Решение № 5730 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11559/2016 г.

Решение № 5730 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11559/2016 г., V о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. К. С. от гр. С., срещу решение № 4771 от 6.07.2016 г., постановено по адм. д. № 2607/2016 г. по описа на Административен съд С. град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация (ДОИ), обективиран в решение изх. № 513000-796 от 18.01.2016 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Касаторът счита решението за несправедливо, постановено в противоречие с буквата и смисъла на закона, при неправилно приложение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с понятието за "лични данни" и недопустимо засекретяване на информацията относно дейността на МВР. Посочва се, че е налице очевиден конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение, вкл. от началника на 04 РУ - СДВР, поради което се касае за надделяващ обществен интерес. О. решението и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на отказа. Ответникът директор на СДВР оспорва касационната жалба. Счита, че поисканата от касатора информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, както и, че попада в изключенията по чл. 2, ал. 5 и чл. 37, ал. 1 ЗДОИ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Стоилов е сезирал директора на СДВР със заявление вх. № 513004-1/8.01.2016 г. за предоставяне на информация относно това, децата на кои служители от 04 РУ-СДВР и от СДВР учат в 35-то СОУ "Д. В.", находящо се на територията на 04 РУ-СДВР, както и възлагани ли са разследвания и проверки по жалби, постъпили в МВР и СРП, срещу ръководството на училището и лично срещу директора А. К., на служители, чиито деца учат в 35-то СОУ, през последните 5 години. Допълнително е посочено в заявлението, че Стоилов разполага с информация за престъпления по служба, злоупотреба със служебно положение и конфликт на интереси, касаещи инспектор М. М., чието дете било ученик в 35-то СОУ, и ИДПС В. Дукова, които целенасочено били назначавани от началника на 04 РУ-СДВР за разследване на жалбите срещу ръководството на училището. Постановено е решение изх. № 513000-796 от 18.01.2016 г. на директора на СДВР за предоставяне на ДОИ по посоченото заявление на хартиен носител под формата на "справка". В съдържаща се в преписката справка от 15.01.2016 г. на началник сектор "ОП" при 04 РУ-СДВР са посочени номера на прокурорски преписки по описа на СРП, образувани по сигнали срещу директора на 35-то СОУ и училищния психолог Е. Карпачева, обединени към други преписки в СРП, образувани по жалби на Стоилов срещу Н. С. за неизпълнение на съдено решение, както и за недопускане на Стоилов в 35-то СОУ от охраната на училището. В справка от 19.01.2016 г. на директора на СДВР е посочено, че в автоматизираните информационни фондове на МВР не се съхраняват данни за учебните заведения, посещавани от децата на служители на МВР. Посочени са номерата на прокурорските преписки пред СРП, образувани по сигнали срещу ръководството на 35-то СОУ и лично срещу директора А. К.. Предоставена е информация, че проверки по преписките са извършени от служители на детска педагогическа стая и от полицейски инспектор от ТП "Л." при 04 РУ, като след приключване са изпратени на СРП по компетентност. Съгласно протокол от 28.01.2016 г. заявителят Стоилов, след запознаване със съдържанието им, отказал да получи справките. Административният съд е бил сезиран с жалба на Г. К. С. срещу отказа на директора на СДВР да му предостави ДОИ по негово заявление от 8.01.2016 г. Съдът е приел, че е сезиран с валидно оспорване, тъй като по т. 1 от заявлението за ДОИ такава не била предоставена, а по т. 2 била изготвена справка с номера на образувани преписки, но не били посочени имената на служителите, на които са възложени преписките, нито дали техните деца учат в 35-то СОУ. Липсвали доказателства за редовно връчване на отказа, поради което жалбата била подадена в срок. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган, в установената форма по чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 38 ЗДОИ, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че поисканата от жалбоподателя информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като няма да му даде възможност да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект. Търсената информация представлявала "лични данни" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, изключени от приложното поле на закона. Относно изнесените данни за "престъпления по служба, злоупотреба със служебно положение и конфликт на интереси" съдът е приел, че редът за установяване на тези данни е регламентиран в НПК, а отказът на прокурора да образува досъдебно производство се обжалва по чл. 213, ал. 2 НПК. Тези обстоятелства не мотивирали "надделяващ обществен интерес" съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като търсената информация целяла обслужване на лични интереси на оспорващия. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ дава широко определение на обществената информацията като всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б., стига да преследва легитимната цел заявителят да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Обществената информация се създава и съхранява от органите и техните администрации (чл. 9, ал. 1 ЗДОИ). Когато се съдържа в актовете на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, тя е официална (чл. 10, ал. 1 ЗДОИ), а когато се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, тя е служебна информация (чл. 11, ал. 1 ЗДОИ). С оспореното пред АССГ решение № 513000-796 от 18.01.2016 г. на заявителя е предоставена търсената информация. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приел, че търсената информация не преследва легитимната по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ цел Стоилов да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Фактът, че всички преписки в 04 РУ-СДВР са по жалби и сигнали на Стоилов, т. е. той е страна по тях с гарантирано право на участие по силата на процесуалните закони съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за съдебната власт, правилно е навела първостепенния съд на извод, че правото на информация е гарантирано по реда на НПК. Наличието на друг ред за предоставяне на информация препятства приложимостта на ЗДОИ (чл. 4, ал. 1 ЗДОИ). При тези данни по делото правилно и обосновано административният съд е достигнал до извод, че търсената информация цели обслужването на лични интереси, каквато не е легитимната цел по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Същият факт обуславя необоснованост на твърденията на лицето за "надделяващ обществен интерес". Правилно е потвърдено становището на органа, че информацията относно това, къде учат децата на служителите на СДВР, не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1, чл. 10 и чл. 11 ЗДОИ, а предоставянето на информация относно имената на конкретните служители по преписките, образувани по жалби на Стоилов, преследва лични цели. С оглед наличието на друга, лична, извън легитимната цел по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, правилно информацията относно имената на служителите е възприета като защитена по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. В този смисъл са решение № 597 от 16.01.2014 г. по адм. д. № 1935/2013 г., V отд. на ВАС и решение № 2373 от 1.03.2016 г. по адм. д. № 1115/2015 г., V отд. на ВАС. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора същото е правилно и в частта за разноските, които са присъдени в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 4, вр. § 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът счита присъждането на разноски за неоснователно "поради противоречието му с тълкувателни решения и съдебна практика на ВАС и ВКС, както и поради липсата на списък по чл. 80 ГПК". Правилно първостепенният съд е приел, че липсата на списък по чл. 80 ГПК не препятства присъждането на разноски в случаите, когато те се състоят само от юрисконсултско възнаграждение с оглед нормативно установимия му размер. Липсва законово изискване за наличие на доказателства за заплащане на юрисконсултското възнаграждение. За касационното производство с оглед изрично заявеното от процесуалния представител на ответника искане следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,