Решение № 15498 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10045/2016 г.

Решение № 15498 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10045/2016 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ОДМВР - С., подадена срещу решение № 71 от 3.06.2016 г., постановено по адм. дело № 74/2016 г. по описа на Административен съд - С., с което по жалба на Н. Д. С. е отменена издадена от касатора заповед № 343З-159/2.02.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. О. С. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Съдът правилно е установил релевантните за спора факти, като е събрал относимите и допустими доказателства, необходими за разкриването на обективната истина по делото. Установено е, че на 7.08.2015 г. младши автоконтрольор Стойчев, по време на движение в 03:15 часа умишлено е осветил с електрическо фенерче автоматизирано техническо средство - камера 02, поставена на арматурното табло в служебния автомобил и че при осъществения контрол на пътното движение в 00:30 часа в с. К., до почивна база "Финансите", не е използвал монтираните в служебния автомобил безжични микрофони, поради което видеофайловете от извършените проверки не са придружени с аудио запис. С това свое поведение служителят на МВР виновно е нарушил Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил и правила за работа, утвърдени с министерска заповед № 8121з-197/19.02.2015 г., като извършеното нарушение на служебната дисциплина е по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, предл. трето "неизпълнение на заповеди на министъра на вътрешните работи", за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. В оспореното решение са изложени подробни мотиви, въз основа на които заповедта е отменена, които не се споделят от касационния състав. В този смисъл основателно е оплакването на касатора за нарушение на закона при постановяване на съдебния акт. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, наказващият орган е спазил изискванията при провеждане на производството по установяване на дисциплинарно нарушение и налагането на наказание. Съдът е отчел, че справка с рег. № 804р-251/25.01.2016 г., съдържаща констатациите на проверяващата комисия, е връчена на дисциплинарно привлеченото лице, което е депозирало възражение срещу констатациите с рег. № 804р-264/26.01.2016 г. Неправилно обаче съдът е приел, че е налице съществено нарушение на процедурните правила, засягащо правото на защита на Стойчев, след като не му е връчено становище рег. № 804р-271/27.01.2016 г. като последен, завършващ проверката акт на дисциплинарноразследващия орган. В случая е неприложим редът по чл. 207 от ЗМВР, на който се е позовал съдът, тъй като този ред за провеждане на дисциплинарното производство е предвиден в закона само за тежки дисциплинарни нарушения, за които задължително се предвижда наказанието "уволнение". Неправилен е и изводът на съда, че описаното в заповедта бездействие "неизползване на микрофон" и действието "осветяване с електрическо фенерче на автоматизираното техническо средство - камера" не са свързани със съответно правило от указанията за работа със системата за видеонаблюдение, при което е неясно в какво точно се изразява неизпълнението на задълженията. Освен че указанията като цяло задължават добросъвестния служител на МВР да извършва, респективно да се въздържа от извършване на действия, които като резултат компрометират смисъла и ефекта от работата на системата, в справката изрично са посочени конкретни точки от тях, които са нарушени. Що се касае до установената в хода на назначената проверка липса на аудиозапис, тя е релевантен за спора факт, който не е оборен в хода на съдебното производство. Твърденията на служителя за наличието на технически проблем при работата на системата за аудио регистрация, за който същият е докладвал на ръководството, не са доказани с надлежни и допустими доказателства. Затова несъответстващ на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че в хода на проверката не били събрани доказателства за наличието на виновно поведение от страна на дисциплинарно привлеченото лице. В заключение, както в хода на дисциплинарното производство, така и на фазата на съдебния контрол са налице установени факти и обстоятелства, които обосновават извода, че наказаното лице е извършило дисциплинарно нарушение, за което законосъобразно му е наложено съответното наказание. Наложеното наказание е съобразено с изричната норма на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, която изисква при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу процесната заповед за наказание да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и ответникът следва да се осъди да заплати на ОДМВР - С. сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,