното. ВОС наистина е проявил небрежност при решаване на делото, която е намерила израз в пасажа от мотивите, отнасящ се до друг вид престъпление (за транспортно престъпление вместо за закана с убийство), но повърхностното му отношение личи също така в пропуска да бъда приложен чл. 2, ал. 2 НК. К. правно и санкционирайки подсъдимия, съдилищата (доколкото ВОС се е присъединил към изводите на ВРС) са пропуснали да забележат промяната в чл. 144, ал. 3 НК през 2010 г., обнародвана в ДВ, обн. 26 от 6 април с. г., според която наказанието лишаване от свобода до 6 г. е въведено именно с нея; дотогава, включително към 4 януари, когато е прието, че А. се е заканил на П., санкцията по чл. 144, ал. 3 НК е била лишаване от свобода до 3 г. или пробация. Хипотезата по чл. 2, ал. 2 НК е очевидно налице - законът по време на извършване на престъплението е един, а до влизане на присъдата в сила - друг, по-неблагоприятен за дееца, но приложението на чл. 144, ал. 3 НК в редакцията му към 4 януари 2010 г. не би могло да бъде извършено пряко от ВКС. Макар и "в полза на осъдения" (чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК), такова приложение е свързано с необходимост от проверка и за възможността да бъде приложен чл. 78а НК, която пък е в зависимост от произнасяне по съдимостта на А., като последица от единственото му предишно осъждане на глоба през 2003 г. (вж. на л. 11 от досъд. пр.; вж. също чл. 86, ал. 1, т. 3 и чл. 88а, ал. 1 НК). По тази причина всъщност нарушението на материалния закон трябва да бъде отстранено така, както се отстраняват съществените нарушения на процесуалния закон, нещо, което, от друга страна, не изисква връщане на делото за ново разглеждане непременно в първата инстанция, както настоява искателят. Ръководен от изложеното и от останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I н. о.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Блага Иванова по к. д. № 1108/11 г. Не съм съгласна, че се налага делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да бъде приложен чл. 78а НК. Считам, че при условията на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, нарушението на материалния закон може да бъде отстранено от настоящата инстанция. Въпросът за съдимостта на осъдения е изяснен, тъй като е видно, че за осъждането на "глоба" през 2003 г е приложим чл. 88а НК. В същото време, по делото има данни, касаещи останалите предпоставки по чл. 78а НК. Преминаването от един вид отговорност: наказателна, към друг, по-лек вид отговорност: административнонаказателна, винаги е в интерес на осъдения. Затова считам, че на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС може да приложи чл. 78а НК, като освободи лицето от наказателна отговорност и му наложи административно наказание.